Решение № 5713 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3491/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, подписана и от юрк. Гавраилова, срещу Решение № 1347 от 12.01.2026 г., постановено по адм. д. № 8595/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е обявен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 44/15.07.2025 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който на „Напоителни системи“ ЕАД е установено публично държавно вземане за периода от 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. в размер на 174 189, 11 лв. /главница/, ведно със законната лихва за периода от 16.02.2021 г. до 15.07.2025 г. в размер на 91 263, 30 лв. и осъдена Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” да заплати на "Напоителни системи" ЕАД, сумата от 19 011 лева - разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът твърди, че не са налице основания за прогласяване акта за нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като не се касае за повторно издаден акт със същото съдържание като предходния отменен. Сочи се, че в процесния АУПДВ № 44/15.07.2025 г. се посочват нови обстоятелства, които не са се съдържали в отменения АУПДВ № 77/09.09.2023г., а отделно от това счита, че спора за дължимост на таксата не е разрешен с влязлото в сила съдебно решение, доколкото с решението на АССГ, потвърдено с решението на ВАС, с които първоначално издадения АУПДВ се отменя не се приема, че таксата е недължима, а само че неправилно е приложен коефициента по чл.12, ал.3, т.2 от Тарифата. Излага също доводи, че когато акта е отменен от съда на основание съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не е налице хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК.

В касационната жалба се излагат и подробни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, в частта с която се приемай незаконосъобразност на АУПДВ № 44/15.07.2025 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебния акт и за постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на дружеството.

Ответникът - „Напоителни системи” ЕАД, чрез процесуален представител в писмен отговор и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция, без да са представени доказателства за плащане и списък на разноските.

Върховна касационна прокуратура, чрез своя представител по делото, дава становище, че касационната жалба е допустима и неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 44/15.07.2025г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който на „Напоителни системи“ ЕАД е установено публично държавно вземане за периода от 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. в размер на 174 189, 11 лв. /главница/, ведно със законната лихва за периода от 16.02.2021 г. до 15.07.2025 г. в размер на 91 263, 30 лв.

За да постанови обжалваното решение АССГ след описание на фактическата обстановка по спора, приел, че процесният АУПДВ е издаден в противоречие с влязло в сила решение № 2117 от 31.03.2023 г., постановено по адм. д. № 8870/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, потвърдено в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК с решение № 12100 от 06.12.2023 г. по адм. д. № 6525 от 2023 г. на ВАС, VІІІ отделение.

Посочил е, че с влязло в сила решение АССГ е отменил като незаконосъобразен АУПДВ № 77/09.09.2022 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който на „Напоителни системи“ ЕАД са установени същите по размер парични задължения, за същите периоди и на същото основание като процесния АУПДВ.

В допълнение, съдът е изложил доводи за незаконосъобразност на АУЗД, като преповторил мотивите на решение № 2117 от 31.03.2023 г., постановено по адм. д. № 8870/2022 г. по описа на Административен съд – София-град. Приел е, че в случая отново ответникът не е приложил правилно материалния закон, като не е извършил надлежна проверка, за да определи правилно дължимата такса. Приел е, че фактът, че дружеството погрешно е декларирало в декларацията си по-високият коефициент не освобождава административният орган от дължимата проверка, особено когато дружеството е декларирало по-нисък обем водоползване от разрешеното количество по разрешително.

Решението е неправилно.

Нормата на чл. 177, ал. 2 АПК предвижда, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. За да е нищожен административният акт на това основание, следва да са изпълнени две предпоставка: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на акта на органа със съдебното решение.

Безспорно в случая е налице влязло в сила съдебно решение № 2117 от 31.03.2023 г., постановено по адм. д. № 8870/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, оставено в сила с решение № 12100 от 06.12.2023 г. по адм. д. № 6525 от 2023 г. на ВАС, VІІІ отделение, с което е отменен АУПДВ № 77/09.09.2022 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който на „Напоителни системи“ ЕАД са установени парични задължения по разрешително № 003535/17.02.2005 г., за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., в размер на 174 189,11 лева /главница/ и лихва за забава в размер на 27 630,54 лева, представляващи такси за разрешено право за водовземане на повърхностни води от яз. „Батак” в землище на гр. Батак.

Безспорно също така след отмяна на първоначално издадения АУПДВ № 77/09.09.2022 г., административния орган е възложил нова проверка и издал АУПДВ № 44/15.07.2025 г., с който на „Напоителни системи“ ЕАД е установено същото по размер на главницата и за същия период публично държавно вземане.

Неправилно обаче, съдът приел, че процесния АУПДВ № 44/15.07.2025 г. е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение № 2117 от 31.03.2023 г., постановено по адм. д. № 8870/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, без да отчете, че за издаване на новия АУЗД № 44/15.07.2025 г. е налице промяна във фактическата обстановка, т.е. акта е издаден на ново основание. Не е съобразено и обстоятелството, че спорът за дължимостта на таксата и какъв е нейния размер, не е разрешен с влязло в сила съдебно решение.

Първоначалният АУПДВ № 77/09.09.2022 г. е издаден след извършена проверка от експерти на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, при която е констатирано, че „Напоителни системи” ЕАД не е заплатило дължимата такса за водовземане за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., в размер на 174 189,11 лева, която не била заплатена и след отправена покана за доброволно изпълнение.

При изчисляване размера на таксата в това административно производство, административния орган е приложил коефициент 1,3 на основание чл.12, ал.3, т.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, само въз основа на декларирания от дружеството коефициент от 1,3.

АССГ е отменил първоначално издадения АУПДВ, поради неправилно приложение на коефициента по чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата, т. е. поради неправилно определен размер на таксата, но не и поради недължимостта и. За да приеме неправилно приложен коефициент от 1,3, на основание чл.12, ал.3, т.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, съдът приел, че коефицента от 1,3 е погрешно деклариран от дружеството в подадена декларация по чл. 194б, ал. 1 от Закона за водите. Счел е, че при издаването на акта директорът на Басейнова дирекция е следвало да извърши надлежна проверка, за да определи правилно дължимата такса и като не е сторил това, процесният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на производствените правила, довело до материална незаконосъобразност на същия.

Решението на АССГ е оставено в сила с решение № 12100 от 06.12.2023 г. по адм. д. № 6525 от 2023 г. на ВАС, VІІІ отделение, като касационната инстанция е приела за правилни изводите на съда за материална незаконосъобразност на акта, изразяваща се в неправилно приложение на чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата и издаване на АУПДВ единствено въз основа на погрешно декларирания от дружеството корекционен коефициент без да бъде извършена съпоставка на посочения отнет годишен воден обем и разрешеното количество съгласно разрешителното за водовземане.

Настоящата инстанция приема, че макар с процесния АУПДВ № 44/15.07.2025 г., на „Напоителни системи“ ЕАД да е установено същото по размер на главницата и за същия период публично държавно вземане, в случая е приета различна фактическа обстановка относно приложението на коефициента по чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата, която се изразява в следното:

При извършена проверка по документи на 09.06.2025г., обективирана в констативен протокол № Т-2/09.06.2025г., са установени допълнително нови факти за определяне на коефициента по чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата, а именно не само защото такъв коефициент е деклариран от дружеството в коригиращата му декларация, а и защото използваните водни обеми – 72 470 480 куб.м. за клон Тополница са по-големи от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, която в случая е 70 282 302 куб.м., а за клон Марица са декларирани използваните водни обеми – 30 600 000 куб.м., които са по-големи от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление – 28 607 400 куб.м. подробно са описани и обстоятелствата въз основа, на които са изчислени съответните норми на водопотребление.

Тези обстоятелства относно обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление са от съществено значение, доколкото таксата за водоползване се определя на база отнетия воден обем до новелата на чл. 194, ал. 2 ЗВ от ДВ бр. 58/2015 г., като след изменението на нормата е дължимо съобразяване и с нормите на водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а ЗВ.

В случая, с новия акт са приеми нови фактически обстоятелства, въз основа на които размера на таксата за водоползване е определена при съпоставка на отнетия обем вода - с обема вода, изчислен по нормите на водопотреблението, които са релевантни за приложението на чл.12, ал.3 от Тарифата, а не само с декларация от дружеството коефициент от 1,3, поради което може да се приеме, че процесния АУПДВ е издаден на ново основание.

Освен това, няма противоречие на порцесния акт с влязлото в сила решение на АССГ, с което първоначални акт е отменен, поради съществено нарушение на производствените правила, без да е разрешен спора по същество за дължимостта на таксата за водовземане и какъв е нейния размер.

С оглед изложеното, оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено, в т.ч. и в частта по разноските.

Предвид, че в решението са изложени фактически установявания и правни изводи за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, настоящата инстанция на основание чл.222, ал.1 от АПК, след отмяна на решението следва да реши спора по същество. При постановяване на решение по съществото на спора касационната инстанция има правомощията по чл. 172, ал.2 АПК, а именно да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването.

Правилно съдът е приел, че оспорения АУПДВ № 44/15.07.2025 г., е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма.

Неправилно съдът е приел, че АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, по следните съображения:

Правилно АССГ е приел за установено, че „Напоителни системи“ ЕАД е титуляр на разрешително № 003535/17.02.2005 г., изменено и продължено с решение № 288/19.10.2010 г., издадено от министъра на околната среда и водите /ОСВ/, с което му е предоставено правото на водовземане от яз. „Батак“, изграден на река Мътница, в землището на гр.Батак, обл. Пазарджик. Разрешената цел е за напояване и риборазвъждане, с лимит на ползваната вода до 145 335 млн. куб.м/ годишно, от които: до 31,8 млн. куб. м. /годишно за НС ЕАД кл. Пазарджик и до 113,535 млн. куб.м./годишно за НС ЕАД кл. Пловдив., в т. ч. 1, 8 млн. куб.м. вода за риборазвъждане. С решение № 130/29.07.2020 г., издадено от зам. министъра на околната среда и водите, на основание чл. 78, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗВ е отказано продължаване на срока на действие на разрешително № 003535/17.02.2005 г. за водовземане от язовир „Батак“, издадено от министъра на околната среда и водите на „Напоителни системи“ ЕАД.

Правилно е прието, че независимо, че не е налице действащо разрешително, дружеството е продължило да осъществява водовземане от яз. „Батак“, за което на основание § 9 от ПЗР на ЗВ дължи заплащане на такса.

Съгласно чл.194, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води, а съгласно ал.2 от същата разпоредба, таксата се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а. Следователно при определяне размера на таксата от значение е отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, които са определени в наредбата по чл. 117а - Наредба за нормите за водопотребление, приета с ПМС № 371 от 22.12.2016г., обн. ДВ бр. 103 от 27.12.2016г., в сила от 27.12.2016г.

Съгласно чл.194, ал. 6 от ЗВ, размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет.

В тази връзка, чл.12, ал.3 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., предвижда, че когато водовземането е за напояване, единичният размер на таксата се умножава, както следва:

1. когато отнетият обем вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури – по 0,7;

2. когато отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури – по 1,3.

По делото не е бил спорен размера на отнетия годишен воден обем от „Напоителни системи“ ЕАД за клон Тополница – 72 470 480 куб. м., деклариран от дружеството в коригираща декларация № КД-04-2068(1) от 10.05.2021г. и представена справки за иззети водни количества от клон Тополница. Не е бил спорен и размера на отнетия годишен воден обем от „Напоителни системи“ ЕАД за клон Марица – 30 600 000 куб. м., деклариран от дружеството и представена справки за иззети водни количества от клон Марица, или общо отнет годишен воден обем от „Напоителни системи“ ЕАД – 103 070 480 куб.м.

Спорен е бил въпроса за законосъобразното определяне размера на таксата за водовземане с прилагането на коригиращ коефициент от 1,3 на основание чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата, който административния орган е обосновал не само защото такъв коефициент е деклариран от дружеството в коригиращата му декларация, а и защото използваните водни обеми – 72 470 480 куб.м. за клон Тополница са по-големи от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление - 70 282 302 куб.м., а за клон Марица – използваните водни обеми от 30 600 000куб.м. са по-големи от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление – 28 607 400 куб.м.

Не са били спорни и съответните норми на водопотребление, обосновани в порцесния акт с данни, представени от „Напоителни системи“ ЕАД и декларирани от дружеството. Тези констатации са потвърдени и в таблица, изготвена от вещото лице по т.2 от заключението по назначената ССчЕ, съгласно която отнетия обем вода за 2020г. - 72 470 480 куб.м. за клон Тополница е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление - 70 282 302 куб.м., а отнетия обем вода за 2020г. за клон Марица от 30 600 000куб.м. е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление – 28 607 400 куб.м.

При така установените безспорни факти и приложимата нормативна уредба за определяне размера на таксата за водовземане, административния орган правилно е приложил коефициент от 1,3, на основание чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата, защото в случая отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление.

В този смисъл неоснователно съдът е приел в мотивите си, че при определяне на приложимия коефициент е дължима съпоставка на отнетия обем водоползване с разрешеното количество по разрешително. С оглед приложимата нормативна уредба, такава съпоставка е ирелевантна, затова е неотносимо към спора и приетото по делото заключение, с което по т.3 се дава отговор, че отнетия обем вода за 2020г. не надвишава разрешения лимит по разрешително № 003535/17.02.2005 г. и по т. 4, с което вещото лице след като неправилно сравнява отнетия обем водоползване с разрешеното количество по разрешително, прави правен извод, че е приложим коефициент от 0,7. Освен това необосновано съдът е приел, че дружеството погрешно е декларирало коефицент от 1,3, при липса на каквито и да е доказателства в тази насока, а само въз основа на неправилна съпоставка на отнетото количество вода с разрешеното количество по разрешително.

Също така, по делото е установено, че „Напоителни системи“ ЕАД не е заплатило таксата за водовземане за период 2020г., като в срока за доброволно изпълнение не са ангажирани доказателства, че дължимата такса е платена и не са били направени възражения. След връчване на уведомлението за започване на административното производство „Напоителни системи“ ЕАД е имало възможност да оспори отразените в КП данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, което не е било сторено, с изключение на направено и уважено искане при съдебното оспорване за назначаване на ССчЕ с поставени неотносими към спора или правни въпроси.

С оглед изложеното, оспорения АУПДВ е законосъобразен и след отмяна на първоинстанционното решение следва да се постанови решение, с което се отхвърли жалбата на „Напоителни системи“ ЕАД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 44/15.07.2025 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за първоинстанционното и касационното производство, възлизащи общо на сумата от 200 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение