Решение № 5135 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3877/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. А. Т., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си предсатвител адв. Димова, против Решение 1642 от 24.02.2025г., постановено по дело 144/2025г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 12696/04.12.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът релевира оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на Държавна агенция за бежанците. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си юрк. Кръстева, оспорва нейната основателност. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Адмиистративен съд-Хасково е била законосъобразността на Решение 12696/04.12.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на Б. А. Т. е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административенят съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Б. А. Т. напуснал Сирия нелегално през август 2024г. и влязъл незаконно в Турция, където останал 7 дни, след което пристигнал незаконно в България, през зелената граница на 08.08.2024г. В проведеното интервю, обектиривирано е протокол рег. УП-34076/30.10.2024г. обосновава напускането на Сирия в защото било война, животът бил лош, в неговия район продължали военните действия, нямало достатъчно вода и ток. За изясняване на обстоятелствата са използвани справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. Посочил е, че семейството му е останало да живее в Сирия, поради далечното разстояние и липсата на финасови средства. При тази фактическа обстановка, съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Според решващия състав правилно административният орган е преценил, че при проведеното интервю с Б. А. Т., не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е счел, че липсват и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото от доказателствта по делото не се формира извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че връщането в Сирия на търсещия закрила, би го изложило на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Противно на инвокираните в касационната жалба оплаквания, обоснован е изводът на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Самият молител, търсещ международна закрила, посочва, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Мотивите, поради които чужедстранният гражданин е напуснал страната си по произход са иррелевантни за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване по смисъла на по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Мотивирана от първостепенния съд е и липсата на основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Не са ангажирани доказателства, които за водят до заключение, че търсещият защита е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. Административният съд подробно е изследвал критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответстие със закона е счел, че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се изведе заключение, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Независимо от безспорно несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не формира извод за достигане до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Съответстващо на закона е заключението на административния съд досежно липсата на основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. При тези съображения правилно Административен съд-Хасково е формирал извода, че не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които свидетелестват справките, вкл. и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които има данни, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. В обобщение верни са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение, основанията визирани както разпоредбата на чл. 8, така и на посочените в чл. 9 ЗУБ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,