Решение № 924 от 25.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7507/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Върбица, подадена чрез упълномощения адвокат Г. Гатев, срещу решение 86 от 13.06.2023 г., постановено по адм. дело 15/2023 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е обявена нищожността на Решение 7 по Протокол 46 от 20.12.2022 г. на Общински съвет - Върбица, с което на основание чл. 21, ал.1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА, § 27 ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл. 45ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ, е прието предложение на Началник на ОСЗ Върбица вх. 44 от 28.04.2021 г. и е дадено съгласие да бъдат предоставени на Общинска служба "3емеделие"- гр. Върбица за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. Стаматов земеделски земи от общинския поземлен фонд. С решението преписката е изпратена на Общински съвет - гр. Върбица за ново произнасяне по предложение вх. 44 от 28.04.2021 г. на Общинска служба "Земеделие"- гр. Върбица при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението. С касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Според касатора съдът се е произнесъл по недопустима жалба, поради това, че за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване на позитивното за него решение на Общински съвет - Върбица. При условията на евентуалност твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материални закон и е необосновано, тъй като съдът не е посочил кои императивни правни норми и кои основни принципи са нарушени драстично с оспорения акт. Счита, че Общински съвет - Върбица е съобразил новия си акт изцяло с указанията на Административен съд Шумен, дадени в постановеното решение по адм.д. 240/2021 г., оставено в сила с решение на ВАС по адм.д. 5207/2022 г. Направено е искане за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството, алтернативно за отмяната му. Претендират се направените разноски. Ответниците - С. Йорданов, Ю. Димитрова, И. Рачев, Р. Рачев, П. Цонева, К. Цонев, Ю. Патранескова и Б. Йорданов не вземат становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че с оглед стабилността и задължителната сила на съдебния акт без промяна на фактите, обстоятелствата и приложимия закон, постановеното от Общински съвет Върбица решение е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение по адм.д. 240/2021 г. по описа на Административен съд Шумен и правилно е прогласена неговата нищожност. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Шумен е било образувано по жалба на С. Йорданов от гр. Горна Оряховица, против Решение 7 по Протокол 46 от 20.12.2022 г. на Общински съвет Върбица, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА, пар. 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, Общински съвет Върбица приема отправеното предложение от началника на ОСЗ Върбица вх. 44/28.04.2021 г., като дава съгласие да бъдат предоставени на Общинска служба Земеделие- гр. Върбица за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. Стаматов следните земеделски земи от общинския поземлен фонд /ОПФ/: Землище с. Кьолмен: ПИ 41054.9.26 с площ от 2, 600 дка., местност "Върбишки път", НТП -Ливада; ПИ 41054.10.2 с площ от 9, 374 дка., местност "Корията", НТП Изоставена нива; Землище с. Конево: ПИ 38306.24.98 с площ от 26, 177 дка., местност "Яма алтъ", НТП -Нива; Землище сЛовец: ПИ 43949.19.174 с площ от 22, 364 дка., местност "Чаталкая", НТП -Пасище; Землище гр. Върбица: ПИ 12766.32.42 с площ от 18, 421 дка., местност "Аджа кория", НТП -Пасище; ПИ 12766.35.63 с площ от 15, 537 дка., местност "Кара орман", НТП -Пасище; ПИ 12766.35.65 с площ от 10, 584 дка., местност "Кара орман", НТП Пасище; -ПИ 12766.61.121 целият с обща площ от 6, 799 дка, местност "Голямо ливаде", НТП -Изоставена нива. Посочените имоти са били предоставени във връзка с Решение 315/2000 г. на Районен съд гр. Велики Преслав относно признаване правото на възстановяване на собственост върху земеделска земя. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на Решение 7 по Протокол 46 от 20.12.2022 г. на Общински съвет Върбица и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по предложение вх. 44 от 28.04.2021 г. на Общинска служба "Земеделие"- гр. Върбица при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението. За да постанови този резултат, административният съд, като се е позовал на разпоредбите на чл. 177, ал. 1 АПК и чл. 297 ГПК е приел, че с решение 32/21.03.2022 г., постановено по адм.д. 240/2021 г. по описа на Административен съд Шумен, влязло в законна сила на 15.11.2022 г. е отменено Решение 19 по Протокол 21 от 26.05.2021 г. на Общински съвет- гр. Върбица, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА, § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл. 45ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ, е прието предложение на Началник на ОСЗ "Върбица" вх. 44 от 28.04.2021 г. и е дадено съгласие да бъдат предоставени на Общинска служба"Земеделие"- гр. Върбица за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. Стаматов земеделски земи от общинския поземлен фонд и е върната преписката на Общински съвет - гр. Върбица за ново произнасяне по предложение вх. 44 от 28.04.2021 г. на Общинска служба "Земеделие"- гр. Върбица при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението. Съдът е съобразил мотивите на отменителното решение, според които административният орган не е изложил аргументи защо счита, че са налице предпоставките на § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд, съответно защо липсват тези по т. 3, които явно не са приети. т. е. същият изобщо не е подложил на обсъждане въпроса относно приложимостта на цитирания § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в конкретния случай, въпреки че вносителят на предложението изрично се е позовал на две точки от него, като едновременно с това е обосновал искането си с факта на наличие на съдебно решение за признато право на възстановяване на собственост. Наред с това, е констатирана липса на всякаква обосновка защо при наличието на 32 имота, собственост на Община Върбица в землището на с. Кьолмен, наследниците са обезщетени с имоти в землищата на други населени места. Освен това съдът е установил, че в решение, постановено по адм. д. 362/2018 г. по описа на Административен съд Шумен във връзка с отказ по същото заявление на наследника, е посочено, че административният орган е обвързан с искането, с което е сезиран, и след като в предложението изрично се иска обезщетяване с имоти от общинския поземлен фонд в изпълнение на съдебно решение по гр. д. 315/2000 г. по описа на Районен съд Велики Преслав, административният орган е следвало да изложи мотиви относно приложимостта на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в конкретния случай. При това указанията на съда не са били изпълнени и при новото разглеждане на заявлението, както и дадените такива във връзка със задължението на административния орган да събира релевантните за преценката му доказателства и при липса на искане от заинтересованите лица, съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК. При тези фактически установявания, съдът е приел, че в оспореното в настоящото производство решение на общинския съвет са възпроизведени относимите правни норми и отново липсват мотиви във връзка с приложимостта им, в каквато насока са били указанията на административен съд Шумен, дадени в постановеното решение 32/21.03.2022 г. по адм.д. 240/2021 г. Счел е, че обжалваното решение драстично нарушава, както императивни правни норми, така и основни принципи на правото, свързани със защита правото на собственост и то в контекста на един изключително чувствителен и значим за обществото сегмент какъвто е поземлената собственост и режима на нейното опазване, като това засягане е така съществено, че води до нищожност на оспорения административен акт. Според решаващия съд, в разглеждания случай, с оглед идентичността на фактическата обстановка и целените правни последици, издаденото решение на Общински съвет -Върбица за пореден път напълно дерогира дадените указания с предходни отменителни съдебни решения и достига до нежелан и противоправен резултат, който е отречен при разглеждането на същия правен спор. Изложеното е мотивирало съдът да обяви нищожността на решението на Общински съвет Върбица. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на административния съд, че към момента на подаване на жалбата за С. Стаматов е бил налице пряк, личен и непосредствен интерес от съдебно оспорване на акта на общинския съвет, включително защото е адресат на оспорения акт. Неоснователно касаторът поддържа, че издаденият акт е позитивен за жалбоподателя, поради това, че е бил обезщетен с имоти от общинския поземлен фонд. В настоящия случай началникът на Общинска служба "Земеделие"- гр. Върбица е бил сезиран със заявление с вх. 31/04.04.2016 г. за възстановяване на наследствени земи именно в землището на с. Кьолмен, община Върбица, обосновано с постановеното решение по гр. д. 315/2000 г. по описа на Районен съд Велики Преслав. Облажваното решение е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. С влязло в сила съдебно решение 32/21.03.2022 г., постановено по адм.д. 240/2021 г., Административен съд Шумен е отменил Решение 19 по Протокол 21 от 26.05.2021 г. на Общински съвет- гр. Върбица, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА, § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл. 45ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ, е прието предложение на Началник на ОСЗ "Върбица" вх. 44 от 28.04.2021 г. и е дадено съгласие да бъдат предоставени на Общинска служба "Земеделие"- гр. Върбица за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. Стаматов земеделски земи от общинския поземлен фонд и е върнал преписката на Общински съвет - гр. Върбица за ново произнасяне по предложение вх. 44 от 28.04.2021 г. на Общинска служба "Земеделие"- гр. Върбица при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението. Решението на Административен съд Шумен е оставено в сила с решение 10282 от 15.11.2022 г. по адм. д. 5207/2022 г. по описа на ВАС, като касационната инстанция е споделила мотивите на административния съд и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 2 АПК е препратила към тях. Изрично е посочила, че изложеното в касационната жалба и изясненията в нея не могат да заменят задължението на административния орган подробно да мотивира такъв вид акт, както и да се придържа към законовите компетенции, определени му от разпоредбите на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и ЗМСМА. Оспореният в настоящото производство акт не само че не е съобразен със задължителните указания на Административен съд Шумен, дадени в решение 10282 от 15.11.2022 г., но и с предходните указания на същия съд в същия смисъл, съдържащи се в решение 85 от 16.05.2019 г. адм. д. 362/2018 г., оставено в сила с решение 14243 от 17.11.2020 г. по адм. д. 8549/2019 г. по описа на ВАС. Издаденият акт отново не съдържа мотиви относно приложимостта § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, който единствено е цитиран като правно основание. Липсва произнасяне по основен по делото въпрос, а именно защо след като със заявлението си С. Стаматов изрично е поискал наследствените имоти да му бъдат възстановени в землището на с. Кьолмен, а по преписката е било установено наличието на 32 имота, собственост на Община Върбица в същото землище, с оспорения административен акт част от възстановените имоти на Стаматов са в други землища. Съдът подробно е обсъдил в кои случаи общинският съвет е обвързан от предложението на общинската служба по земеделие, а именно ако са налице предпоставките на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Според последната разпоредба, собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че първостепенният съд не е посочил кои императивни правни норми и кои основни принципи са нарушени драстично с оспорения акт. Всички допуснати от административния орган нарушения на материалния закон са подробно посочени и обсъдени в обжалвания съдебен акт, включително са изложени мотиви обвързани с постановеното Решение от 25.09.2012 г. на ЕСПЧ по делото Петкова и други срещу България, по жалби 19130/2004 г., 17694/2005 г. и 27777/2006 г. В това решение изрично е посочено, че по сходни дела ЕСПЧ е постановил, че неуспехът на властите в продължение на много години да установят и да отговорят на правните очаквания на жалбоподателите представлява намеса в правата на жалбоподателите по чл. 1 от Протокол 1 /вж. Найденов, параграфи 71 - 72, и Л. Попов, § 119/. Съдът е отбелязал, че и по настоящите дела легитимните очаквания на жалбоподателите остават неустановени и реституционните процедури са недовършени за дълги периоди от време /т. 40/. В касационната жалба липсват възражения, които да обосноват неправилност на извода на съда по отношение на приложението на чл. 177, ал. 2 АПК, който извод настоящата инстанция споделя. Доводите касаещи материалната законосъобразност на оспорения административен акт не следва да се обсъждат, предвид констатираната нищожност на основание чл. 177, ал. 2 АПК. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Ответниците не претендират разноски, поради които такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,