Решение № 15980 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3475/2019 г.

Решение № 15980 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3475/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Костова чрез нейния пълномощник срещу решение № 90/22.02.2019 г. по адм. д. № 1054/2018 г. на Административен съд Плевен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Червен бряг не взема становище по касационната жалба. Ответницата по касационната жалба-П. Петкова чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед №№ РД-11-116/29.10.2018 г. на кмета на община – Червен бряг, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията е наредено премахването на незаконен строеж "Навес", находящ се в парцел ІХ, кв. 70 по ЗРП на гр. Червен бряг ж. к. "Победа" в междублоковото пространство между блок 3/70 и блок 4/70, извършен от Г. Костова и П. Петкова. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесният навес е строеж от шеста категория, като за него не е издадено строително разрешение. Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в изискуемата се писмена форма, при наличие на всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т. ч. съдържа правни и фактически основания за своето издаване. Обектът, категоризиран като незаконен строеж, е индивидуализиран еднозначно, описан с всички негови индивидуализиращи белези и характеристики, които не се оспорват и които може да се направи еднозначен извод за неговите характеристики и вид, което позволява да бъде определен като строеж по смисъла на закона, за изграждането на който е необходимо издаване на разрешение за строеж. Оспорената заповед е съобразена с приложимия материален закон. Обектът е изграден в периода 2006- 2009 г. и спрямо него не са налице предпоставките за търпимост на същия. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и констатацията, че обектът представлява дървена конструкция с височина от 2, 5 м-3, 20 м., открита от три страни, която е бетонирана трайно към терена върху пет дървени колони. Изграден е по източната фасада на построените в поземления имот (общинска собственост) обекти – хранителен магазин, кафе-аперитив и снек-бар и е трайно монтиран към фасадата на тези обекти. Строежът е от шеста категория на осн. чл. 137, ал. 1, т. 6 вр. чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, защото представлява обект на допълващо застрояване, чието изграждане е допустимо, но след издаването на разрешение за строеж. Настоящата инстанция намира доводите в касационната жалба, че процесният обект не е строеж, за неоснователни. Дървените подпори на навеса са трайно бетонирани към терена и конструкцията е трайно прикрепена към магазина с кафе-аперитив и към снек-бара – пристройка, което означава, че изграденото променя използването на земята и следва да се квалифицира като строеж. Безспорно е, че за строежа няма издадено строително разрешение, което го квалифицира като незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като процесната, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките за търпимост, които в настоящия казус липсват. В този аспект настоящата инстанция споделя констатацията на съда, че обектът е изграден в периода 2006-2009 г. Конструкцията е трайно прикрепена към магазина с кафе-аперитив и към снек-бара – пристройка, което означава, че е построен по време или след завършването на втория обект – снек-бара. Съгласно документите за отстъпено право на строеж, проектна документация, разрешение за строеж № 01/04.01.2006 г. и одобрени съществени изменения по чл. 154, ал. 5 ЗУТ на 29.11.2006 г. е реализиран строеж: "Снек-бар пристройка към обект за обществено обслужване". За същия е издаден протокол за степен на завършеност от 28.10.2009 г. Тези доказателства сочат именно на приетия за реализиране на строежа период. С оглед времеизвършването на строежа спрямо същия не са налице предпоставките на пар. 16 ПЗРЗУТ и пар. 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като крайният период на строителство е 31.03.2001 г. В този смисъл изводът на решаващия съд, че строежът не е допустим по разпоредбите на ЗУТ, е законосъобразен. Височината му надвишава допустимата височина по закон - чл. 46, ал. 2 ЗУТ. На последно място, постройки на допълващо застрояване е допустимо да се изграждат в урегулирани поземлени имоти, а в случая процесният навес е върху терен, общинска собственост. Поради това, дори да е построен до 2002 г, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателката пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция, той не може да бъде търпим, тъй като не е в урегулирано място и е върху терен, чужда и общинска собственост. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, решаващият съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материалнозаконосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните и направени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 700 /седемстотин/ лв. съгласно приложени пълномощни и списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,