Решение № 5573 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12403/2009 г.

Решение № 5573 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12403/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Николай Василиевич Василев от гр. Хасково, подадена срещу решение № 216 от 20.07.2009 г., постановено по адм. дело № 202 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Хасково. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - РУ гр. Хасково не се представлява. Участващия по делото прокурор от Върховната административна прокуратура, счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, спрямо която решението има сила и е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните (ЗМВР), образувано по жалба на касатора, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед с рег. № П5ХЯ-113 от 02.04.2009 г. на началника на РУ на МВР - гр. Хасково, за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР - "мъмрене" за срок от 2 месеца. С оспорената заповед за допуснато нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че се е отклонил от определената местостоянка и заедно с другия участник в патрула се е отклонил без да спази изискванията. Прието е, че е извършено нарушение на чл. 117, т. 3 от Инструкция № Iз-22295 от 08.12.2006 г. за патрулно-постовата дейност където е регламентирана забрана да напускат границите на разпоредения им за обслужване терен без разрешение. Съдът е приел, че жалбата е неоснователна, и заповедта за налагане на дисциплинираното наказание е правилна. Прието е че са налице достатъчно доказателства които установяват че жалбоподателя не е спазил цитираната инструкция. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗМВР. Първоинстанционният съд правилно е приел, че атакувания акт - заповед на началника на РУ-Хасково от 02.04.2009 г., с която е наложено дисциплинарно наказание, е законосъобразен. Административният акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Дисциплинарното производство е било проведено в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, а наложеното наказание е съответствало на извършеното провинение. От събраните по делото доказателства е потвърдена фактическата обстановка, мотивирала органа да наложи оспорваното наказание. Било е установено, че жалбоподателят, като част от полицейски автопатрул неоснователно се е отклонил от зададения маршрут, с което е нарушил Инструкцията за патрулно-постовата дейност на МВР. Не е основателно касационното възражение, че оспорвания акт не съдържа пълно описание на фактическата обстановка, съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Подробно описание на посочената обстановка се съдържа по преписката, в справката изготвена от дисциплинарната комисия, която се приема за мотиви към издадения акт. Отразените в процесната заповед обстоятелства са в съответствие с обективните факти по делото. На първо място е установено е в хода на служебната проверка и от разпита на свидетелите в съдебно заседание, че полицаите Георгиев и жалбоподателя не са имали разрешение да се намират в до комплекс " 21 век " по време на наряд, същите не са поискали и не са получили разрешение от дежурния да напуснат района на наряда. На второ място относно обективните причини, наложили спешно придвижване до района на бензиностанцията те също не са уведомили своевременно, а впоследствие, след като отклонението от разпоредения маршрут е било установено е видно, че по същество е налице два пъти напускане на определената местостоянка. Изводът на съда, че има извършено нарушение е правилен. Безспорно е установено, че жалбоподателя по касационната жалба и другия участник в патрула са допуснали нарушение на инструктажа и цитираната Инструкция. Оспорения административен акт е издаден в съответствие с изискванията на чл. 146 от АПК, както правилно е преценил първоинстанционния съд. С оглед на изложеното, релевираните касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение не са налице. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - III отделение