Решение № 115 от 15.2.2024 г. на ВКС по н.д. № 20238002201139/2023 г.

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по жалба на защитника на подс. Е. Д. М. – адв. А. А. срещу присъда № 37 от 29.06.2023 г. на Варненски окръжен съд, постановена по ВНОХД № 577/2023 г. по описа на същия съд. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Защитникът твърди, че правилно районният съд за разлика от окръжния е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, която е относима за всички престъпления. Настоява, че конкретното деяние е малозначително, поради явната незначителност на обществената му опасност, като смята, че то само формално покрива признаците на престъпление. Акцентира на факта, че подзащитният му М. е управлявал моторното превозно средство на паркинг, през нощта, когато не е имало други автомобили и пешеходци и целта му е била само да премести автомобила под лампа, за да опази оставените в него инструменти, необходими му за работа. Затова претендира отмяна на съдебния акт и оправдаване на подс. М. по обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради липса на престъпление. В съдебно заседание адв. А. не се явява. В писмено становище до съда поддържа жалбата и доводите в нея. Моли за отмяна на присъдата на окръжен съд – Варна и признаване на подзащитния му за невиновен по обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Счита, че деянието на подс. М. не разкрива белезите на малозначителност, която да доведе до оправдаване на дееца. Набляга на обстоятелствата, че подсъдимият не е правоспособен водач на моторно превозно средство, че се е движил с изключени светлини, че е отказал да бъде изпробван за алкохол и да даде кръвна проба, както и че в автомобила се е намирало и друго лице. Затова пледира присъдата на окръжен съд - Варна да бъде оставена в сила. Подс. М., уведомен за датата и часа на съдебното заседание пред Върховния касационен съд чрез упълномощения си защитник адв. А. А., не се явява и не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 77 от 27.03.2023 г., постановена по НОХД № 4242/2022 г., Варненският районен съд признал подс. Е. Д. М. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и го оправдал на основание чл. 304 от НПК по така повдигнатото обвинение. С присъда № 37 от 29.06.2023 г., постановена по ВНОХД № 577/2023 г., окръжен съд – Варна отменил атакуваната пред него от прокурор при районна прокуратура - Варна присъда № 77 от 27.03.2023 г., постановена по НОХД № 4242/2022 г. от районен съд – Варна и вместо това признал подс. Е. Д. М. за виновен по обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК, като му наложил наказание лишаване от свобода в размер на една година и глоба в размер на 500 лв. Постановил наказанието лишаване от свобода да се изтърпи от подсъдимия при първоначален общ режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца, наложено на подс. Е. Д. М. по НОХД № 326/2022 г. на районен съд – Варна, като определил общ режим на изтърпяване на наказанието. Жалбата е допустима, но неоснователна. При осъществената от касационната инстанция проверка на въззивната присъда не се установи претендираното от защитника нарушение на материалния закон. Изводите на съда относно виновното поведение на привлеченото към наказателна отговорност лице кореспондират с доказателствения материал по делото. Обстоятелството, че първата инстанция е направила един правен извод и е оправдала подс. М., а въззивната – противоположния, се корени в преценката им дали в случая следва да се приложи чл. 9, ал. 2 от НК или не. При прегледа на материалите по делото се констатира, че въззивният състав не е приел аргументацията на районния за малозначителност на престъплението във втората хипотеза на коментираната разпоредба - явна незначителност на обществената опасност на деянието, която го прави непрестъпно. Въпросът дали стореното от дееца е противоправно или извършеното от подс. М. деяние е малозначително следва да бъде разрешен при съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото, като значение имат характера на обекта на посегателство, степента, в която той е засегнат или застрашен, общественоопасните последици от деянието и характеристиката на дееца, която отразява обществената опасност на неговата личност. В обжалвания съдебен акт е направен обективен анализ на така очертаните обстоятелства от значение за преценката за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК в случая, като проверяваният съд е достигнал до законосъобразния извод, че деянието, осъществено от привлеченото към наказателна отговорност лице, е общественоопасно. Този състав на Върховния касационен съд се съгласява с разсъжденията на контролираната инстанция за липсата на основание за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК спрямо подс. Е. М.. Според настоящия състав не са налице основания за уважаване искането на защитника за приложение на този законов текст спрямо дееца. Съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК престъпният характер на деянието се изключва при една от двете хипотези на малозначителност – пълно отсъствие на обществена опасност или наличие на такава, но с явна незначителност. Управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози е деяние със сравнително висока степен на обществена опасност, доколкото обект на защита са обществените отношения, свързани с безопасното осъществяване на движението по пътищата. Това е така, защото и най-малкото отклонение от правилата, осигуряващи безопасност на придвижването, могат да доведат до значително засягане живота, здравето или имуществото на останалите членове на обществото. Особената обществена нетърпимост към подобен род деяния е намерила отражение в законодателно обявената нулева толерантност към употребата на наркотични вещества или техни аналози и управление на моторно превозно средство след това, тъкмо чрез криминализиране на такова поведение в разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК. Поради това, че подс. М. е управлявал за кратко, през нощта, на паркинг процесния автомобил не прави деянието с по-ниска степен на обществена опасност. В конкретния случай автомобилът се е движел с изключени светлини и в него се е намирал още един човек, чието здраве е било изложено на опасност. В тази връзка не е без значение и обстоятелството, че същият е осъждан, макар и за деяние по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Независимо, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК може да се приложи за всяко престъпление и по отношение на всеки деец, по- важното в случая е, че подс. М. е неправоспособен водач и е многократно наказван за различни нарушения на Закона за движение по пътищата, като две от тях са свързани с управление на автомобил с превишена скорост. Изложените факти характеризират личността на подсъдимия отрицателно, т. к. установяват, че поведението му често е насочено към игнориране, неглижиране и пренебрегване на правилата за движение, което не позволява третирането на престъплението по настоящото дело като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Без значение в случая са причините, поради които подсъдимият е решил да управлява автомобила след употреба на наркотично вещество. По изложените съображения искането за оправдаване на подсъдимия на основание чл. 9, ал. 2 от НК не може да бъде удовлетворено. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение