Решение № 1303 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10484/2012 г.

Решение № 1303 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10484/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Търговска верига-София" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решение № 446/20.12.2011 г., по адм. д. № 01188/2006 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението поради постановяването му по недопустима жалба, респективно за постановяването му при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се обезсили, респективно да се отмени изцяло и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу Заповед № РД-09-50-578/03.06.2005 г. на главния архитект на София. Претендира присъждане на разноските и за двете инстанции. Ответникът, главен архитект на София, не е изразил становище по касационната жалба. Ответниците "Градски кооперативен съюз - София", със седалище и адрес на управление в гр. София и "Кооптърговия" гр. София със седалище и адрес на управление в същия град, чрез процесуалните си представители, в писмени отговори, защити и в съдебно заседание, изразяват становища за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Софийски градски съд, административно отделение, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на "Градски кооперативен съюз - София" и "Кооптърговия" гр. София, Заповед № РД-09-50-578/03.06.2005 г. на главния архитект на София, с която на основание чл. 136, ал. 1 ЗУТ, във връзка с § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ, чл. 110, ал. 1, т. 3 и ал. 2 и чл. 134, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 ЗУТ, е одобрен план за застрояване на м. "Република-2", к. л. А-7-5-Г и А-7-4-В, поземлен имот 166-за магазини, складове и офиси. За да постанови решението съдът приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в нея се съдържа противоречие между диспозитив и мотиви, както и противоречие в самата диспозитивна част. Приел че е издадена в противоречие на материалноправни разпоредби, както и при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила - при неспазване на чл. 128, ал. 3 ЗУТ за съобщаване на издадената заповед на жалбоподателите. Решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба, по следните съображения: Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ, право да обжалват подробните устройствени планове и техните изменения, имат заинтересуваните лица, които са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите, непосредствено засегнати от административния акт, според данните от имотния регистър, а до изготвянето му - от разписния списък по чл. 13, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) към кадастралния план. Други доказателства за правата не може да цени нито администрацията, нито административният съд, тъй като съгласно чл. 115, ал. 2 ЗУТ при създаването, одобряването и изменението на устройствените схеми и планове данните за тях се извличат от кадастъра и имотния регистър, освен ако е представен документ, подлежал на вписване в имотния регистър или разписния списък преди издаване на заповедта. Освен това качеството на заинтересувано лице, което има правен интерес да оспорва издадената заповед за одобряване на съответния устройствен план, следва да е налице към момента на издаването й. Съдебните спорове за собственост или за ограничени вещни права върху имотите, предмет на заповедта, не са преюдициални спрямо законосъобразността на заповедта, както и спрямо наличието на качеството на заинтересувани лица, какъвто е настоящия случай. От материалите по делото се установява, че имотът, за който е одобрен план за застрояване, към момента на издаване на процесната заповед, както и към момента на подаване на жалбата от "Градски кооперативен съюз - София" и "Кооптърговия", е собственост на касационния жалбоподател, съгласно представения нотариален акт № 185, том V, рег. № 8259, дело № 873/2003 г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписан и в службата по вписванията, вх. рег. № 44534, акт № 37, том LLXLIV, д. № 33683/2003 г. Доказателства за собственост върху имота или на други ограничени вещни права не са представени от жалбоподателите "Градски кооперативен съюз - София" и "Кооптърговия", а именно да са записани по имотен регистър или разписен списък към кадастъра на имота, предмет на заповедта към момента на издаването й. В жалбата си те сочат, че са в спор с общината и касационния жалбоподател за собственост по отношение на имота по заповедта, а в последствие по делото са представили доказателства за воденото дело от тях. С оглед на това съдът е следвало да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото, тъй като жалбоподателите не са се легитимирали като заинтересувани лица, имащи правен интерес по смисъла на чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ, да оспорват заповедта, към момента на издаването й. Окончателното решение на Върховния касационен съд № 305/28.11.2011 г., по гр. д. № 1421/2010 г., по което са признати частично за собственици на постройки, намиращи се в имота и прилежащ към тях терен, не им създава такова качество с обратна сила, към момента на издаването на заповедта. Представените за сведение съдебни актове към отговорите на ответниците по касационната жалба, имат същия смисъл, а именно, че качеството на заинтересувано лице, за да се оспори заповед за одобряване на съответен устройствен план или за изменението му, следва да е налице към момента на издаването й или ако жалбоподателят се легитимира с документ, който е подлежал на вписване в имотния регистър или расписния списък към същия момент. На такъв извод сочи и разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, а представеното решение на ВКС подлежи на такова вписване след влизането му в сила, в случая след датата на постановяването му, която е след датата на издаване на заповедта. Като се има предвид гореизложеното съдът е дал ход на недопустима жалба, поради което е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили съгласно чл. 209, т. 2 АПК и се постанови решение по същество, с което се остави жалбата без разглеждане срещу заповедта, а производството по делото се прекрати. На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноските по делото и за двете инстанции, които са поискани своевременно и са доказани документално в размер на 25 лв., платена държавна такса за настоящата инстанция. Други документи за направени разноски не са налице по делото, включително по договорът за правна защита и съдействие /л. 92 от първоинстанционното дело/ не се установява да са плащани суми на представляващия адвокат. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 143, ал. 3 АПК