Решение № 2843 от 17.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Летище "София" ЕАД, чрез пълномощник, против решение 753 от 11.02.2022 г. по адм. д. 1573/2021 г. по описа на Административния съд София-град, с което съдът е отхвърлил иск на главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") за обявяване нищожността на решение 2720 от 23.04.2018 г. по адм. д. 4053/2017 г. на Административен съд София-град. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е съобразил предмета на разгледания правен спор и сочи, че административният съд се е произнесъл извън пределите на правораздавателната си власт по непредявен отрицателен установителен иск, който подлежи на разглеждане от общите съдилища, а не представлява административноправен спор. Според касатора определянето на размера на летищните такси е негово правомощие. Съдът се е произнесъл по иск на авиопревозвач да бъде призната конкретна сума като недължими летищни такси към "Летище София" ЕАД, като е разгледал отказ на главния директор на ГД"ГВА" да се произнесе по твърдението за недължимост на летищните такси. Касаторът твърди, че решението е нищожно, тъй като е подписано от административен съдия, който не е бил компетентен да се произнесе поради липса на спорно административно правоотношение. По подробно изложени съображения иска отмяна на обжалваното решение на Административния съд София-град и произнасяне по същество с прогласяване нищожността на влязлото в сила решение 2720 от 23.04.2018 г. по адм. д. 4053/2017 г. на Административен съд София-град. Претендира разноски. Ответникът главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", чрез пълномощник, не оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. В съдебно заседание развива доводи за правилност на констатацията на съда за произнасяне свръхпетитум по спора, по който е постановено съдебното решение, чиято нищожност се претендира. Оспорва изводите на съда, че констатираните пороци не водят до нищожност на решението. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът "България Ер"АД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба с доводи, подробно изложени в писмен отговор. Поддържа становище за отсъствие на основания, сочещи за нищожност на съдебния акт, и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Първоинстанционният съд е установил, че адм. д. 4053/2017 г. на Административния съд София-град е образувано по жалба на "България Ер" АД срещу писмо изх. 40-01-204/05.04.2017 г. на главния директор на ГД "ГВА" за отказ да бъде разгледано искане за недължимост на летищни такси от авиопревозвача за конкретен период. С определение 3239 от 18.05.2017 г. съдът е оставил без разглеждане оспорването като недопустимо. По подадена от дружеството частна жалба тричленен състав на ВАС с определение 9895 от 25.07.2017 г. по адм. д. 7637/2017 г. е отменил определението на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане с указания. С решение 2720 от 23.04.2018 г. АССГ е отменил отказа на ГД "ГВА" по искането на "България Ер" АД и се е произнесъл по съществото на искането. Решението е атакувано с касационна жалба от главния директор на ГД "ГВА" и "Летище София" ЕАД. С решение 10519 от 05.07.2019 г. по адм. д. 7964/2018 г. състав на ВАС е приел, че проведеното производството пред АССГ е по реда на чл.197 и сл. АПК, поради което е обезсилил решението по отношение на "Летище София" ЕАД, тъй като административното производство се е развило само между ГД "ГВА" и "България Ер" АД и дружеството не е заинтересована страна в процеса; оставил е без разглеждане касационната жалба на главния директор на ГД"ГВА" като недопустима по аргумент на чл. 200, ал. 2 АПК. В останалата част е обявил решението за окончателно. Решението на касационния съдебен състав в прекратителната част е оставено в сила с определение 14571 от 30.10.2019 г. по адм. д. 11115/2019 г. на петчленен състав на ВАС. Предмет на производството пред АССГ е влязлото в сила решение 2720 от 23.04.2018 г. по адм.д. 4053/2017 г. на Административния съд София-град с отправено от главния директор на ГД"ГВА" искане за прогласяване на неговата нищожност на основание чл. 128а АПК и наведени твърдения, че административният съд се е произнесъл извън пределите на правораздавателната си власт. "Летище София" ЕАД е конституирано пред първоинстанционния съд като заинтересована страна в производството. С обжалваното решение Административният съд София-град е приел, че предявеният установителен иск с предмет обявяване нищожност на съдебен акт, постановен от административен съд, е допустим, тъй като актът е влязъл в сила по отношение на ищеца, без да е подложен на съдебен инстанционен контрол относно неговата валидност. Посочил е, че искът е предявен от активно легитимирано лице срещу влязъл в сила съдебен акт, който има действие за него. Приел е, че валидността и допустимостта на решението на АССГ не е била подложена на съдебен контрол от ВАС, тъй като подадената касационна жалба е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Разгледал е спора по същество и отхвърлил иска на главния директор на ГД"ГВА". Приел е от правна страна, че съдебният акт е постановен от легитимен съдебен състав, по допустимо оспорване и е разгледан съобразно дадени от ВАС указания. Приетите пороци като произнасяне свръхпетитум по искането съдът е отнесъл към допустимостта, но не и към валидността на съдебното решение. Посочил е, че част от твърденията касаят правилността на оспорения акт и са неотносими към валидността на съдебното решение. Подадената от "Летище София" ЕАД касационна жалба е процесуално допустима, доколкото дружеството е конституирано като заинтересована страна в първоинстанционното производство и предвид предмета на съдебното производство. В делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято нищожност се търси, "Летище София" ЕАД е заличено като страна с касационното решение. С влязлото в сила съдебно решение обаче оспореният акт на главния директор на ГД "ГВА" е отменен, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК, както и правомощията на "Летище София" ЕАД по отношение на летищните такси, дружеството има право на участие в настоящото съдебно производство. Според настоящия касационен съдебен състав искането на главния директор на ГД "ГВА" за прогласяване нищожността на влязлото в сила решение 2720 от 23.04.2018 г. по адм. д. 4053/2017 г. по описа на АССГ е недопустимо, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Искът за прогласяване нищожността на съдебно решение по чл. 128а, ал. 1 АПК не е обвързан със срок. Исковото производство по този ред е допустимо само тогава, когато съдебното решение е влязло в сила и защитата срещу него по касационен ред вече е недопустима. Дадената в закона възможност за предявяване на иск за обявяване нищожността на съдебно решение, постановено от административен съд или Върховния административен съд представлява гаранция за защита срещу нищожен съдебен акт, но само тогава, когато този акт не е бил обжалван по съответния ред. Когато съдебното решение е било предмет на съдебен контрол, касационният съд служебно, както го задължава нормата на чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК, е извършил проверка първо за неговата валидност. Този въпрос не може да бъде пререшаван чрез предявяване на иск за обявяване на нищожността на същото решение. За да имат правните субекти гаранция за защита срещу нищожен съдебен акт, законодателят изрично е предвидил задължение на горната инстанция да извърши служебна проверка за валидността на съдебното решение. От изложеното следва, че предмет на исковото производство по чл. 128а АПК е единствено валидността на съдебния акт. Тази искова защита има за цел разрешаване само на въпроса за валидността на съдебния акт, защото основната цел при въвеждането на този способ за съдебна защита е преодоляването на силата на пресъдено нещо на актове, които са засегнати от такъв съществен порок, който не позволява изобщо пораждането на разпоредените правни последици. В чл. 128а АПК законодателят не е посочил изрично всички предпоставки за допустимост на иска, поради което те се извличат от действието на процесуалните разпоредби на АПК. В случая съдебните актове по адм. д. 4053/2017 г. на АССГ са били предмет на инстанционна проверка относно характера на правоотношението и на оспорения акт. Постановеното по делото и влязло в сила решение, чиято нищожност се твърди, е обжалвано по реда на чл. 208 и сл. АПК. В постановеното решение тричленният състав на ВАС се е произнесъл по валидността на акта, доколкото е посочил в мотивите, че развилото се производство е по чл. 197 и сл. АПК. Административният характер на правоотношението е приет имплицитно и в постановеното определение на петчленния съдебен състав на ВАС. При тази законова уредба и предвид конкретно установените факти, искът по чл. 128а АПК е недопустим., тъй като влязлото в сила решение на АССГ е било предмет на горестоящ съдебен контрол и е преминал през проверка за валидност. В случаите когато определение или съдебно решение са били подложени на касационен контрол, в рамките на който служебно е извършена проверка за валидност, искът по чл. 128а АПК е недопустим. Като се е произнесъл по съществото на предявения иск, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено на основание чл. 221, ал. 3, пр. първо АПК. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника по делото "България Ер" АД искане за разноски, в полза на дружеството следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 10000 лв., представляващи договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно представените писмени доказателства и на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК не са направени. Воден от горното, Върховният административен съд