Решение № 15405 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11341/2010 г.

Решение № 15405 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11341/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от кмета на община Плевен, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Кремена Сердарова, против решение № 384 от 10.06.2010 г., постановено по адм. дело № 524/2009 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е прогласена нищожността на заповед № РД-15-4939 от 26.08.1998 г. на кмета на община Плевен, за признаване на Стоян Петров Стоянов правото да придобие собствеността върху предоставения му за ползване земеделски имот - парцел № 608 в местността "Стража-I" по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде оставена в сила оспорената заповед на кмета на община Плевен. Против същото решение на Административен съд - Плевен е подадена касационна жалба и от Стоян Петров Стоянов, чрез пълномощника му адв. Ваня Петкова, в която са развити оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде постановено ново по съществото на спора, като се отхвърли първоначалната жалба или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при установяване на съществено процесуално нарушение. Претендират се разноски. Представена е писмена защита. Ответникът - Петър Иванов Димитров, в писмено възражение по чл. 163 от АПК, както и в съдебно заседание чрез пълномощника си - негова съпруга Мария Димитров, оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заинтересованите страни - Анна Иванова Караиванова, Росица Венциславова Тошмакова - Ангелова и Румяна Димитрова Йорданова не са изразили становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за основателност на касационните жалби. Сочи, че решението на Административния съд - Плевен е неправилно. Съдът е посочил основанията за нищожност на административен акт, сред които - пълна липса на правно и фактическо основание, като в случая е приел, че е налице правно основание за издаване на процесната заповед - Стоян Стоянов е ползвател с надлежно предоставено право на ползване върху земеделска земя (лозе) - парцел 608 в м. "Стража I" и че е построил сграда по смисъла на § 4а от ПЗР ЗСПЗЗ до 1.03.1991 г. Според съда обаче не е доказано съществуването на фактическо основание за законосъобразност на заповедта - построяване на сграда в предоставения за ползване на Стоян Стоянов имот, който порок на заповедта я определя като нищожна. Изводът е основан на заключението на СТЕ, според която постройката е изградена в парцел 605, съгласно строителното разрешение и скицата към него. Вещото лице е имало задача да извърши оглед на парцел 608, а е изследвало построяване на сграда в парцел 605, поради което е необосновано решението на съда, основано на експертизата. Съгласно приложените удостоверения на община Плевен и скици на имоти 605 и 608 по влезлия в сила ПНИ, и в двата имота има изградени постройки, като тази в парцел 605 е от 6 кв. м, а в парцел 608 има четири постройки - вилна сграда и стопански. Парцел 605 отговаря на имот № 1474 от 600 кв. м по ПНИ, записан на ползвателя Иван Петров Пенчев, а парцел 608 - на имот № 1458 от 600 кв. м по ПНИ, записан на Стоян Стоянов. Соченият от съда порок на оспорената заповед, касае нейната законосъобразност, но не и нищожност. Заповедта не страда от пълна липса на правно и фактическо основание. Законосъобразността й не подлежи на съдебен контрол, тъй като той е свързан със срок за обжалване, който е изтекъл и заповедта е влязла в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, както и представените в настоящото производство неоспорени писмени доказателства, приема за установено следното: Производството пред Плевенския административен съд е образувано по жалба, подадена от Петър Иванов Димитров, против заповед № РД-15-4939 от 26.08.1998 г. на кмета на община Плевен, с която е признато на ползвателя Стоян Стоянов правото да придобие собствеността върху предоставения му за ползване земеделски имот - парцел № 608 в м. "Стража-I" гр. Плевен по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърденията в жалбата са, че за жалбоподателя липсва правно основание за признаване на правото на трансформация, тъй като от една страна правото на ползване не му е предоставено по надлежния ред, а от друга - построената в имота сграда е без строителни книжа, тъй като строителното разрешение касае застрояване на парцел № 605, а не предоставения № 608. Искането в жалбата е за прогласяване на нищожност на оспорения акт. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че с решение № 19 по протокол № 3 от 29.01.1975 г., ИК на ГНС - гр. Плевен е взел решение да се настанят в парцели, представляващи бракувани лозя и свободни площи до 1 декар, работници и служители, за земеделско ползване, съгласно приложения към решението списък. В представения списък фигурира и лицето Стоян Тодоров Стоянов, с посочен домашен адрес. Съдът чрез разпит на свидетели и декларация за идентичност на имена, както и от представения картон № 879 е установил, че става дума за ползвателя Стоян Петров Стоянов, на когото е предоставен имот № 608 в м. "Стража-I", като посочването на бащино име Тодоров в списъка е въпрос на техническа грешка. За посоченото е издадено и удостоверение № 55 на община Плевен, от което е видно, че на Стоян Петров Стоянов е предоставен за ползване посочения имот - лозе от 1000 кв. м. Ползвателят е поискал в срок, от кмета на община Плевен да бъде проведена процедура, за да му бъде признато правото на собственост върху имота. На основание молбата и § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, кметът на общината е издал оспорената заповед и е разпоредил да бъде извършена оценка на имота. Коментирайки тези фактически обстоятелства в светлината на спора за наличие на пороци, обосноваващи нищожност на акта, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - кметът на общината, на когото са възложени правомощията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, заповедта съдържа реквизитите по чл. 15 от ЗАП (отм.), действащ към момента на издаване на заповедта, както и при наличие на фактически и правни основания за издаването й. Това е така, тъй като Стоянов е ползвател с предоставено право на ползване по силата на акт, попадащ в обхвата на § 63 от ППЗСПЗЗ. Същият е изградил сграда, която не е в кръга на посочените в § 16, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, като строителството е започнало и е осъществено през 1982 г., т. е. далеч преди 1.03.1991 г., в който смисъла са констатациите на назначената съдебно-техническа експертиза. Сградата обаче е изградена в парцел № 605, видно от издадена разрешение за строеж, а не в предоставения за ползване парцел № 608. Поради това съдът е приел, че не са налице основанията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ изискващи в кумулация наличие на всички елементи - предоставено право на ползване, строеж на сграда в предоставения имот. Съдът е приел, че сградата не е реализирана в предоставения за ползване имот 608, а в имот № 605, поради което не са налице основанията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване на правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост. Липсата на едно от кумулативните изисквания е порок обосноваващ незаконосъобразност на издадения акт до степен нищожност на същия, поради пълна липса на фактическо основание за издаването й. По тези съображения е постановил оспорения в настоящото касационно производство резултат. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът не е обсъдил всички фактически обстоятелства, относими към спора по същество. На първо място, при липсващ спор между страните, а и при наличие на условията фактът да бъде приет за служебно известен на съда, а именно че за процесната местност, в която се намира спорният имот е приет и влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ), съдът не е обсъдил отрежданията по него. Ако този факт бе отчетен, в това число и при задаване на задачата на вещото лице, съдът не би достигнал да погрешните си констатации, че правото на ползване е предоставено върху имот № 608, а ползвателят е застроил имот № 605. Този извод е изграден само на базата на отразеното в издаденото строително разрешение, което е послужило за изграждане и на изводите на вещото лице, при несъобразяване с всички останали данни по делото. Категорично от доказателствата - решения на ИК на ГНС - Плевен, списъци на ползватели, картон № 879 на ползвател на раздадена за земеделско ползване земя, служебна бележка на стр. 41 от делото и удостоверение № 55, издадено от община Плевен, се установява, че на Стоян Петров Стоянов е предоставена за ползване земя от 1000 кв. м, по силата на 12 ПМС от 1971 г., действало продължително във времето и това е парцел 608. Незначителните технически неточности и несъответствия в някои от тези документи, например относно акта по силата на които земята е предоставена за ползване - в по-голямата част от документите е посочено ПМС № 12/1971 г., докато в служебната бележка на стр. 41 е посочено ПМС № 76/1977 г., се дължат на обстоятелството, че някои от тях са създадени на бланки, попълнени в един по-късен момент - например въпросната служебна бележка е издадена през 1981 г., като бланката е създадена за нуждите на ПМС № 76/1977 г. и не е поправена. Друга такава неточност е отразената местност, в която се намира предоставената за ползване земя. В по-старите документи, имотът е посочен като такъв в м. "Стража I-А", докато в удостоверение № 55, както и в строителните книжа и в оспорената заповед е посочена като м. "Стража - I". Тези неточности обаче не могат да се отразят на факта, че Стоян Стоянов е лице с надлежно предоставено право на ползване върху имот, предоставен по силата на акт от кръга на посочените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, за който е заявил в срок искане за придобиване на собствеността и за който след влизане в сила на оценка, потвърдена и с влязло в сила съдебно решение е заплатил цената. Въз основа на това лицето е признато за правоимащо и с влезлия в сила ПНИ му е отреден имот. От представените в настоящото производство, неоспорени писмени доказателства - удостоверение, издадено от община Плевен и скици е видно, че отреденият имот е № 1458 по ПНИ, с площ от 600 кв. м, която е съобразена с ограничението по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Отреденият имот съответства на предоставения за ползване имот № 608, който има посочената номерация по стар кадастрален план, съответно е част от имот № 230, парцел 9 по помощен план. Застрояването, отразено на скицата, издадена на основание влезлия в сила ПНИ е именно застрояването, описано и от вещото лице - вилна сграда и допълващо застрояване - пристрояване, в това число и стопански постройки, общо четири на брой. Още веднъж следва да се подчертае, че застрояването е в рамките на бившия имот № 608, за които с ПНИ е отреден имот № 1458, независимо че в строителните книжа разрешението за строеж е за имот № 605. С ПНИ на наследниците на Руса Тошмакова е отреден имот № 2777 по плана. Имот № 605, в който съдът съгласно заключението е приел, че е реализирано описаното застрояване, всъщност е идентичен на имот № 1474 по ПНИ, който е отреден на Илия Петров Пенчев, като ПНИ е влязъл в сила и в тази част. Имот № 605 или № 1474 по ПНИ също е застроен, но видно от представените скици със значително по-малка единична постройка. В този смисъл се явяват ирелевантни доказателствата, представени от ответника по касация в настоящото производство относно предоставянето на право на ползване върху имот № 608 на Григор и Зорка Николови, тъй като тези лица не са оспорили ПНИ. Правата им не могат да бъдат защитавани от трето лице, каквото е първоначалния жалбоподател, за който не са налице условия за процесуална субституция. Ирелевантно е и представеното като доказателство разрешение за строеж, издадено на името на Илия Пенчев, чрез което се прави опит да се твърди, че същият не може да бъде собственик на имот № 605, тъй като му е предоставен за ползване имот № 233, за който именно има разрешение за строеж. Разликата в номерациите както на имота на Пенчев, така и относно спорния имот идва от отразяванията в различните планове - стар кадастрален план, помощен план и ПНИ, но всъщност видно от доказателствата се касае за идентични имоти. Освен това ПНИ е влязъл в сила и понастоящем не биха могли да бъдат атакувани отрежданията по плана. Най-сетне установяванията по отношение правата на Пенчев и Николови са неотносими. Обстоятелството, че ПНИ за процесните имоти е влязъл в сила не е спорно, а същото е констатирано и в решение № 13012 от 3.11.2009, г., постановено по адм. дело № 6331/2009 г. по описа на ВАС, с което окончателно се е стабилизирала оценката на спорния имот, копие от което решение е представено в настоящото производство. Следователно, не е налице приетото от съда, че ползвателят не е застроил предоставения му имот № 608, а имот № 605, съответно не е налице и приетата липса на елемент от фактическия състав на нормата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Налице е както фактическо, така и правно основание за издаване на оспорената заповед и същата не страда от особено съществен порок, който да я прави нищожна. Постановеното решение, в което не са отчетени посочените факти е необосновано, съответно неправилно е приложен и материалния закон, което налага отмяната му. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна не следва да бъде връщано за ново разглеждане, при което да се събират нови доказателства, както и липсват съществени процесуални нарушения при постановяването му, които да обосновават връщане за ново разглеждане. Настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Петър Иванов Димитров, съдържаща твърдения за нищожност на оспорената заповед като неоснователна. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на касатора Стоян Петров Стоянов, която е заявена в срок. От договори за правна помощ № 780 от 2.10.2009 г., от 1.07.2011 г. и от 11.11.2011 г. се установява действително внесено възнаграждение на един адвокат в размер на 1300 лв. общо за двете инстанции, а от вносна бележка за заплатена държавна такса по сметка на ВАС се установява заплатена сума от 10 лв. или общо направени разноски в размер на 1310 лв., която следва да бъда осъден да заплати Петър Иванов Димитров от гр. София. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,