Решение № 15822 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13404/2013 г.

Решение № 15822 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13404/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е образувано по молба на "С - НЕТ" ЕООД, гр. Плевен чрез представляващия и управляващия дружеството за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 655/21.11.2012 г. по адм. д. № 648/2012 г. на Административен съд Плевен, потвърдено с решение № 5325/16.04.2013 г. по адм. д. № 15408/2012 г. на Върховния административен съд. Молителят твърди в молбата си, че са налице основанията по чл. 239, т. 1, 3 и 4 АПК. Претендира от съда отмяна на влязлото в сила съдебно решение или алтернативно - изравняване /отменяне/, според формулировката в молбата, на решенията на Административен съд Плевен по адм. д. № 715/2011 г. и 648/2012 г. Ответникът по молбата за отмяна - началникът на РДНСК - Северозападен район, не взема становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима. По претенцията за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 съдебното решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Молителят твръди, че новото обстоятелство е последвалото изменение на материалния закон - ЗИДЗУТ, в сила от 26.11.2012 г., което е настъпило по време на висящността на съдебното производство и което е отнело компетентността на издателя на акта в лицето на началника на РДНСК - Северозападен район за премахване на незаконни строежи от 4, 5 и 6 категория. За да е налице основание за ревизия на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, следва да са налице документи, които не са били известни на страната или нови обстоятелства, които са от значение за спора. Имат се предвид документи или факти, които имат значение за друг изход на делото. Законодателната промяна не е сред визираните от законодателя в чл. 239, т. 1 АПК предпоставки. По принцип при последвала законодателна промяна валидността и законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му, а в конкретния случай самата преходна разпоредба на § 126 ПЗРЗИДЗУТ сочи, че производствата по премахване на незаконни строежи се довършват по досегашния ред. При тези съображения молбата за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК е неоснователна. По чл. 239, т. 3 АПК: Съгласно тази норма актът се отменя, ако е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Като документ на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен, се сочи Наредба № 35/2012 г., която отменя старата Наредба № 17, послужила според молителя РДНССК - Северозападен район да мотивира решението си по благоустройствения закон ЗУТ за издаване на оспорваната заповед. В случая отмяната на една Наредба с друга не е равностойно на документ, въз основа на който е постановен съдебният акт и който е бил отменен впоследствие. В случая решението не е мотивирано с такъв документ на определено държавно учреждение, който впоследствие по надлежен ред да е отменен. Промяната на един нормативен акт, включително неговата отмяна, следва да се преценява както с оглед действието му във времето, така и с оглед относимостта му към оспорения административен акт. В случая обжалваната заповед има своето правно основание в законовата регламентация на ЗУТ, поради което не е налице документ на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен и който единствен е послужил за постановяване на обжалваната заповед. Последвалата отмяна на цитираната Наредба не би могла да доведе до друг изход на спора, тъй като съдебното решение, чиято отмяна се иска, не е основано на нея. За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, следва между същите страни, за същото искане и на същото основание да има постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Като такова се сочи решение по адм. д. № 715/2011 г. на Административен съд Плевен, което обаче не се представя към доказателствата по молбата за отмяна, нито се съдържа в делото. Освен това влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска, е по отношение на заповед № ДК-02-СЗР-91/22.06.2012 г. на началника на РНСК-СЗР, за която няма данни по отношение на нея да има и друго дело, още повече образувано преди издаването й- тоест тя не може да бъде предмет на адм. д. № 715/2011 г. на Административен съд Плевен. За да съществува противоречие по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове, а такова не е налице. Предвид изложеното молбата за отмяна на посочените основания по чл. 239, т. 1, 3 и 4 АПК е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,