Решение № 645 от 22.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1953/2012 г.

Решение № 645 от 22.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1953/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 1362/2011 г. на Районен съд гр. Кюстендил и внохд. № 158/2012 г. на Окръжен съд гр. Кюстендил, образувано по искане на осъдения А. Н. Д. В съдебно заседание искането с ангажирани всички касационни основания, се поддържа лично от осъдения и защитник. Частните обвинители и граждански ищци и повереникът им не са взели становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона, а наказанието наложено на подсъдимия справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 17.01.2012 г., постановена по нохд № 1362/2011 г. на Районен съд-гр. Кюстендил, подсъдимият тогава А. Д. е признат за виновен в това, че на 17.05.2010 г. в [населено място] се съвкупил с лице от женски пол - Т. С./83 г./, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 НК и при условията на чл. 58а НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца. Признат е за виновен и в това, че на 03.10.2010 г. в [населено място] се съвкупил с лице от женски пол - Т. Р. /80 г./, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 НК и при условията на чл. 58а НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 23 НК съдът е определил общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 24 НК е увеличено с четири месеца. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Уважени са граждански искове за неимуществени вреди в полза на пострадалите в размер на по 40 000 лв. С решение от 06.07.2012 г., постановено по внохд № 158/2012 г. на Окръжен съд-гр. Кюстендил присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ОСЪДЕНИЯ Д.: В саморъчната "жалба" и писмените бележки към нея, представени от осъдения, както и в пледоарията на защитника му са ангажирани всички касационни основания, а именно - нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. Твърди се, че не е установено авторството на деянието, че липсват каквито и да било доказателства за виновност, че иззетите веществени доказателства - биологичен материал, съдебно-медицинска и Д. експертизи също не сочат осъдения за автор. ДОВОДИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ и не държат сметка за това, че производството по делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 372, ал. 4 във връзка чл. 371, т. 2 НПК и наказанието е определено при условията на чл. 58а НК, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК. С оглед посоченото по-горе, осъденият "сам съзнателно се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение", отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт, които той в съдебно заседание на 17.01.2011 г. е признал, след което съдът е направил констатация, че така направеното "самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт". Съобразно т. 8 на ТР № 1/2009 г. на Върховния касационен съд "цялостното признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционният контрол и фактическите рамки както на въззивното, така и на последващите решения". Проверката, и инстанционната, и извънредната, каквато е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК обхваща единствено процесуалната дейност на първостепенния съд при осъществяване на нормативната уредба на диференцираното производство, наличните предпоставки за прилагане на особената процедура, начинът на провеждане на съкратеното съдебно следствие и съответствието на постановената присъда с изискванията на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК. По изложените съображения, доводите за нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК няма как да бъдат обсъждани, като се има предвид, че при правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за всяко едно от двете престъпления, са съобразени и обсъдени всички обстоятелства от значение, а такива не се и сочат от осъдения и защитата му. Наказанията и за двете престъпления са определени при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и е явно несправедливо, но не в сочената от осъдения насока. Приложението на чл. 24 НК е символично и също не сочи на явна несправедливост на определеното общо наказание. По изложените съображения Върховният касационен съд намира постановените присъда и решение законосъобразни, при спазване на процесуалните правила, наказанието на осъдения е справедливо, а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо, и на основание чл. 426 НПК във връзка с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение