Решение № 7177 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1931/2013 г.

Решение № 7177 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1931/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на Дял III от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Валери Пъшев Борисов от гр. Варна, против Заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) рег. № К-75/8.01.2013 г.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваната МЗ, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 30.04.2012 г., на бензиностанция на "Лукойл - България" ЕООД (обект Б-096) в гр. Варна, главен инспектор Борисов - служител на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР), Варна, е заредил 11 литра бензин в личния си лек автомобил марка "Мерцедес 200Е" с рег. № В 2552 СК, а на 31.05.2012 г. на бензиностанция на "Лукойл - България" ЕООД (обект Б-029) в гр. Варна, е заредил 23 литра бензин в личния си лек автомобил марка "Мерцедес 200Е" с рег. № В хххх СК, като в двата случая е заплатил за горивото съответно сумите 29,04 лв. и 58,19 лв. с "Карта за безналично плащане" № 010238681 на ОДМВР - Варна, която карта е предназначена за зареждане на служебен лек автомобил марка "Опел Астра", с рег. № СА 8918 МР, с което служителят е използвал служебното си положение за лична облага, като деянието му е станало обществено достояние и виновно е нарушил т. т. 4, 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), съставляващо тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), поради което министърът е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното правоотношение в МВР на главен инспектор Борисов - началник на Сектор "Пътна полиция" (С ПП) към Отдел "Охранителна полиция" (О ОП) при ОДМВР - Варна, категория "В", считано от датата на връчване на заповедта. Видно от екземпляра на обжалваната МЗ, приложен на л. 2 и 3 от административната преписка, Борисов я е получил на 14.01.2013 г.

Недоволен от МЗ, Борисов я обжалва. Счита, че същата е необоснована и издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Моли отмяната `и.

В последващото изложение на мотивите на съда, посочената номерация на листовете с приложени доказателства, се отнася само за административната преписка, поради което това обстоятелство (че те са от преписката, а не от делото), няма да се сочи всеки път.

Ответната страна - министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата на Борисов, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е заемал длъжността, служебното правоотношение за която е прекратено с обжалваната МЗ: "началник" на С ПП към О ОП при ОДМВР - Варна, категория "В". Заедно със съпругата му, те са собственици на лек автомобил марка "Мерцедес 200Е" с рег. № В 2552 СК.

На 30.04.2013 г. и 31.05.2013 г., Борисов е заредил различни количества бензин (11 литра и 23 литра), на стойност съответно 29,04 лв. и 58,19 лв., от различни бензиностанции - обекти Б-096 и Б-029, собствени на "Лукойл - България" ЕООД. Полученият бензин заплатил не с лични пари, а с Карта за безналично плащане № 010238681, собствена на ОДМВР - Варна, предназначена за зареждане на служебен лек автомобил.

За извършеното е постъпил сигнал при директора на ОДМВР. Същият, с Писмо р. № 50238/26.11.2012 г. (л. 240), уведомил министъра и предложил образуването на дисциплинарно производство против Борисов. С издадената МЗ р. № К-13189/04.12.2012 г. (л. 32) било образувано дисциплинарно производство против него, определен бил съставът на дисциплинарно разследващия орган (ДРО) и срокът за приключване на производството. Жалбоподателят бил запознат с тази МЗ на 11.12.2012 г. Същия ден Борисов получил Покана за даване на писмени обяснения р. № 52757/11.12.2012 г. (л. 34), заедно със Списък въпроси с рег. № 52710/11.12.2012 г. (л. 38) и р. № 52881/12.12.2012 г. (л. 40), на които да даде отговор.

Жалбоподателят на два пъти дал обяснения по поставените му въпроси: първите с р. № 52927/12.12.2012 г. (л. 41), в които отрекъл да е зареждал личния си автомобил със служебната карта и допълнителни такива с р. № 31657/15.12.2012 г. (л. 43), в които признал извършването на вменените му деяния.

По време на дисциплинарното производство, ДРО изискал от "Лукойл - България" ЕООД относимите към разследването записи от охранителните камери на обекти Б-096 и Б-029 и касовите документи (фискални бонове) за извършените плащания с Картата за безналично плащане. Последните са приложени в преписката (л. 103). Разпоредени и изготвени били Експертни справки за лицето, положило подписите върху фискалните бонове (л. 97) и такава за разчитане на записите от охранителните камери (л. 106). От тези записи са изготвени фотоалбуми със снимки във времева последователност за зареждането на гориво от Борисов на 30.04.2012 г. (л. 108) и на 31.05.2012 г. (л. 122). Разпитани са всички служители на "Лукойл - България" ЕООД, имащи отношение към извършеното от жалбоподателя: за деянието на 30.04.2012 г. - Мариела Христова Христова е дала писмени обяснения р. № 54498 от 21.11.2012 г. (л. 242) и р. № 58380/13.12.2012 г. (л. 158); за деянието на 31.05.2012 г. обяснение р. № 58404/14.12.2012 г. (л. 162) е дала Христина Георгиева Кателиева. Христова е разпитана и от органите на предварителното производство по ДП № 49/2012 по описа на ОСлО при Окр. Пр. Варна, образувано срещу виновно длъжностно лице от състава на МВР с протокол, приложен на л. 197. Същите са потвърдили зареждането на личния автомобил на Борисов и заплащането на горивото от него със служебната "Карта за безналично плащане".

По делото са събрани доказателства за пътните книжки (л. 60), разходните ведомости (л. 64), зареденото гориво и нормен разход (л. 74) и наличния бензин (л. 72) в служебен лек автомобил марка "Опел Астра", с рег. № СА хххх МР и друг служебен такъв марка Порше, рег. № С хххх ХВ (л. 67 и 75). Установени е, че с автомобила Опел Астра към 13.12.2012 г. са реализирани икономии за 2012 г. в размер на 54 литра (л. 73). Изискани са Сведения р. № 52791/12.12.2012 г. (л. 76), р. № 53496/15.12.2012 г. (л. 82) и № 53505/15.12.2012 г. (л. 86) от Димитър Сотиров Христов - завеждащ "Автоработилница", Сектор "УССД" при ОДМВР Варна, за основанието и начина на получаване на картите за безналични плащания, зачисляването им към определени водачи и служебни автомобили, начина на отчитане на заплатеното с тях гориво и др.

От проведен телефонен разговор с представителя на "Лукойл - България" ЕООД на 18.12.2012 г. (Протокол р. № 53849/18.12.2012 г. на л. 54) е установено, че записите от охранителните камери на обект Б-012 на "Лукойл" в гр. Варна за датите 30.04.2012 и 1.06.2012 г. не се пазят. По тази причина от съществуващите копия от касовите книги и фискалните бонове не може да се установи зареждането на служебен лек автомобил марка "Опел Астра", с рег. № СА хххх МР с гориво и заплащането му от жалбоподателя с лични парични средства, а не с "Карта за безналично плащане" на МВР, в каквато насока са обясненията на Борисов.

Съгласно цитираните в МЗ точка 4 от ЕК, "Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме"; т. 7 - "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява"; т. 8 - "Държавният служител насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си" и т. 31 - "Държаният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел". Видно от представените на л. 176 - 178 протоколи, Борисов е запознат с първоначалния текст и последвалите изменения на ЕК.

Въз основа на така събраните доказателства, ДРО е изготвил Обобщена справка р. № 53652/17.12.2012 г. (л. 23). Приел е, че Борисов е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина и е предложил на министъра да му наложи дисциплинарно наказание "уволнение" и да прекрати служебното му правоотношение в МВР. Същия ден, след изпратена Покана р. № 53651 (л. 36) до жалбоподателя, той се е запознал с Обобщената справка, което обстоятелство е отразено на последния лист от същата. В дадения срок Борисов е изготвил и представил Възражение р. № 31775/18.12.2012 г. (л. 47). След запознаване с възражението, ДРО е оформил и изготвил окончателното си Становище р. № 53850/18.1.2012 г. (л. 14), което е представил на министъра. След запознаване с материалите от разследването и дадените писмени обяснения от служителя, министърът е издал обжалваната негова Заповед р. № К-75 от 8.01.2013 г.

При така установеното от фактическа страна, жалбата против МЗ се явява неоснователна. ВАС извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт и констатира, че заповедта е издадена от орган, притежаващ на основание чл. 228, т. 1 и чл. 246, т. 1 от ЗМВР необходимата компетентност за издаването й. Спазена е законово предвидената писмена форма, а актът има необходимото задължително съдържание. При провеждането на дисциплинарното производство и издаване му, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Материалният закон е приложен правилно. Обжалваната МЗ се явява правилна и законосъобразна.

Върховният административен съд провери изцяло възраженията и доводите на жалбоподателя и констатира, че същите са неоснователни.

Доводът за необоснованост на МЗ е деклариран, но неконкретизиран. При липса на такава, ВАС не може да го провери и да се произнесе по него. В жалбата и защитата си пред ВАС, Борисов не сочи кой точно фактически извод на министъра, на кое събрано по време на дисциплинарното производство доказателство не съответства и противоречи.

Доводът за издаване на МЗ при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се основава на твърдяния факт, че ДРО и министърът не са съобразили възражението, направено от Борисов, за възстановяване на горивото със собствени средства и не са изпълнили искането за събиране на доказателства - да се изиска информация за зарежданията от касовата книга и материали от охранителните камери на бензиностанция на "Лукойл" в гр. Варна, бул. Цар Освободител, зад магазин "Метро" в интервала 15,25 - 15,40 ч. на 30.04.2012 г. и от 09,15 - 09,30 ч. на 1.06.2012 г. на същата бензиностанция. Той също е неоснователен. Както се посочи при установената фактическа обстановка, видно от Протокол р. № 53849/18.12.2012 г. (л. 54) от разговор на ДРО с представителя на "Лукойл - България" ЕООД за северозападна България е установено, че записи от охранителните камери на обект Б-012 (посочената от Борисов бензиностанция) на "Лукойл" в гр. Варна, бул. Цар Освободител, зад магазин "Метро" за датите 30.04.2012 и 1.06.2012 г. не се пазят. По тази причина, от съществуващите копия от касовите книги и фискалните бонове обективно не може да се установи зареждането точно на служебен лек автомобил марка "Опел Астра", с рег. № СА 8918 МР с гориво и последващото заплащане на това гориво от Борисов с лични негови парични средства. Не води до друг извод и фактът, че към 13.12.2012 г. са установени реализирани икономии за лекия автомобил "Опел Астра" в размер на 54 литра гориво. Очевидно е, предвид различните количества гориво, заредени според обясненията на Борисов с лични средства и констатираната икономия, че последната не произтича само от "възстановеното" от него гориво, а е в резултат на начина на управление на автомобила от служителите, които са го управлявали. По делото не е установено Борисов да е заредил служебния автомобил с лични средства въобще. Няма никакви доказателства, че гориво, заредено на обект № Б-012, срещу което са издадени представените по делото и пред ВАС касови (фискални) бонове, е поставено в резервоара на служебен автомобил. Впрочем ВАС също отчита, че при липсата на видеозапис, не може да се установи заредени количества горива на въпросните дати в служебния автомобил от жалбоподателя, както и заплащане на горивото от него, с лично негови пари.

Доводът за допуснати от ДНО нарушения на материалния закон са развити в няколко насоки. Борисов твърди, че е нарушена презумпцията за невиновност, тъй като той е наказан преди да има влязла в сила присъда за извършеното от него. Правната квалификация на деянията му е неправилна. Обществената опасност на деянието липсва, предвид възстановяването от него на причинените на МВР щети. Не са съобразени данните за професионалното му поведение в системата на МВР. Те също са неоснователни.

Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР, "Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност". Нормата сочи, че дисциплинарната отговорност е различна и независима от други такива, вкл. наказателната. При това, по делото липсват доказателства, че против Борисов е образувано предварително производство. Цитираното ДП № 49/2012 г. по описа на ОСлО при ОПр Варна, е образувано против неизвестно лице от системата на МВР, а не против Борисов. Самият той е разпитван в производството като свидетел, а не като обвиняем.

Доводите за неправилна правна квалификация на МЗ са частично основателни. Деянието на Борисов е описано точно и пълно от фактическа страна. В същото време, в МЗ не е посочено коя точно норма от "... разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители ..." (чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР) не е изпълнил Борисов. Това действително накърнява възможността му да реализира правото си на защита. В същото време обаче, посоченото нарушение на изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР за съдържание на заповедта за наказване, предвид наличието на другите квалификации на деянието, не се отразява върху правилността на заповедта като цяло. При такова пълно и подробно описание на деянието очевидно е, че се касае за нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР.

Въпросът за липса на обществена опасност на деянието, поставен от жалбоподателя, следва да се разгледа през светлината на недоказаното, според настоящия съдебен състав, твърдение за зареждане на гориво от Борисов в служебен автомобил, заплатено с негови лични парични средства. При наличната недоказаност на това обстоятелство, не може да се твърди и липса на обществена опасност на деянието, поради което доводът също се явява неоснователен.

Неоснователен е и доводът, че при издаването на обжалвания акт, не били съобразени от дисциплинарно наказващият орган на данните за професионалното поведение на жалбоподателя за периода на службата му в системата на МВР. За поведението на Борисов може и следва да се съди от приложената на л. 174 "Кадрова справка". Последната се явява доказателство по образуваното дисциплинарно производство. Видно от текста на заповедта (стр. 2, ред 4 отгоре), преди издаването `и министърът е "оценил всички доказателства", т. е. и въпросната кадрова справка. Значението на последната при оценка на поведението на жалбоподателя обаче се преценява само от издателя на заповедта и то при условията на предоставената му оперативна самостоятелност. Тази преценка не подлежи на съдебен контрол.

Предвид изложеното, жалбата против МЗ се явява неоснователна. Като такава, тя следва да се отхвърли.

По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на съда, то се явява основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК, във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъде осъден Борисов да заплати в полза на Министерството на вътрешните работи, сумата 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС