Решение № 2865 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10345/2009 г.

Решение № 2865 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10345/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от "Спринг" ЕООД, гр. В. Търново, представлявано от управителя Младен Колев Милков, чрез процесуалния представител - юрк. Драган Цветанов, против решението от 3.06.2009 г., постановено от Административен съд - Монтана, II състав, по адм. д. № 96/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ вр. чл. 145 - 178 от АПК, административният съд е отхвърлил жалбата на "Спринг" ЕООД, гр. Велико Търново, представлявано от Младен Колев Милков, срещу Заповед № 1520/16.12.2008 г. на Кмета на община Вълчедръм, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и във връзка с жалба вх. №: М-383-М/1.09.2008 г. от Милка Станева Даковска относно самоуправство в зем. земи от "Спринг" ЕООД - гр. Велико Търново и на основание Протокол № 43/12.12.2008 г. на Комисия, определена със заповед № 842/11.02.2008 г. на кмета на община Вълчедръм, е наредено възстановяване правото на владение на недв. имот - зем. земя и връщане на имота от "Спринк" ЕООД, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. За да постанови решението си съдът е приел следното: С молба вх. № М-383-М/1.09.2008 г. заинтересованата страна Милка Станева Даковска е поискала от кмета на община Вълчедръм да упражни правомощията си по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на имот № 174023 от 10.296 дкр. в землището на с. Горни Цибър от фирма "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново. Същата се легитимира като собственик с договор за делба на зем. земи в землището на с. Горни Цибър от 24.07.2007 г. и скица на имота. След проведена законосъобразна адм. процедура е издадена процесната заповед от компетентния орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Налице са и трите предпоставки за издаването на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, установено от доказателствата по делото. Искането е предявено от лице с възстановени по ЗСПЗЗ права на собственост, установено с договор за делба, при установено ползване на процесните имоти от трето лице - "Спринк" ЕООД, без правно основание. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като необосновано и постановено в противоречие материалния закон. Твърди се, че изводите на съда относно наличието на втората и третата предпоставки на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно, че процесните имоти се ползват от дружеството, както и че това ползване е без правно основание, са необосновани и неподкрепени от доказателствата по делото, при което обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Ответната страна - Кметът на община Вълчедръм, с писмено възражение и допълнителни писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърденията в касационната жалба не намират опора в доказателствата по делото, а решението на съда е подробно мотивирано, обосновано и законосъобразно. Заинтересованата страна Милка Станева Даковска, с писмено възражение оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срок, а по същество е неоснователна. Дружеството - касатор сочи, че не владее имота към датата на издаване на заповедта на кмета - 16.12.2008 г. Въпреки това обжалва заповедта, а и неблагоприятното за дружеството първоинстанционно решение. Представител на дружеството е поискал да се запознае с молбите на гражданите относно държани от дружеството - касатор земеделски земи. Отказът направен от общинската администрация не засяга правото на информираност на дружеството, доколкото заявява, че не обработва имота. От протокола на л. 14-15 се установява, че дружеството е страна по много други такива административни производства, което опровергава тезата му, че не обработва визираната земя от 10. 296 дка. Предлагам да потвърдите решението на Административен съд Монтана. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил становищата на страните и представените доказателства и направените от него изводи са в съответствие с данните по делото и не противоречат на материалния закон. Изложил е подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС възприема. По делото е установено наличието и на трите предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и доводите в обратния смисъл в касационната жалба са неоснователни. От писмените доказателства по делото е установено, че искането до административния орган е направено от бивш собственик на зем. земи, правото на собственост върху които е възстановено с влязло в сила решение на ОСЗ и последваща делба и е установена първата предпоставка на закона. Видно от доводите в подадената жалба срещу адм. акт, по която е образувано първоинстанционното производство, тя не съдържа твърдение, че жалбоподателят не ползва процесните земи, а се поддържа незаконосъобразност на проведената процедура във връзка с твърдението на жалбоподателя, че административният орган не бил извършил необходимите процедури по изясняване правото на исканата защита на правото на собственост, че не му били връчени копия от подадените заявления, за които не било установено от кого са подписани, т. е оспорвал е заповедите поради недоказано наличие на първата предпоставка на закона, която обаче в производството по делото е безспорно установена. Установено е и потвърждаване на подаденото заявление от Милка Даковска. Както в административното производство, така и в подадената жалба, не се съдържа възражение, че имотът не е ползван от дружеството, а е поддържано становище за ползване на имотите на правно основание, тъй като била налице устна уговорка за ползването на имота. Видно от данните по делото в производството пред адм. орган жалбоподателят е уведомен за производството, но не е представил никакви доказателства за правно основание за ползването на имота. Такива не са представени и в съдебното производство. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че дружеството не било ползвало имота към момента на издаването на оспорената заповед на кмета, т. е. че не е ползвало имота за стопанската 2008-2009 г., която започвала от 01.10 - и приключва на 30.09 на следващата година. Било видно от приложените писмени доказателства, че адм. преписка е започнала на 1.09.2008 г., т. е. тридесет дни преди приключването на стопанската 2007-2008 г. с постъпване на заявлението на Милка Дановска до кмета на общината. Административната преписка е приключила с издаването на оспорваната заповед на 16.12.2008 г., след доброволното освобождаване на този имот от дружеството, което не било оспорвало, че за стопанската 2007-2008 г. било обработвало имота въз основа на устно споразумение. Неоснователно съдът бил приел, че към датата на издаване на заповедта дружеството било владяло имота. След като адм. орган не бил установил, че към датата на издаването на заповедта дружеството не било ползвало имота, то последната е незаконосъобразна, тъй като дружеството нямало задължение да установява отрицателни факти. След като се признава от дружеството, че то е ползвало имота към датата на подаване на искането до административния орган, то това признание е доказателство за ползването на имота, а твърдяното освобождаване на същия в течение на производството е положителен факт, който дружеството е следвало да докаже, а и последното не прави искането недопустимо. Налице е и третата предпоставка - липсата на правно основание за ползването на процесните имоти от страна на "Спринк" ЕООД. Административният орган, както и заявителя на искането не следва да доказват отрицателен факт-липсата на правно основание за третото лице, ползващо имота, а доказателствената тежест за установяване на положителния факт-наличието на правно основание за ползване е за страната, която го твърди, т. е. за жалбоподателя. От данните по делото е видно, че въпреки дадената му възможност и указания за представяне на доказателства в подкрепа на твърденията си, нито в административното производство, нито в съдебното, жалбоподателят е представил такива. В настоящото производство също не са представени писмени доказателства. По изложените съображения решението на съда като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,