Решение № 10727 от 24.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Михайлов, с адрес: гр. Провадия, [улица], чрез процесуалния му представител адв.Маркова, против Решение 1596 от 01.12.2021 г, постановено по адм. дело 107/2021 г. по описа на Административен съд Варна /АС-Варна/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р 03000318003519 091 001 от 08.03.2019 г. на органи по приходите в Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ Варна, потвърден с Решение 80 от 23.05.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Варна при Централно управление /ЦУ/ на НАП, и са присъдени разноски в полза на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. Подържат се касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с които се обосновава и неправилността на съдебния акт. Сочи, че безспорен по делото е само първият елемент от фактическия състав на чл.19 от ДОПК, а именно, че ревизираното лице /РЛ/ е било управител на търговското дружество, но не през целия период на ревизията. Твърди се, че по делото не е доказана причинно-следствената връзка между поведението на лицето и несъбраните публични задължения. Излагат се доводи, че неправилно е прието, че В. Михайлов е укрил от органите по приходите банковата си сметка в Изипей. Според касационния жалбоподател неправилно е прието и обстоятелството, че плащането от дружеството на друго дружество представлява скрито разпределение на печалбата. Излагат се подробни съображения в тази насока. Настоява се за отмяна на съдебния акт и разрешаване на спора по същество, като се отмени процесният РА. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стефанова, оспорва касационната жалба в писмена молба с характер на писмени бележки и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира заплащане на юрисконсулстско възнаграждение в размер 4612,54 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С Решение 109/06.01.2021г. по адм. дело 8342/2020г. на Върховния административен съд, осмо отделение, е отменено Решение 592/14.05.2020г. по адм. дело 1614/2019г. на Административен съд Варна, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предмет на производството пред състава на Административен съд Варна е била законосъобразността на РА 03000318003519-091-001/08.03.2019г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение 80/23.05.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП, с който на основание чл.19 от ДОПК на жалбоподателя е вменена отговорността за следните задължения на План Д ЕООД - София, [ЕИК]: 1. Корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г в размер на 383.54 лева главница и 114.62 лева лихви; 2. Данък върху доходите на физическите лица по чл. 24 ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п. м.02.2016 г., м.03.2016 г., м.04.2016 г., м.05.2016 г. и м.06.2016 г. в общ размер на 1 425.59 лева главница и 399.50 лева лихви; 3. Данък върху добавената стойност за д.п. м.03.2015 г., м.05.2015 г., м.06.2015 г., м.07.2015 г., м.08.2015 г., м.09.2015 г., м.10.2015 г., м.11.2015г., м.12.2015 г., м.02.2016 г., м.03.2016 г., м.04.2016 г. в общ размер на 147 431.40 лева главница и 50 735.23 лева лихви; 4. Вноски за ДОО за осигурители по чл.4 от КСО за д.п. м.02.2016 г., м.03.2016 г., м.04.2016 г., м.05.2016 г., м.06.2016 г. и м.07.2016 г. в общ размер на 3803.20 лева главница и 1099.34 лева лихви; 5. ЗОВ за осигурители по чл. 40 от ЗЗО за д.п. м.02.2016 г., м.03.2016 г., м.04.2016 г., м.05.2016 г. и м.06.2016 г. в общ размер на 1421.39 лева главница и 416.87 лева лихви; и 6. Вноски за УПФ за осигурители по чл.157 от КСО за д.п. м.02.2016 г., м.03.2016 г., м.04.2016 г., м.05.2016 г. и м.06.2016 г. в общ размер на 791.14 лева главница и 232.26 лева лихви. Установена била следната фактическа обстановка: В. Михайлов е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене в България. План Д ЕООД е вписано първоначално във Фирмения регистър на Окръжен съд - Добрич с решение 2233/2007 г. по ф. д. 1278/2007 г. като на основание § 4 от ПЗР на ЗТР дружеството е пререгистрирано, и считано от 04.10.2010 г. е вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията. С договор от 09.02.2015 г. за продажба на дружествени дялове В. Михайлов е закупил всички 500 дружествени дяла от регистрирания капитал на План Д ЕООД с номинална стойност 10 лв. всеки, като е станал едноличен собственик на капитала на дружеството и същевременно негов управител и представляващ. С протокол на Общото събрание от м. юли 2016 г. дружеството е приело за съдружник лицето К. Костадинов, като с договор от 08.08.2016 г. по чл. 29 ал. 2 от ТЗ съдружникът В. Михайлов е продал на К. Костадинов всички 500 дружествени дяла с номинална стойност 10 лв. всеки. С подписан на същата дата 08.08.2016 г. договор за търговско управление новият едноличен собственик на капитала на План Д ЕООД К. Костадинов е възложил на В. Михайлов да управлява като прокурист План Д ЕООД срещу заплащане на определено месечно възнаграждение, като с протоколно решение от 01.09.2016 г. Костадинов е прекратил действащата прокура на В. Михайлов. Същевременно с протокол на Общото събрание от същата дата 01.09.2016 г. като съдружник в План Д ЕООД е приет М. Митков, а с договор от 19.09.2016г. едноличният собственик на План Д К. Костадинов е продал всички 500 дружествени дяла от капитала на дружеството на М. Митков. Това обстоятелство, заедно с извършената промяна в седалището и в адреса на управление на План Д ЕООД, са вписани по партидата на дружеството в Търговския регистър, като таксата за вписване е наредена на 19.09.2016 г. от В. Михайлов. Впоследствие с договор от 27.04.2017 г. М. Митков е продал 500-те дружествени дяла от капитала на План Д ЕООД на новия едноличен собственик на капитала на дружеството Ю. Памуков, като промяната в собствеността е вписана в Търговския регистър на 05.05.2017 г. От справката в Търговския регистър е установено, че за периода 17.02.2015 г. 16.08.2016г. В. Михайлов е бил вписан в Търговския регистър като управител на План Д ЕООД, а от 16.08.2016 г. до 20.09.2016 г. - като негов прокурист съгласно прекратения на 01.09.2016 г. договор за търговско управление. В хода на ревизията е установено, че макар формално в годините да са били вписани промени в обстоятелствата относно собствеността на План Д ЕООД, никой от едноличните собственици на капитала на дружеството след В. Михайлов, а именно - К. Костадинов, М. Митков и Ю. Памуков, не е оперирал с банковите сметки на дружеството и не е извършвал сделки, засягащи имуществото му. Единственият, който е извършвал тези дейности, е бил В. Михайлов. От събраните при ревизията на В. Михайлов писмени доказателства се установява, че на План Д ЕООД са били извършени общо две ревизии, приключили съответно с РА Р-03000315009821-091-001/20.06.2016г. и с РА Р-03000316003130-091-001/29.11.2016 г. С РА Р-03000315009821-091-001/20.06.2016г. са установени задължения по ЗДДС на План Д ЕООД вследствие на неправомерно упражнено от дружеството право на данъчен кредит по фактури в данъчни периоди м. март 2015 г. - м. октомври 2015 г., без реално извършени доставки по тях към получателя План Д ЕООД. Поради това на осн. чл. 70 ал. 5 вр. чл. 68 ал. 1 и чл. 69 ал. 1 от ЗДДС на План Д ЕООД е отказано правото на данъчен кредит по проверените при ревизията фактури с доставчици Тиа Инвест ЕООД, М Трейд 100 ЕООД, Томов Билдинг ЕООД и Топ-СВ ЕООД, в резултат на което с ревизионния акт са установени задължения по ЗДДС в размер на 77 854, 43 лева /главница/ и 7 371, 81 лева /лихви/. От Михайлов е било изискано да представи справка за откритите и закрити банкови сметки на дружеството към датата на изготвяне на справката /л. 684 - 682/, в отговор на което със справка от 21.12.2015 г. Михайлов е посочил, че дружеството притежава общо две банкови сметки /и двете в лева, и двете разплащателни/: една в Инвестбанк АД и една в Банка ДСК ЕАД. С РА Р-03000316003130-091 - 001/29.11.2016 г. са установени задължения по ЗДДС на План Д ЕООД в размер на 69 174, 33 лева /главница/ и 5 884,27 лева /лихви/ вследствие на неправомерно упражнено от дружеството право на данъчен кредит в СД по ЗДДС за данъчни периоди м. ноември 2015 г. - м. март 2016 г. по фактури с доставчик Ино Строй Комерс БГ ЕООД, поради липсата на доказателства за реално извършени доставки по фактурите към получателя План Д ЕООД. Същевременно след отправено ИПДСПОТЛ П-03000318014808-041- 010/11.04.2018 г. във връзка с извършвана проверка за установяване на факти и обстоятелства за реализиране на отговорността на по чл. 19 ДОПК, приключила с протокол П-03000318014808-073-001/14.06.2018 г., от Изипей АД е получен отговор с вх. 10178/23.04.2018 г., с приложени справка и описание към него. Съгласно предоставените от Изипей АД обяснения и документи, още на 26.01.2016 г., т. е. по време на първата ревизия на План Д ЕООД, в Изипей АД е била открита микросметка на титуляра План Д ЕООД, по която са постъпвали суми от контрагенти на дружеството във връзка с издадени от същото фактури, и същевременно от План Д ЕООД са извършени следните парични преводи: 1/ към Ино строй комерс БГ ЕООД в общ размер на 112 717,62 лева през периода 26.01.2016 г. - 01.04.2016 г. във връзка с издадени на План Д ЕООД фактури, за които впоследствие с РА Р-03000316003130-091 -001/29.11.2016 г. е установено, че липсват доказателства за реално извършени доставки по тях към получателя План Д ЕООД; 2/ към В. Михайлов през периода от 21.04.2016г. до 28.07.2016 г. - преводи в общ размер на 49 444, 97 лева с основание захранване на сметка, а на 07.08.2017 г. превод в размер на 12 000 лева с основание заем по договор. Въз основа всичко гореизложено като краен резултат от ревизията е прието, че ревизираният субект В. Михайлов, въпреки изрично отправеното му в рамките и на двете приключили ревизии на План Д ЕООД искане за предоставяне на информация за банковите сметки на дружеството, като не е посочил изрично откритата в Изипей АД още в началото на първата ревизия микросметка на дружеството, на практика я е укрил от проверяващите органи на НАП, а с усвояването от нея в периода 21.04.2016 г. - 28.07.2016 г. и на 07.08.2017 г. на парични средства в голям размер /49 444, 97 лева + 12 000 лева/, и с неоснователното отклоняване от нея в периода 26.01.2016 г. - 01.04.2016 в полза на Ино строй комерс БГ ЕООД на сума в общ размер на 112 717, 62 лева, на практика е възпрепятствал погасяването на данъчните и осигурителните задължения на План Д ЕООД. Поради това с ревизионния акт е ангажирана отговорността на Михайлов по чл. 19 ал. 1 и ал. 2 т. 1 от ДОПК. В хода на съдебното производство предвид задължителните указания на ВАС е назначена съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която не е оспорено от страните и е кредитирано от съда, като кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Съдът е приел, че за да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 19 ал. 1 респ. ал. 2 т. 1 от ДОПК следва да са налице кумулативно посочените предпоставки: 1. Качество на лицето, спрямо което се ангажира отговорността, на управител или член на орган на управление (относима и към двете хипотези); 2.1. Укриване на факти и обстоятелства, които по-закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите (предпоставка относима към хипотезата на чл. 19 ал. 1 от ДОПК), съответно 2. 2. Активни действия на субекта на отговорността, вследствие на които имуществото на задълженото лице е намаляло, които обхващат две отделни хипотези: а/ плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или б/ отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните (предпоставки относими към хипотезата на чл. 19 ал. 2, респ. ал. 2 т. 1 след изм. с ДВ бр. 63 от 2017 г.); 3. Недобросъвестност при извършване на посочените действия; 4. Причинно-следствена връзка между поведението на субекта и невъзможността за събиране на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски; 5. Обективната невъзможност да се съберат задълженията за данъци/осигурителни вноски (като последните три предпоставки са относими към всяка една от разглежданите хипотези). Според съда В. Михайлов има качество на субект на отговорността по чл. 19, ал. 1, респ. ал. 2 от ДОПК за процесния период, с което е изпълнено първото условие от фактическия състав. АС - Варна е приел, че е налице и втората предпоставка на чл. 19 ал. 1, респ. ал. 2 (до 04.08.2017г.), съответно ал. 2 т. 1 след изм. с ДВ бр. 63/2017 г. от ДОПК със следните мотиви: Посочил е, че В. Михайлов е укрил информация за открита микросметка при Изипей АД, след като по закон е бил длъжен да я обяви на органите по приходите (относимо обстоятелството към ал. 1); извършвал е операции с преводи на средства по собствената си банкова сметка от сметка на дружеството, и директно е получавал суми от сметката на дружеството, което е квалифицирал като скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1 т. 5 б.а от ДР на ЗКПО (относимостта е към ал. 2 на чл. 19 от ДОПК и в двете й редакции); с оборотните средства на дружеството е осъществил плащания към дружество по фактури, по които липсват осъществени доставки, т.е. отчуждил е безвъзмездно имущество на План Д ЕООД (също относимо към отговорността по чл. 19 ал. 2 от ДОПК и в двете й редакции). В резултат на така извършените разпореждания с имуществото на дружеството, същото е намаляло дотолкова, че е била осуетена възможността да бъдат платени публичните му задължения. Приел, е че именно това поведение на Михайлов, който не е погасявал установените в данъчните производства задължения на План Д ЕООД, е допринесло да се стигне до невъзможност да бъдат погасени задълженията на дружеството. На следващо място според съда доказан и осъществен е и третият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19 в която и да е от двете й хипотези от ДОПК, а именно недобросъвестност при извършване на действията от жалбоподателя. Съдът е приел за установен факта на знание у оспорващия за издадените на План Д ЕООД два ревизионни акта, с които са установени публични задължения на дружеството. Установено е, че Михайлов е бил уведомен и за започналото изпълнително производство срещу План Д ЕООД за събиране на задълженията му, за което е издадено съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК от 14.05.2016 г. АС - Варна е стигнал до извод, че установените факти и обстоятелства сочат, че Михайлов е отчуждил имущество с цел да препятства събиране на публични задължения. Тези действия и бездействия на оспорващия показвали, че лицето не само че е нямало намерение да заплати дължимите от дружеството публични задължения, а напротив - направило е всичко възможно да осуети събирането им, като в крайна сметка продава своя дял от дружеството, което няма никакви активи, а има големи задължения към бюджета. Административният съд е приел, че тегленето на парични средства и прехвърлянето на средства от сметката на дружеството по сметката на представляващия В. Михайлов и по сметката на доставчика, като резултат от недобросъвестното действие - недекларирането на тази сметка пред органите по приходи, е станало причина за невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Според съда отговорността на третото задължено лице включва и установеното задължение за лихви на главния длъжник. Лихвите са дължими и попадат в обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 от ДОПК. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на ревизионния акт. Решението на Административен съд Варна е правилно. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19 ал. 1 и ал. 2 (в посочените й две редакции) от ДОПК. Предпоставките на двете хипотези на отговорността по чл. 19 от ДОПК са правилно очертани от първостепенния съд, който в изпълнение на указанията дадени с Решение 109 от 06.01.2021 г., постановено по адм. дело 8342/2020 г. по описа на ВАС, е разграничил всяка една от тях, вкл. и в аспекта на изм. с ДВ бр. 63 от 2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, в сила от 01.01.2016 г.: Който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. Нормата на чл. 19 от ДОПК в приложимите й редакции урежда два отделни състава на отговорността и прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2, и в двете й редакции), водещи до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани чл. 19, ал. 1, респективно погасени чл. 19, ал. 2. В хипотезата на ал. 1 отговорността е за пълния размер на задълженията, респ. в хипотезата на ал. 2 до размер на плащането, респ. отчуждаването. Не са спорни част от общите предпоставки на посочените две хипотези - ревизираният е материалноправно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за публични задължения на "План Д ЕООД, възникнали в периода 09.02.2015 г. 01.09.2016 г., през който той е бил управител, респ. прокурист на задълженото лице. Безспорно е също, че задълженията за данъци и осигурителни вноски на главния длъжник съществуват и са несъбираеми. Те произтичат от декларирани от дружеството, но невнесени задължения, посочени в подадени годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, декларации обр. 6 за данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски и влезли в сила два РА. Що се касае до спорните по делото предпоставки, то много точно първостепенният съд обсъждайки хипотезата на чл. 19 ал. 1 от ДОПК е приел, че в случая е на лице както непосочване в хода на висящото ревизионно производство на разкритата след възлагането му банкова сметка на дружеството в Изипей АД на органите по приходите в разрез с изискването на чл. 37 ал. 2 от ДОПК, така и подаването на СД по ЗДДС с неверни данни за получени облагаеми доставки, които еднозначно следва да бъдат преценени като укриване на факти по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред приходните органи. Именно в следствие на тези действия на Михайлов (укриване на банковата сметка, по която са постъпвали и плащания в значителни размери, респ. декларирани по надлежен ред нереалните данни относно упражнения данъчен кредит) се е достигнало реално до невнасяне и невъзможност за събиране впоследствие на посочените публични задължения. На второ място съответен на събрания по делото доказателствен материал е и изводът на първоинстанционния съд, че осъществените от ревизирания действия, изразяващи се в тегления в брой и нареждания на банкови преводи към собствената му банкова сметка и банковата сметка на Ино строй комерс БГ ЕООД от банковата сметка на дружеството, съставляват скрито разпределение на печалбата, респ. безвъзмездно отчуждаване на имущество на задълженото лице. По смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. В тази връзка неоснователни са възраженията на касатора, че се касае до върнат му заем. Достоверността на представените писмени доказателства е разколебана от представянето им едва в хода на съдебния процес, а отделно от това не кореспондира с посоченото основание на по-голямата част от извършените преводи захранване, а и се отрича от приетото по делото заключение на вещото лице, което не е установило съответни счетоводни записвания в дружеството. Касаторът не е доказал и не ангажирал доказателства, че посочените суми са били използвани във връзка с дейността на предприятието. Сумата от 112 717.62 лева е превеждана на траншове в полза на Ино Строй Комерс БГ ЕООД в периода от 26.01.2016 г. до 01.04.2016 г., чрез микросметката в Изипей АД с основание - търговска сделка и плащане по ф-ра, докато с цитирания погоре влязъл в сила РА е установено че липсват извършени доставки между посочените двама търговци, което обосновава и извода за безвъзмездно отчуждаване на имуществото на главния длъжник и възраженията на касатора за противното са неоснователни. Правилен е и изводът, че е на лице и търсената причинно-следствена връзка вещото лице макар и да е констатирало, че по счетоводни данни към датите, на които са извършени преводите, дружеството е разполагало със средства, достатъчни за погасяване на задълженията, дава и експертен извод, че липсват данни за фактическото наличие на показаната по счетоводни данни касова наличност и то в особено големи размери, липсват и доказателства същите да са били предадени на новия едноличен собственик на капитала от Михайлов. Т.е. следва да се изводът, че извън разпоредените суми, постъпили по банковите сметки на дружеството, последното не е разполагало с друго имущество за покриване на задълженията му към фиска. Или правилно съдът е приел, че действията на управителя по укриване на факти и обстоятелства, респ. разпореждането с имуществото на длъжника в посочените две форми, са довели до невъзможност за своевременно определяне на текущите задължения на юридическото лице и съответно събирането им от страна на приходната администрация във всеки конкретно дължим период. Към датата на издаване на обжалвания в настоящето производство РА на управителя дружеството не може да обезпечи или плати съществуващите задължения, поради доказаната от приходните органи липса на имущество. По образуваното срещу дружеството изпълнително дело плащане не е постъпило, а публичните задължения не могат да бъдат събрани от дружеството поради липса на имущество. Следва да бъде посочено, че при реализиране на отговорността по реда на чл. 21 ДОПК приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Относно задължението за лихви следва да бъде съобразено задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 по тълкувателно дело 7/2019 г. по описа на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и да бъде прието, че отговорността на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Лихвите са дължими и попадат в обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК. В обобщение решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По въпроса за разноските. Съобразно изхода на делото и материалния интерес на правния спор на НАП се дължат поисканите от процесуалния представител на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 4612,54 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,