Решение № 3068 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5655/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Стаменова в качеството й на управител и представляващ ЕКО ШАБЛА ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Средец, [адрес] и В. К. А., двете чрез процесуален представител адвокат Г. Илиева- САК и адвокат М. Ендрева-САК, двете от адвокатско дружество Добрев и Люцканов , със съдебен адрес в гр. София 1000, [улица], [номер] срещу Решение 3735 от 27.03.2024г. на тричленен състав на Върховен административен съд, по адм. дело 8014/2023г. С него се отхвърля жалба на представляващия дружеството и В. К. А. против Заповед РД-02-15-95/04.07.2023г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е одобрен окончателен проект за Общ устройствен план /ОУП/ на община Шабла, фаза окончателен проект и Правила и нормативи за прилагането на ОУП, в частта за територията, в която попадат имоти с идентификатори 83017.50.9, 83017.50.10, 83017.50.21, 83017.50.23, 83017.50.24, 83017.50.183, 83017.50.184, 83017.50.185, 83017.50.186, 83017.50.187 и 83017.50.188 като неоснователна. Поддържат в касационната жалба доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. В касационната инстанция се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз. В касационното производство с жалбата са представени Правила и нормативи за прилагане на Общия устройствен план на община Шабла, Решение ЗД-90 от 17.06.2024г. на Главен секретар, лице по ЗДОИ и справка във връзка с постъпило заявление в Министерство на околната среда и водите, заявление за достъп до информация с вх. 04-00-1402/10.06.2024г., определение от 03.10.2024г. на Върховен административен съд, тричленен състав по адм. дело 7576/2023г. против същата заповед от други лица, собственици на имоти, не съвпадащи с процесните имоти по настоящето дело. Ответникът, Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител юрисконсулт, взема становище за неоснователност на касационната жалба и за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на касаторите срещу цитираната заповед за одобряване на ОУП на Община Шабла, фаза окончателен проект и Правила и нормативи за прилагане на ОУП, неразделна част от настоящата заповед. Възраженията са за нарушение на материалния закон чл. 103а, ал. 11, предложение първо от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както и нарушения на административно-производствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Поддържат се доводи и за липса на мотиви и несъответствие с целта на закона. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по приложената административна преписка и заключение на съдебно - техническа експертиза е установил, че имотите на жалбоподателите попадат в обхвата на разработката, одобрена с обжалваната заповед, в зона Ссб_109-УЗ за земеделски нужди, които имоти попадат в обявената за защитена зона Шабленски езерен комплекс , одобрена със заповед от 16.03.2010г. на министъра на околната среда и водите с описаните ограничения, включително застроявания. Установено е от доказателствата по делото, че процесните имоти на жалбоподателите съгласно Териториално устройствен план /ТУП/ към предварителния проект /ПП/ на ОУП/опорен план/ попадат в урбанизирана територия, отредена за балнеоложки комплекс/курортни дейности/, а съгласно ПП/схемата за Социално икономическото и пространствено развитие /- в зона Сст60 /зона за трайни насаждения, овощни градини и др./, а също и в зона за защита по Директива за птиците 79/409/ЕЕС. Установено е също така, че в ПП е предвидена зона Сст 60 , като в приетия ПП на ОУП с протокол УТАТУ-01-02-08/29.07.2020г. от Национален експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика /НЕСУТРП/, зоната, в която попадат процесните имоти е Ок1-16/курортен комплекс и зелена среда/ и зона за защита по Директива за птиците79/409/ЕЕС. Това разминаване в зоните при изработването на ОУП и което пряко засяга интереса на жалбоподателите е залегнало в писмо на МОСВ от 08.09.2021г., относно обобщена справка по чл. 29, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на планове и програми, като е отбелязано и засягането на защитената зона Шабленски езерен комплекс . С писмо на кмета на община Шабла от 14.03.2022г. до министъра на околната среда и водите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството по повод писмото на министъра на околната среда и водите от 08.09.2021г. е сезиран министъра на околната среда и водите за поправка на явна фактическа грешка, тъй като промяната зона Сст 60 , произтича от Становище по ЕО 1-1/2019г. Установено, че с писмо от 21.12.2022г. и приета корегирана обобщена справка от МОСВ, а в последващо становище от 31.05.2023г. на МОСВ са изложени подробни мотиви относно липсата в проекта и Доклада за оценка на степента на въздействие /ДОСВ/ зона Ок1_16 , което не е грешка. . Окончателния проект е приет с решение по протокол УТАТУ-01-02-12/31.05.2023г. от НЕСУТРП в съответствие с мотивите на становище от 31.05.2023г. на МОСВ. При установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспорения частично ОУП в хипотезата на чл. 103а, ал. 1 пр. второ ЗУТ, която предвижда общото правило за имоти, за които е налице влязъл в сила ПУП, е в хипотезата на предвиденото изключение за защита на обществени интереси-опазване на околната среда. Поради това съдът е приел, че е невъзможно промяна за тези имоти, като се съобразят с действащи за тях ПУП от 207-2008г., тъй като те са загубили правното си действие и за тях не е относимо Становището по ЕО от 2019г. Поради това не е налице противоречие с материалния закон. Наред с това е прието от съда за неоснователно възражението за липса на мотиви, тъй като са налице такива в становището от 31.05.2023г. на МОСВ и в решенията на НЕСУТРП. Прието, е че при изготвяне и одобряване на оспорения частично ОУП са спазени изискванията на чл. 127 от ЗУТ за публикуване, провеждане на обществено обсъждане, съгласуване на проекта с всички заинтересовани ведомства, като са разгледани подадените възражения. При изложените фактически и правни съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. На първо място, в касационната жалба се поддържа, че има нарушение на чл. 103а,ал. 1 пр. 2 от ЗУТ. Този текст не е включен и не фигурира в обжалваната заповед и предшестващата я дълга процедура, като единствено в писмо от 31.05.2023г. на МОСВ са изложени мотиви за хипотезата, но това писмо не е част от процедурата по ЗУТ и съдът не е следвало да го съобразява при вземане на решението. Този довод е неоснователен. Това писмо и съображенията в него са обсъдени от НЕСУТРП. Наред с това, въпросите с отреждането на имотите на жалбоподателите и несъответствието с устройствените зони в процеса на изработване и приемане на ОУП е разглеждан на много ранен етап в процедурата, именно със съобразяване на защитената зона Шабленски езерен комплекс и ограниченията за строителство в нея. Не е основателно възражението, че има произнасянев становището по ЕО от 2019г., поради което е недопустима промяна в отреждането. Съдът е основал мотивите си на приложените с административната преписка доказателства, и приложимите материални норми за изработването и одобряването на ПУП. Обоснован е изводът, че имотите на жалбоподателите не са били преценявани в Становището по ЕО от 2019г., независимо от т. 17 в него да се зачетат имоти с влязъл в сила ПУП. Имотите на жалбоподателите са преценявани с оглед срока от влизане в сила на ПУП за тях и действието на предвижданията на защитената зона Шабленски езерен комплекс . При установената фактическа обстановка за процесните имоти с влязъл в сила ПУП и екологична оценка, съгласно чл. 30, ал. 11 от Закона за биологичното разнообразие, по реда на който са издадени ЕО за имотите, след 5г. те губят правното си действие, ако не са започнали действия по осъществяване на икономическото предложение или проекта по одобряване на плана или програмата. От друга страна, ако се зачете действие на предходна ЕО за тях, то е налице изключението по чл. 103а, ал. 1 от ЗУТ, която разпоредба предвижда, че при изготвяне на проекта за ОУП се съобразяват предвижданията на заварени ПУП, одобрени до датата на издаване на разрешенията по чл. 124 ЗУТ, като промяна в предназначението, начина и характера на застрояването се допуска само с цел защита на обществени интереси-опазване на околната среда и защитени зони, каквито са мотивите към обжалваното решение на съда, които се споделят напълно от настоящата инстанция. На следващо място се поддържа, че не е спазено разпореждането в т. 17 от становището по ЕО от 2019г., което е в смисъл Да отпаднат предложенията за трайни насаждения върху имоти с процедиран ПУП. Както се посочи по горе, съдът е изложил обосновани на доказателствата изводи, че становището по ЕО от 2019 г. не се отнася за имотите на жалбоподателите, тъй като към този момент те са изтекло правно действие на ЕО, и наред с това следва да са съобразени изискванията на защитена зона Шабленски езерен комплекс". На следващо място се поддържа, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила, като липсва произнасяне по възражението срещу Правила и нормативи за прилагане на ОУП на Община Шабла. Тези доводи са неоснователни. В диспозитива на решението се отхвърля жалбата им срещу заповедта и в тази част. Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗУТ неразделна част от ОУП са правилата и нормативите за неговото прилагане, които се изработват в съответствие с Наредбата по чл. 13, ал. 1 и се одобряват едновременно. При това положение, оспорването срещу заповедта изцяло или в отделни нейни части относно ОУП включва обсъждане и на правилата, според които се изработва и одобрява проекта за ОУП и е неоснователно, че липсва произнасяне по тези правила, тъй като всички предвиждания на проекта за ОУП са в съответствие с тези правила. На следващо място се поддържа, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът е следвало на основание чл. 218, ал. 3 ЗУТ да определи обхвата на оспорването и да се изпълни процедурата по чл. 218, ал. 2 ЗУТ с оглед гарантиране правата на заинтересованите лица. Тези доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗУТ предвижда съдът да обнародва в Държавен вестник съобщение за оспорването на актовете по ал. 1, което съдържа посочване и описание на оспорения индивидуален административен акт, съответно частта в която е оспорен; информация за правата на заинтересованите лица да се конституират като ответници в едномесечен срок от обнародването и номера на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 3 от ЗУТ, когато актът по ал. 1 е оспорен частично, съдът с определение посочва тази част като предмет на делото, въз основа на което се определя съдържанието на съобщението по ал. 2, т. 1. Това определение подлежи на обжалване. В настоящият случай нарушението на разпоредбите по чл. 218 от ЗУТ по отношение на жалбоподателите на е налице. За тях е установена материалната и процесуална легитимация за подаване на жалба. Предмета е определен от жалбата и от съда с произнасянето си. Обнародване на оспорването е насочено към заинтересовани лица, които могат да се конституират като ответници. Това действие и да не е изпълнено от съда не е нарушение, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила с последица отмяна на съдебното решение. Това е така, тъй като за жалбоподателите няма никакво нарушение на правата и интересите им. За тях правният интерес е да отменят административен акт само за техните имоти, но не и за други имоти, собственост на други лица, за което те нямат интерес и право да упражнят правата им. Дали ще се конституират като страни ответници други собственици на имоти, които не са обжалвали заповедта, не е нарушение във вреда на жалбоподателите. Правният интерес на настоящите жалбоподатели е да бъде отменен акта в обжалваната част и да постигнат заявения благоприятен само да тях резултат, който резултат не съвпада с интереса на не обжалвалите евентуално заинтересовани страни. В касационното производство са представени доказателства, които не променят установената фактическа обстановка, приета от съда. По искането за отправяне на преюдициално запитване. Поддържа се, че при решаването на спора възникват съмнения относно тълкуването на общностното право, по конкретно на чл. 6 параграф 3 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, частично изменена с Директива 2014/52/ЕС от 16 април 2014г., транспонирана в българския правов ред със Закона за опазване на околната среда. Преюдициалните въпроси са: 1. Член 6, параграф 3 от Директива за местообитанията 92/43/ЕИО на Съвета от 21май 1992г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска компетентният орган да наложи допълнителни мерки за защита, заличаващи действието на предхождащи планове след приключване на производството по извършване на екологична оценка на плана; 2. Член пети, параграфи 1 и 3 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда и приложение IV към нея следва ли да се тълкуват в смисъл, че задължават възложителя да предостави изрична информация за потенциално значително въздействие върху всички видове, посочени в представяния на основание тези разпоредби доклад; 3. Член 5, параграф3, буква г от Директива 2011/92 следва ли да се тълкува в смисъл, че възложителят е длъжен да предостави информация относно въздействието върху околната среда както на избраната алтернатива, така и на всяка от проучените от него основни алтернативи и да изложи причините за двоя избор с оглед въздействието им върху околната среда, включително когато съответната алтернатива е била отхвърлена на ранен етап. Така посочените въпроси като съдържание на преюдициално запитване по т. 1 касае пряко решаване на материалния спор по делото, а по т. 2 и 3 са неотносими към предмета на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. В случая по т. 1 се иска тълкуване в смисъл, което не е тълкуване а отговор пряко на спорния въпрос по настоящето дело, което не е целта и съдържанието на преюдициалното запитване. По точки 2 и се посочи, че те са извън предмета на делото и поради това не относими към него. Предвид и изложеното искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и не се уважава. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсутско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК , вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размери съответно 150 лева платими от ЕКО ШАБЛА ООД и 50 лева от В. К. А.. На основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия: