Решение № 9530 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9940/2012 г.

Решение № 9530 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9940/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационните жалби на Националния осигурителен институт гр. София и Виктор Елефтеров Дамянов от гр. София против решение № 3112 от 11.06.2012 г., постановено по адм. д. № 10064 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. Решението от първия касационен жалбоподател НОИ - гр. София се обжалва в частта, с която той е осъден да заплати на Виктор Елефтеров Дамянов обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 782, 32 лв., представляващо направени разходи за медицински прегледи и за лекарства, както и законните лихви от датата на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за претърпени от същия психически тормоз, неудобство, болки и страдания от незаконосъобразни актове на Националния осигурителен институт, както и законните лихви от датата на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми и в полза на ищеца направените по делото разноски в размер на 328, 18 лв., представляващи внесена държавна такса и възнаграждение за адвокат съобразно уважената част на иска. Решението се обжалва от Виктор Елефтеров Дамянов от гр. София в частта, с която искът му против НОИ за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 36 000 лв., представляващ възнаграждението, което е следвало да получи ищецът за полагания от него труд по трудов договор, ако беше изпълнявал задълженията си по трудовия договор до навършването на 63 годишна възраст, пределната възраст за упражняване на длъжността летец-пилот, както и законните лихви от датата на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми, е отхвърлен като неоснователен. Решението в обжалваните части от двамата касационни жалбоподатели се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. В качество си на ответници по двете касационни жалби страните оспорват същите. Представителят на върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Пледира за оставяне в сила на решението в обжалваните от двамата касационни жалбоподатели части. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните части е неблагоприятен, поради са допустими за разглеждане по същество, но са неоснователни. С исковата молба в условията на първоначално обективно съединяване на искове са предявени три иска срещу Националния осигурителен институт - иск за причинени имуществени вреди в размер на 782, 32 лв., представляващ направени разходи за медицински прегледи и за лекарства, иск за имуществени вреди в размер на 36 000 лв., представляващ възнаграждението, което е следвало да получи ищецът за полагания от него труд по трудов договор, ако беше изпълнявал задълженията си по трудовия договор до навършването на 63 годишна възраст, пределната възраст за упражняване на длъжността летец-пилот, които задължения същият не е изпълнил вследствие претърпяното заболяване, което съобразно изложеното в исковата молба е причинено и е следствие от незаконосъобразните актове на Националния осигурителен институт и иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., които ищецът е претърпял вследствие на причинения му психически тормоз, неудобство, болки и страдания от получено вследствие на актовете на Националния осигурителен институт заболяване. В хода на съдебното производство съдът е установил следната фактическа обстановка: С молба от 13.06.1996 г. до СУСО Виктор Елефтеров Дамянов е направил искане за отпускане на пенсия за изслужено време и старост. С разпореждане от 25.07.1997 г. ръководителят на СУСО е постановил отказ по молбата. С нова молба до СУСО от 05.03.2003 г. ищецът отново е поискал отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 1/21.05.2003 г. на СУСО на ищеца е отпусната пенсия за изслужено време и старост по чл. 6, ал. 2 от Закона за пенсиите, отм., считано от 13.06.1996 г. Посоченото разпореждане и отменено от административния орган в частта му относно началната дата на отпускане на пенсията с разпореждане от 18.07.2003 г., като пенсията е отпусната, считано от 05.03.2003 г. Посоченото разпореждане е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Софийския градски съд, който с решение е отменил разпореждането от 18.07.2003 г. и едновременно с това е отказал отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. С влязло в сила решение № 1520/17.02.2005 г., постановено по адм. д. № 11285/2004 г., Върховният административен съд е отменил решението на Софийския градски съд, отменил е решение № 413/30.09.2003 г. на главния директор на СУСО за отмяна на разпореждането от 18.07.2003 г. и с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Виктор Елефтеров Дамянов и е върнал делото като преписка на СУСО за решаване на въпроса по същество при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на решението си съдът е приел, че са налице визираните в чл. 6, ал. 2 от Закона за пенсиите, отм., предпоставки за отпускане на пенсия на лицето, правото на пенсия не се погасява по давност и пенсията следва да бъде отпусната от датата на постъпване на редовната му молба-заявление в съответното поделение на НОИ. В резултат на посоченото съдебно решение като следствие на връщането на административната преписка при административния орган, същият се е произнесъл с разпореждане от 15.06.2005 г., с което е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето по § 3, ал. 1 от ПЗР на КСО, вр. чл. 6, ал. 2 от Закона за пенсиите, отм., като пенсията е отпусната считано от 05.03.2003 г., посочена като дата на подаване на заявлението от административния орган. Разпореждането е било обжалвано пред по-горестоящия административен орган, който с решение № 467/08.07.2005 г. на главния директор на СУСО е оставил жалбата без уважение. Посоченото решение е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Софийския градски съд, който с решение от 27.12.2007 г., постановено по адм. д № 2468/2005 г. е оставил жалбата без уважение. Решението на Софийския градски съд е отменено с решение № 8718/15.07.2008 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 3378/2008 г., който е върнал делото като преписка на СУСО за решаване на въпроса по същество при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите си съдът е приел, че посочените решения на пенсионните органи не са съобразени изцяло с указанията, дадени в решението на Върховния административен съд от 17.02.2005 г. Приел е също така, че не са изследвани релевантните по спора обстоятелства във връзка с началната дата на отпускане на пенсията, като не е налице точно приложение на закона в тази насока. Приел е, че с разпореждането от 15.06.2005 г. и решението на решаващия административен орган от 08.07.2005 г. пенсионните органи не са се произнесли по основния спорен въпрос - налице ли са основанията по чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО за изменение на пенсията на Виктор Елефтеров Дамянов. В резултат на връщането на административната преписка при административния орган, същият се е произнесъл с разпореждане от 16.09.2008 г., като е приел, че всички необходими документи за пенсиониране на лицето по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са предоставени от Виктор Елефтеров Дамянов именно със заявлението от 05.03.2003 г. Посоченото разпореждане е било обжалвано по административен ред пред по-горестоящия административен орган, като с решение № 40/18.02.2009 г. главният директор на СУСО е оставил жалбата на лицето без уважение. Посоченото решение е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София град, който с решение № 2320/12.07.2010 г. отменя решение № 40/18.02.2009 г. на главния директор на СУСО и разпореждане от 16.09.2008 г. и изпраща делото като административна преписка на ръководителя на отдел "ПО" в СУСО за издаване на ново разпореждане за следващия се размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Виктор Елефтеров Дамянов за периода след 01.06.2003 г., като се съобрази постановеното с разпореждане № 1/21.05.2003 г. и в съответствие с изложените в това съдебно решение мотиви. В мотивите на решението си ясно и безпротиворечиво съдът е приел, че молбата-заявление за пенсиониране вх. № 483/13.06.1996 г. на ищеца е била попълнена съобразно нормативните изисквания за заеманата длъжност като офицер, в това число и като офицер-летец във витломоторна авиация. Приел е, че разпореждане № 1/21.05.2003 г. е постановено в съответствие с чл. 91, ал. 1, т. 5 от КСО, като неоснователен е приел доводите на административния орган за влизане в сила на разпореждането от 25.07.1997 г. и поради това твърдяната от същия недопустимост да се отпусне пенсия от тази дата. Приел е, че с отмяната на разпореждането от 16.09.2008 г. се премахват правните последици на постановената със същото отмяна на разпореждане № 1/21.05.2003 г., с което е отпусната пенсия, считано от 13.06.1996 г. и определен последващ размер на същата, считано от 01.06.2003 г. - 181, 90 лв. В мотивите си съдът също така е приел, че след тази дата е определен размер на пенсията с разпореждане от 16.09.2008 г., но предвид отмяната му като незаконосъобразно и относно началния момент на отпускане на пенсията - 05.03.2003 г. в размер на 140, 79 лв., т. е. в по-нисък размер, следва да се върне делото като административна преписка за издаване на ново разпореждане за определяне на пенсията на лицето след последната дата, определена по разпореждане № 1/21.05.2003 г., т. е след 01.06.2003 г., като се съобрази и определения размер на пенсията с това разпореждане към тази дата - 181, 90 лв. Посоченото решение е обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение № 3698/15.03.2011 г., постановено по адм. д. № 12785/2010 г. е оставил същото в сила. В мотивите на решението си Върховният административен съд е приел, че първоинстанционният съд напълно основателно е приел, че като начална дата на отпускане на пенсията следва да се приеме датата на първото заявление доколкото и административният орган не е посочил на лицето възможностите за отстраняване на определени неясноти в представените документи. В резултат на постановеното решение е налице ново произнасяне на административния орган, както и на решаващия административен орган, който се е произнесъл с решение № 521/26.10.2011 г., с които е отхвърлена отново жалбата на ищеца. С молба по делото от 03.01.2012 г. ищецът посочва, че претендираните имуществени и неимуществени вреди произтичат от разпореждане от 18.07.2003 на ръководителя на СУСО, потвърдено с решение № 413/30.09.2009 г. на главния директор на СУСО, като същите са отменени с решение № 1520/17.02.2005 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 11285/2004 г., както и от разпореждане от 15.06.2005 на ръководителя на СУСО, потвърдено с решение № 467/08.07.2005 г. на главния директор на СУСО, отменени с решение № 8718/15.07.2008 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 3378/2008 г., както и от разпореждане от 16.09.2008 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в СУСО, потвърдено с решение № 40/18.02.2009 г. на главния директор на СУСО, отменени с решение на Административен съд София-град, I отделение, 12 състав, постановено по адм. д. № 2228/2009 г., потвърдено с решение на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 12785/2010 г. Въз основа на така установените факти и очертания в исковата молба и уточняващата я молба предмет на спора, съдът е намери исковата, претенция, основана на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за частично основателна. Иска за имуществени вреди в размер на 36 000 лв. представляващ възнаграждението, което е следвало да получи ищецът за полагания от него труд по трудов договор, ако беше изпълнявал задълженията си по трудовия договор до навършването на 63 годишна възраст, пределната възраст за упражняване на длъжността летец-пилот, които задължения същият не е изпълнил вследствие претърпяното заболяване, което съобразно изложеното в исковата молба и се твърди, че е причинено и е следствие от незаконосъобразните актове на Националния осигурителен институт, съдът е намерил за неоснователен и недоказан. Съдът е посочил, че същият представлява по същността си и претенция за бъдещи вреди, за такива, които още не са настъпили и биха били евентуално настъпили. Бъдещите вреди не подлежат на обезщетение с оглед и на чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съобразно който държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и съобразно чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините се дължи отговорност за претърпени вече вреди. Останалите предявени искови претенции съдът е намери за основателни и доказани до предявения размер и ги е уважил. Така постановено решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че искът за заплащане на обезщетение в размер на 36 000 лв. за причинени имуществени, както се твърди в исковата молба е недоказан и неоснователен. съдът споделя мотивите на първоинстанционния съд относно характера на претендираните вреди, като следва в допълнение на мотивите да посочи изрично, че не е установена непосредствената причинно-следствена връзка между незаконосъобразните актове и вредоносния резултат, който е предмет на обезщетение. видно от посоченото в исковата молба дори не се твърди наличие на такава непосредствена връзка. Правилно е решението в частта му, оспорена по касационен ред от Националния осигурителен институт. Решението почива на задълбочено обсъждане на установените по делото факти, които са изложени подробно и обстоятелствено. Изводите за за наличие на причинно-следствена връзка от непосредствен характер между вредоносните юридически факти и вредоносния резултата са обосновани и правилни. Разпитаните по делото свидетели установяват посочените от ищеца неблагоприятни последици върху физическото и психическото му здраве. В хода на съдебното производство ищецът е проявил процесуална активност и е доказал твърдените от него факти, както обосновано е приел и съдът. Претендираните вреди имуществени и неимуществени са действително настъпили. При тяхното определяне по размер съдът е изходил от правилно приложение на материалния и процесуалния закон и решението в тази част е правилно. С оглед изложеното, Върховният административен съд