Решение № 6911 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10115/2014 г.

Решение № 6911 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10115/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Пристанище - Варна" при Митница Варна, срещу решение № 1634 от 2.07.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Варна, постановено по адм. д. № 3679/2013 г., с което е отменено решение № 4444-1558-2 от 24.09.2013 г. към ЕАД 13BG002005Н005411/20130129, издадено от началника на МП "Пристанище - Варна", с което са коригирани кл. 33 "Тарифен код" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията" в ЕАД чрез промяна на декларирания тарифен код 8901901000 на 890800000 и са определени за събиране държавни вземания за ДДС в размер на 35 930.57 лв. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуален закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че е извършена проверка по чл. 68 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. за създаване на Митнически кодекс (МК) на Общността за установяване на вида на стоката, а именно дали представлява кораб в мореходно състояние или опасен отпадък по повод възникнали съмнения на основание чл. 63, т. 4 от Регламент (ЕО) 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно превоза на отпадъци, поради това, че в представения документ за заличаване от регистрация е упоменато, че корабът е предназначен за скрап. Поддържа, че разполага с правомощия да поправи митническата декларация (МД) на основание чл. 78 от Регламент № 2913/92, включително след вдигане на стоките, като вземе необходимите мерки за спазване на митническите разпоредби и посочването в МД на правилния код по КН. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди решението на началника на МП "Пристанище - Варна" като му присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Панов груп" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Липа" № 1, ет. 3 не изразява становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 29.01.2013 г. в Митнически пункт "Пристанище Варна" е депозиран митнически манифест № 2005/52/29012013, с който е представен моторен танкер "ORION", IMO 8926676, без флаг, с технически характеристики: дължина 55 м, ширина-10,5 м, газене - 4,6 м, бруто тонаж - 770 тона, нето тонаж - 378 тона, и получател - "Панов груп" ООД. На същата дата танкерът е получил допустимо митническо направление съгласно чл. 49, ал. 1, т. 1 от Регламент 2913/92 с подаване на ЕАД 13BG002005Н005411/20130129 за оформяне на режим "допускане за свободно обращение/ крайно потребление". Декларираният в кв. 33 код по ТАРИК е 8901901000, държава на произход - Украйна. Със служебна бележка № 4424-131/31.01.2013 г. копие на ЕАД и всички документи, приложени към него са предадени на отдел "Последващ контрол" при Митница Варна, с искане за последваща проверка във връзка с възникнало съмнение относно тарифното класиране и предназначение на стоката, продиктувано от факта, че допускането за крайно потребление на стоката по ЕАД е освободено от ДДС на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗДДС. На 17.06.2013 г. пред митническите органи на МП Пристанище Варна бил представен доклад № 12А/13.06.2013 г. от повторна проверка на декларация 13BG002005Н005411/20130129 от отдел "Последващ контрол" със следните констатации: "Описанието на моторен танкер (м/т) "Орион" в кл. 31 на ЕАД е неправилно и непълно. Вписаният в регистъра на Морската администрация на Република Доминика съд IMO 8926676 е трайно отписан и свален от отчет на 15.06.2012 г. със сертификат № 50041-01/2012, издаден от същата администрация. В цитирания документ е посочено: "причина за отписване - унищожаване/скрап", което обстоятелство не е отразено в кл. 31 от ЕАД. Декларираният тарик КОД в кл. 33 не отговаря на приложените документи - кораб, излязъл от употреба, предназначен за унищожаване, което класира танкера в код по ТАРИК 8908000000 "кораби предназначени за нарязване. Корабът бил допуснат на територията на Европейски съюз без да са изпълнени мерките на Регламент № 1013/2006 г., на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и на Наредба № 4/2004 г. за класификация на отпадъците". Така описаните констатации на доклад № 12А/13.06.2013 г. буквално са възпроизведени в оспореното решение № 4444-1558-2 от 24.09.2013 г. на началника на МП "Пристанище Варна", с което са коригирани кл. 33 "Тарифен код" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията" в ЕАД ЕАД 13BG002005Н005411/20130129, чрез промяна на декларирания тарифен код 8901901000 на 890800000 и са определени за събиране държавни вземания за ДДС в размер на 35 930.57 лв. За да отмени оспорения административен акт съдът е приел, че процедурата по провеждане на последващия контрол е опорочена изцяло поради липса на издадена заповед по чл. 84в ЗМ, доколкото последваща проверка по чл. 84в ЗМ се извършвала само въз основа на заповед за възлагане от директора на Агенция "Митници" или оправомощено от него лице със задължителното съдържание по чл. 84в, ал. 3 ЗМ. Липсвал доклад по чл. 84л ЗМ, като представеният доклад № 12А/13.06.2013 г. бил вътрешен акт, предназначен за служебни цели. Съдът е приел изложените в обжалваното решение мотиви за повърхностни и неподкрепени от доказателствата по преписката. Приел е, че в хода на административното производство не са събрани годни доказателства относно това, че кораб "Орион" представлява "опасен отпадък" и попада под разпоредбите на ЗУО и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Липсвали доказателства, изхождащи от компетентни държавни органи, надлежно упълномощени за извършването на проверки и изготвяне на мотивирани заключения относно "опасността" на отпадъка, за установяването на която се използвали определени методи на изпитване, описани в Регламент № 440/2008 на Комисията от 30.05.2008 г. в съответствие с посочения Регламент 1907/2006/ЕО/ относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали, както и в други свързани с въпроса документи на Европейския комитет по стандартизация. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формулирал спорните материалноправни въпроси, а именно: налице ли са били предпоставките за извършване на последваща проверка на декларацията по реда на чл. 78, § 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, съответно законосъобразно ли е извършена корекция на декларирания от дружеството тарифен номер, правилно ли е определен приложения от митническите органи тарифен номер предвид констатацията, че корабът представлява "опасен отпадък" с начислен за заплащане ДДС по смисъла на чл. 1, § 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12.12.1991 г. относно опасните отпадъци, към които препраща чл. 2 от Регламент 1013/2006 г. Не се споделят изводите на първостепенния съд за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на заповед за възлагане по чл. 84в ЗМ и липса на доклад по чл. 84л ЗМ. Доказателствата от административната преписка не указват на проведено производство по чл. 84а - чл. 84л ЗМ, а на последващ контрол на декларирането по чл. 84, ал. 2 ЗМ и чл. 78, § 2 от МК. Касае се за различни и самостоятелни производства и при посочено основание по чл. 84 ЗМ и чл. 78 МК, както в доклада за служебно ползване № 12А/13.06.2013 г., така и в оспореното решение № 4444-1558-2 от 24.09.2013 г., административният съд не е имал основание да приеме, че следва да бъдат съставени заповед за възлагане по чл. 84в ЗМ, респ. доклад по чл. 84л ЗМ. Правилни са мотивите на съда относно материалната незаконосъобразност на акта. В мотивите на оспореното решение буквално са възпроизведени констатациите по т. 3.2.2.1 и т. 3.2.2.2 от доклад за служебно ползване № 12А/13.06.2013 г. Цитиран е отговор с писмо изх. № 4444-1558/16092013 относно неприложимост на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗДДС по отношение на кораби, предназначени за нарязване, но липсва собствен анализ на фактите и съответстващата им правна квалификация. Същевременно така установените факти не се подкрепят от доказателствата от административната преписка, която съдържа само търговската документация във връзка с процесния внос. Обоснован е изводът на решаващия съд, че в хода на административното производство не са събрани доказателства, изхождащи от компетентни държавни органи като РИОСВ - Варна или Дирекция "Морска администрация", относно въпроси от компетентността им, както за наличието на опасен отпадък, така и за определянето на процесния кораб като "излязъл от употреба". В оспореното решение декларативно е посочено, че не са изпълнени мерките по Регламент 1013/2006, по Закона за управление на отпадъците и по Наредба № 3/2004 г. за класификация на отпадъците (отм.), но не са посочени конкретни нарушени разпоредби. Касаторът не може да черпи доводи от влязло в сила наказателно постановление № 368/2013 г. от 10.01.2014 г., което касае различно производство по ЗАНН, респ. различна правна квалификация на идентичните факти. Като е съобразил определението за "опасен отпадък", дефинирано в чл. 1, § 4 от Директива 91/689/ ЕИО на Съвета от 12.12.1991 г., свойствата на отпадъците като опасни по Приложение 3 към § 1, т. 12 от ДР на ЗУО и липсата на доказателства в подкрепа на доводите на органа в тази насока, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. Не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,