Решение № 12501 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8592/2015 г.

Решение № 12501 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8592/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Васил Николов Симитчийски от с. Бели Искър, Софийска област, срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 6 на протокол № 36 от заседанието, проведено на 24.06.2015 г.

Жалбата е подадена както в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ, така и в срока по чл. 187, ал. 1 ЗСВ, от лице с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, срещу акт на Висшия съдебен съвет, чието обжалване пред Върховния административен съд не е изрично изключено със закон, поради което е допустима. Разгледана по същество е

I. От данните по делото е видно, че:

1. Жалбоподателят Васил Николов Симитчийски и заинтересованата страна Александър Цоков Желязков са участвали в конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, обявен за две длъжности "съдия в Апелативен съд - гр. София, наказателна колегия" и проведен през м. февруари 2014 г.

2. Конкурсната комисия е класирала участниците в конкурса така: 1. Милена Николова Гамозова с бал 9,58; 2. Маргаритка Николова Шербанова с бал 9,18; 3. Александър Цоков Желязков с бал 8,73; 4. Васил Николов Симитчийски с бал 8,50 и т. н.

3. С решения по протокол № 21 от заседанието, проведено на 22.05.2014 г., Висшият съдебен съвет е отказал да назначи на конкурсните длъжности както класираните на първите две места, така и всеки един от останалите участници в конкурса.

4. С решение № 13369 от 10.11.2014 г. по адм. д. № 7384/2014 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил решенията на Висшия съдебен съвет и е върнал преписката на този кадрови орган за финализиране на конкурса по правилата на чл. 186а, ал. 4 и 5 ЗСВ.

5. В изпълнение на това съдебно решение Висшият съдебен съвет на заседанието, проведено на 11.12.2014 г., е взел три решения (по т. 16.1, 16.2 и 16.3 на протокол № 60 от това заседание), с които:

а) е преместил класираната на първо място, но встъпила вече в длъжност прокурор в Апелативна прокуратура - гр. Варна (по друг конкурс за първоначално назначаване) Милена Николова Гамозова на една от конкурсните длъжности съдия в Апелативен съд - гр. София, наказателна колегия;

б) е назначил класираната на второ място Маргаритка Николова Шербанова на втората конкурсна длъжност съдия в Апелативен съд - гр. София, наказателна колегия, и

в) е прекратил гласуването за останалите кандидати поради попълване на местата.

6. Тези решения на Висшия съдебен съвет са били оспорени от Александър Цоков Желязков. С решение № 4502 от 22.04.2015 г. по адм. д. № 1549/2015 г. Върховният административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така решенията на Висшия съдебен съвет по т. 16.1 и 16.2 на протокол № 60 от заседанието, проведено на 11.12.2014 г., са влезли в сила по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗСВ и в изпълнение на това правило Висшият съдебен съвет е уведомил назначените лица, че в едномесечен срок следва да встъпят в длъжност.

7. Милена Николова Гамозова не е встъпила в конкурсната длъжност "съдия в Апелативен съд - гр. София, наказателна колегия", поради което Висшият съдебен съвет, сезиран с предложение от Комисията по предложенията и атестирането, е приел, че в случая са налице условията на чл. 186а, ал. 4 ЗСВ, според която разпоредба Висшият съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът, след три поредни класирания. Затова с решение по т. 6 на протокол № 36 от заседанието, проведено на 24.06.2015 г., Висшият съдебен съвет е назначил на незаетата от Милена Николова Гамозова конкурсна длъжност класираният на трето място кандидат Александър Цоков Желязков.

II. Това решение на Висшия съдебен съвет е оспорено сега от класираният на четвърто място кандидат Васил Николов Симитчийски с довода, че е лишен от възможността да участва в извършеното от Висшия съдебен съвет второ класиране, което според него е проведено в нарушение и в противоречие на материалноправните разпоредби, регламентиращи провеждането на конкурсите за първоначално назначаване - чл. 182, ал. 1 и 2, чл. 186, ал. 2, 4 и 6 и чл. 186а от ЗСВ, както и на чл. 28, ал. 1 и 2 от Правилата, приети от Висшия съдебен съвет, за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи. Към този довод оспорващият е добавил и аргументите:

• че с необявяване на проведеното второ класиране на интернет страницата на ВСС всички останали класирани кандидати са останали неинформирани за провеждането му, с което на практика е отнета възможността да заявят желание за участие в него;

• че с атакуваното решение ВСС е назначил предложения единствен кандидат от КПА без да проведе обсъждане, като не е упражнил правото си на самостоятелна преценка и избор между две или повече еднакво законосъобразни, но различно целесъобразни възможности.

С представена по делото писмена защита процесуалният представител по пълномощно на Васил Николов Симитчийски е конкретизирал допълнителните аргументи така:

"След проведеното първо класиране една от обявените длъжности е останала незаета и преди да извърши второ класиране Комисията по предложенията и атестирането към ВСС е следвало да обяви на интернет страницата на ВСС второ класиране, като даде възможност на кандидатите да заявят в тридневен срок желанието си за заемане на съответната длъжност; а видно от материалите по административната преписка КПЕ се е задоволила да публикува само предложението до ВСС за назначаване на Александър Цоков Желязков от 22.06.2015 г., без да обяви второ класиране и само два дни след това на 24.06.2015 г. ВСС е взел оспореното от Васил Симитчийски решение.

На второ място, както КПЕ, така и ВСС на практика предлагайки, съответно назначавайки предложения единствен кандидат, не са провели обсъждане, ВСС не е упражнил правото си на самостоятелна преценка и избор между две или повече еднакво законосъобразни, но различно целесъобразни възможности. Второто класиране не само не изключва нова проверка на притежаваните нравствени и професионални качества на класираните кандидати, но тази проверка дори е задължителна, след като второто класиране са прави година и половина след обявяването на първото проведено класиране."

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита че жалбата, подадена от Васил Николов Симитчийски срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 6 на протокол № 36 от заседанието, проведено на 24.06.2015 г., е неоснователна, поради следните съображения:

Според чл. 186а, ал. 4 ЗСВ Висшият съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът, след три поредни класирания. Висшият съдебен съвет, в изпълнение на принципа за предвидимост по чл. 13 АПК, с чл. 28, ал. 2 на приетите от него Правила за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи е дал отговор на въпроса как се провеждат тези три класирания.

По делото няма данни дали Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, преди да предложи на Висшия съдебен съвет проект на решение по влязлото в сила решение № 13369 от 10.11.2014 г. по адм. д. № 7384/2014 г. на Върховния административен съд (цитирано по-горе в т. I. 4 от тези мотиви), е поискала кандидатите за заемането на конкурсните длъжности да заявят писмено в 3-дневен срок (или отново да заявят, ако това те са направили преди ВСС да откаже назначаването им с отмененото от ВАС решение) желание за заемане на длъжността или отказ от заемане на длъжността. Все пак, ако от класираните кандидати бе поискано това заявяване, може би нямаше да се стигне до решение за преназначаване на кандидат в конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт (каквото е решението за Милена Николова Гамозова по т. 16.1 на протокол № 60 от заседанието на ВСС, проведено на 11.12.2014 г.) и нямаше да възникнат усложненията при така нареченото сега "второ класиране на кандидатите", мотивирали жалбоподателя Васил Николов Симитчийски да оспори процесното решение на Висшия съдебен съвет, защото при отказ на Милена Николова Гамозова по чл. 28, ал. 2, т. 3 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи предложението на Комисията по предложенията и атестирането щеше да бъде за назначаване на кандидатите, класирани на второ и трето място - Маргаритка Николова Шербанова и Александър Цоков Желязков.

А тези усложнения очевидно са възникнали от отказа на класираната на първо място в конкурса Милена Николова Гамозова да встъпи в конкурсната длъжност, който отказ има значението на отказ от заемане на длъжността и участие в класирането по смисъла на чл. 28, ал. 2, т. 3 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи. Затова Комисията по предложенията и атестирането е била принудена да направи това, което непременно е щяла да направи, ако при предходното си предложение в изпълнение на решение № 13369 от 10.11.2014 г. по адм. д. № 7384/2014 г. Върховният административен съд, шесто отделение, бе изпълнила правилото на чл. 28, ал. 2 от цитираните по-горе Правила - направо е внесла във Висшия съдебен съвет предложение за назначаване на третия в класирането кандидат Александър Цоков Желязков на незаетата от Милена Николова Гамозова конкурсна длъжност. Това ново неизпълнение на задължението по чл. 28, ал. 2 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи обаче не е съществено нарушение на посоченото административнопроизводствено правило, защото този път не съществува обоснована вероятност крайният резултат - назначаването на класирания на трето място кандидат - да е бил различен, ако нарушението на чл. 28, ал. 2 от Правилата не беше допуснато, нито пък правата и законните интереси на останалите кандидати в случая са били нарушени (евентуално заявеното от тях желание да продължат участието си в конкурса не би било пречка за назначаването на третия в класирането кандидат на незаетата конкурсна длъжност от първия в класирането кандидат).

Не се спори между страните, че продължилото през един значителен период от време финализиране на процесния конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт за длъжността "съдия в Апелативен съд - гр. София, наказателна колегия" е мотивирало класираният на трето място кандидат Александър Цоков Желязков да встъпи в длъжност "съдия в Софийски градски съд" по друг конкурс за първоначално назначаване, но с уговорката, че не се отказва от по-нататъшно участие в конкурса за длъжността "съдия в Апелативен съд - гр. София, наказателна колегия". Назначаването на Александър Цоков Желязков на длъжността "съдия в Софийски градски съд" по другия конкурс означава, че Висшият съдебен съвет вече е направил проверка по чл. 186а, ал. 5 ЗСВ, при която е установил, че този кандидат за длъжността "съдия в Софийски градски съд" отговаря на изискванията по чл. 162 и 164 ЗСВ. Затова липсата на нова проверка по чл. 186а, ал. 5 ЗСВ, преди вземането на процесното решение за назначаването на този кандидат на незаетата от Милена Николова Гамозова конкурсна длъжност, не е нарушение на това административнопроизводствено правило. А и жалбоподателят Васил Николов Симитчийски не сочи обстоятелства, чието установяване вероятно би довело до извод, че Александър Цоков Желязков не отговаря на някое от изискванията по чл. 162 и 164 ЗСВ.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на Васил Николов Симитчийски срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 6 на протокол № 36 от заседанието, проведено на 24.06.2015 г., е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,