Решение № 8341 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 556/2017 г.

Решение № 8341 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 556/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Л. К. Д. и Д. Р. Д., двамата от София против решение № 7265/21.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7464/2016 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 18-3136/18.04.2016 г. на началника на СГКК-София за изменение на КККР на [населено място] в частта относно нанасяне на ПИ с нови идентификатори [номер] и [номер] и заличаване на ПИ с идентификатор [номер]. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответниците М. Г. Х., В. В. Д. и С. Й. П. оспорват жалбата. Началникът на СГКК-София не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно ив срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна. Счита, че с изменението в КККР е отстранена непълнота и грешка, свързана със спор за материално право, който е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Приема, че решението има действие и по отношение на неучаствалия в процеса съпруг. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е установил правнозначимите факти и е обосновал правилни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Проверката на законосъобразността на оспорената заповед е извършена на всички основания по чл. 146 АПК, като са обсъдени всички доводи на страните. Правилно е прието, че в случая се касае за непълнота и грешка в одобрена КККР, свързана със спор за материално право за 355 кв. м., които попадат в площта на имотите по документите за собственост на различни лица. този спор е разрешен с влязло в сила съдебно решение, с което правото на собственост върху тях е признато за установено в полза на Н. Х., С. П. и В. Д., по отношение на Д. Р. Д.. Правилно решаващият съд приема, че това решение има сила на пресъдено нещо и по отношение на неучаствалата по делото съпруга на Д.. Касае се за съпружеска имуществена общност върху спорния имот и искът за собственост е предявен само срещу единия необходим другар. Решението има сила и по отношение на другия съпруг, който може да иска отмяната му- арг. чл. 304 вр. чл. 216, ал. 2 ГПК. Изменението на КККР, което е съобразено с влязлото в сила съдебно решение по спора за материално право, е законосъобразно и правилно оспорването му е отхвърлено с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касаторите и следва да се присъдят в полза на ответниците, по своевременно направеното искане и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,