Решение № 7076 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13297/2012 г.

Решение № 7076 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13297/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП- София, чрез ст. юрк. М. Ерска, против Решение № 5097/24.09.2012 г., постановено по адм. дело № 6198/2012 по описа на Административен съд София град, I отд., 2 състав, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 1200505 от 24.04.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № АУ-12 от 30.05.2012 г., издадено от директора на ТД на НАП - София. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора в настоящия случай за данъчни задълженото лице не е налице правно основание да ползва данъчно облекчение за намалена работоспособност по реда на чл. 18 от ЗДДФЛ за доходи, придобити през 2011 г., тъй като не е налице валидно експертно решение на ТЕЛК. Касаторът твърди, че не може да се приеме, че решението става пожизнено- лицето не е навършило 65- годишна възраст преди 31.12.2004 г. или в срока на експертното решение- т. е. до 01.11.2007 г. Отправя се искане за уважаване на жалбата. Ответникът по касационната жалба - Ана Иванова Василева оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор и в становище в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е бил АУЗД № 1200505 от 24.04.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № АУ-12 от 30.05.2012 г., издадено от директора на ТД на НАП - София, с който органът по приходите е приел, че експертното решение на ТЕЛК № 5142/180/ от 10.11.2004 г. има срок на инвалидността до 01.07.2007 г. С оспорения акт е прието, че разглежданият случай не попада в хипотезите на разпоредбата на § 10а, ал. 2 от ПЗР на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 41/2009 г., в сила от 01.07.2009 г.), която предвижда, че лицата, на които до 31.12.2009 г. пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по реда на ЗЗ, и лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 от ПЗР на 33 се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане. Според решаващият орган разпоредбата на § 3 от ПЗР на 33 не е приложима в случая, тъй като предпоставките са кумулативно дадени в закона. В акта са изложени съображения, че съгласно § 49 от ПЗР от ПЗР на ЗДДФЛ предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК не е изтекъл към 31 декември 2004 г. и лицето е навършило 65- годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение, поради което е приел, че не са налице условията за приложение на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ и § 49 ЗДДФЛ. В мотивите си съдът е посочил, че в настоящия случай не е налице спор по фактите, които накратко се състоят в следното: С ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г. от 09.03.2011 г. Ана Иванова Василева е декларирала ползване на данъчно облекчение в размер на 7 920 лв. съгласно чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ; приложила е ЕР на ТЕЛК- Общи заболявания № 5142 от заседание № 180 от 10.11.2004 г. при IV МБАЛ- София, с което й е определена 81% трайно намалена работоспособност със срок до 01.11.2007 г.; съгласно удостоверение на СУСО от 27.11.2007 г. жалбоподателката получава безсрочно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. За да отмени акта, съдът се е позовал на разпоредбата на § 3 ПЗР ЗЗ, като е приел, че по силата на тази разпоредба признатата трайна намалена работоспособност на Василева от 10.11.2004 г. се счита за пожизнено призната. Според съда определянето на степента инвалидност преди 31.12.2004 г. и навършването на 65-годишна възраст са установените правно релевантни факти, които обуславят статута на физическото лице с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ. В случая, макар да не е спазено изискването за навършване от страна на лицето на 65- годишна възраст към момента на деклариране за ползване на данъчно облекчение, според административния съд са налице нормативно установени предпоставки за признаване на декларираното право. За да обоснове тази теза, съдът е извършил исторически и систематично тълкуване на нормите на чл. 101, ал. 4 и ал. 5 от Закона за здравето в контекста на разпоредбата на § 10а, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ (ДВ, бр. 41 от 2009 г.). Извлякъл е допълнителен аргумент в подкрепа на така приетата теза от новата разпоредба на § 10а, ал. 3 от ПЗР на ЗДДФЛ. Въз основа на горните съображения, административният съд е счел, че оспореният акт се явява постановен при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Неоснователно е възражението на касатора, че срокът на инвалидност по представеното решение на ТЕЛК е изтекъл към 01.11.2007 г., липсва решение на компетентен орган за пожизнен срок на инвалидност на лицето, поради което е неприложим чл. 18 ЗДДФЛ. В разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ е предвидено, че за да се ползва данъчното облекчение е необходимо намалената работоспособност 50 или над 50 на сто да е определена с влязло в сила решение на компетентен орган. В случая е налице експертно решение на ТЕЛК № 5142/180 от 10.11.2004 г., в което е определена намалена работоспособност 81 %. Определената с това решение трайно намалена работоспособност се смята за пожизнено определена, тъй като съгласно § 3 ПЗР на Закона за здравето, лицата, на които до 31.12.2004 г. е определен срок на степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Тази разпоредба е приложима в случая, тъй като на жалбоподателката до 31.12.2004 г. е била определена степен на трайно намалена работоспособност с експертно решение от 10.11.2004 г. В разпоредбата не е предвидено изискване определеният по експертното решение срок на инвалидност да не е бил изтекъл към 31.12.2004 г., а само да е бил определен преди тази дата. В този смисъл е и практиката на ВАС. Неоснователно касаторът се позовава на нормата на § 49 от ПЗР на ЗДДФЛ и твърди, че съдът не е приложил правилно същата, въпреки предпоставките за това в разглеждания казус. Действително тази разпоредба е действала през процесния данъчен период 2010 г., но при тълкуването й следва да се държи сметка за разпоредбата на § 10а, ал. 2 ПЗР ЗДДФЛ, обн. с ДВ, бр. 41/2009 г., в сила от 01.07.2009 г., която предвижда, че лицата, на които до 31.12.2009 г. пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по реда на Закона за здравето, и лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 ПЗР ЗЗ, се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане. С разпоредбата на § 10а, ал. 2 ПЗР ЗДДФЛ не се създават нови права, нито се установяват различни условия за ползване на данъчното облекчение по чл. 18 ЗДДФЛ, а се внася яснота при тълкуването на законовите норми относно преценката дали е налице пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност (Решение № 3319/08.03.2011 г. по адм. д. № 13 110/10 г. на ВАС, Първо отделение). Действително, както бе посочено по- горе, Ана Василева не е била навършила 65-годишна възраст към момента на подаване на ГДД. В съдебното решение са изложени подробни и мотивирани аргументи досежно това, защо въпреки непроявлението на този факт, неправилно на лицето е отказано ползването на данъчно облекчение. Срещу мотивите на съда в посочената насока, които са от съществено значение за правилното решаване на настоящия казус, не са изложени конкретни оплаквания в касационната жалба. Според настоящия съдебен състав, тези решаващи мотиви на съда са изградени при правилно приложение на материалния закон. Административният съд се е позовал на нормата на чл. 101, ал. 4 от ЗЗ (в сила от 01.01.2005 г. при приемането на закона), според която степента на трайно намалена работоспособност на лица, навършили 65- годишна възраст, се определя пожизнено. С изменението на разпоредбата на чл. 101, ал. 4 ЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 41/09 г., в сила от 01.07.2009 г.) изискването за завършване на 65- годишна възраст се заменя с изискване лицата да са придобили право на ПОСВ по чл. 68 КСО. Правилно в този контекст съдът е релевирал гореспоменатата норма на § 10а, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ, според която лицата, на които до 31 декември 2009 г. пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по реда на Закона за здравето и лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 от ПЗР на Закона за здравето, се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане. Касае се за две категории лица: 1.Лица, които са придобили право на пенсия по чл. 68 КСО и пожизнена инвалидност по смисъла на чл. 101, ал. 5 от Закона за здравето и 2. Лица по § 3 от ПЗР на Закона за здравето. Правилен е изводът на административния съд, че Василева попада в първата категория лица, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО в срока на валидност на ЕР на ТЕЛК от 10.11.2004 г., поради което и на основание чл. 101, ал. 5 ЗЗ инвалидността следва да се счита определена пожизнено. Само в подкрепа на проведеното правилно историческо и систематично тълкуване на релевантните норми от страна на съда е новата разпоредба на § 10а, ал. 3 от ПЗР на ЗДДФЛ (ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), съгласно която лицата с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, както и лицата, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на този закон, независимо от определения в експертното решение срок. Тълкуването на визираните норми дават основание да се приеме, и това законосъобразно е съобразено от първостепенния съд, че относима към разглеждания случай е нормата на § 10а от ПЗР на ЗДДФЛ, а не разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗДДФЛ, който е относим към лицата по § 3 от ПЗР на ЗЗ, но не и към лицата, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 68 КСО в срока на валидност на ЕР на ТЕЛК. Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. На основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,