Решение № 3598 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6116/2018 г.

Решение № 3598 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6116/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на П. Витанов против заповед № 8121 К - 5340/26.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "главен инспектор" - началник на районно управление I степен на Четвърто РУ - Варна при Областна дирекция на МВР - Варна. В нея са развити доводи за издаване на оспорения акт при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната й. Жалбоподателят се представлява от адвокат Д. Петрова и претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи, изразява становище, че оспорената заповед е законосъобразна, не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК и не са налице твърдените от жалбоподателя основания за отмяната й. Процесуален представител на ответника е юрисконсулт Б. Пиперкова, надлежно упълномощена, не претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Със заповед № 8121 К - 7750/30.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи, по повод данните, отразени в предложение рег. № 365 р-43720/18.10.2017 г., е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, срещу П. Витанов - началник на Четвърто РУ при Областна дирекция на МВР – Варна, за извършено нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 1 и 2, т. 7, пр. 2 и т. 13 ЗМВР. В заповедта са описани фактическите обстоятелства, послужили за основание за започване на дисциплинарната процедура. Определен е дисциплинарно разследващ орган в съответния състав и са дадени разпореждания на същия относно реда и срока на дисциплинарното разследване. Служителят е запознат със заповедта на 30.10.2017 година. Със заповед № 8121 К-8130/10.11.2017 г., във връзка с направен отвод от Ц. Пировски, определен за председател на дисциплинарната комисия, министърът на вътрешните работи е определи за председател друг служител – комисар И. Иванов. Жалбоподателят се е запознал със заповедта на 16.11.2017 година. В хода на дисциплинарното производство до жалбоподателя е отправена покана рег. № 365 р-51301/06.12.2017 г. за даване на писмени обяснения, която е получена от него на 07.12.2017 година. Служителят е представил писмено обяснение рег. № 365 р-51933/08.12.2017 г., с което дисциплинарно наказващият орган се е запознал, съгласно резолюция от 26.03.2018 година. Със заповед № 8121 К -8883/21.12.2017 г. министърът на вътрешните работи е удължил срока за приключване на дисциплинарното производство до 30.01.2018 г. поради обективна невъзможност дисциплинарно разследващият орган да приключи разследването. Дисциплинарното производство е приключило с обобщена справка рег. № 365 р-3499/23.01.2018 г. за резултатите от дисциплинарното разследване Дисциплинарно разследващият орган е установил релевантните факти за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и подробно ги е отразил в обобщената справка. Посочил е писмените доказателства и сведенията на лицата, съпричастни към разследвания дисциплинарен случай, събрани в хода на дисциплинарната процедура, на които се е позовал в справката, обсъдил е доводите и възраженията на служителя и след цялостен анализ на данните по преписката е предложил на дисциплинарно наказващия орган да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". на служителя. Жалбоподателят се е запознал със справката на 24.01.2018 година. Дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище рег. № 365 р - 4272/29.01.2018 г. до министъра на вътрешните работи за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя П. Витанов. Въз основа на подробно описани фактически обстоятелства, дисциплинарно разследващият орган е предложил на главен инспектор П. Витанов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 1 и 2, т. 7, пр. 1 и т. 13 ЗМВР и се прекрати служебното му правоотношение. Дисциплинарно наказващият орган е възприел изцяло установената от помощния орган фактическа обстановка, която е инкорпорирана в оспорената заповед, както и предложените правни изводи и квалификации относно основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. С обжалваната заповед № 8121 К - 5340/26.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204, т. 1 ЗМВР, за дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2, т. 2 и 4 ЗМВР във вр. чл. 9, т. 2 във вр. чл. 8, 10 и 102 от Инструкция № 8121 з-470/27.04.2015 г. във вр. чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗМВР - неизпълнение на издадените въз основа на Закона за Министерството на вътрешните актове подзаконови нормативни актове, неизпълнение на служебните задължения, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по т. 13, 15, 19, 20, 64 и 83, съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 1 и 2, т. 7, пр. 2 и т. 13 ЗМВР - "злоупотреба с власт или доверие", "използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица", "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР на П. Витанов е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратил служебното правоотношение за длъжността "главен инспектор" - началник на районно управление I степен на Четвърто РУ - Варна при Областна дирекция на МВР - Варна. В заповедта са описани подробно фактическите обстоятелства, както следва: По повод извършени кражби от магазини на територията на 02 РУ - Варна и 04 РУ - Варна, на 30.08.2017 г. около 07, 00 часа служители от участък Белослав и Аврен при 04 РУ - Варна, са задържали Д. Атанасов със заповед за задържане рег. № 44233-524/2017 г., на основание, чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок до 24 часа. Заповедта за задържането на Атанасов е въведена в АИС "Бюлетин" за 04 РУ – Варна, в раздел "задържани лица и основание за това", за времето от 29.08.2017 г. 00: 00: 00 ч. до 30.08.2017 г. 23: 59: 59 часа. Около 9, 30 часа началникът на участъка старши инспектор В. Димитров е бил уведомен за задържането. Във връзка с необходимостта от конвоиране на задържаното лице до 02 РУ - Варна за снемане на обяснения, началникът на участъка е поискал номера на заповедта за задържане, за да бъде издадена заповед за конвоиране. За задържането на Атанасов е докладвано на сутрешната оперативка със състава на районното управление, водена от главен инспектор Витанов, като младши експерт Г. Панков е прочел данните от таблицата, изготвена от младши оперативен дежурен Герчев, която включва задържаните лица и основанието за задържането им, по сведения на младши експерт Г. Панков и Г. Герчев. Главен инспектор Б. Бойчев - началник на сектор "Криминална полиция" в 04 РУ - Варна е издал заповед за конвоиране рег. № 442 з-1065/2017 г. на задържаното лице. Старши инспектор В. Димитров разпоредил на подчинения си служител младши експерт С. Стефанов да конвоира задържания Атанасов до 02 РУ - Варна. Около 11, 35 часа С. Стефанов приключил работата си със задържаното лице и го оставил да изчака в двора на участъка, т. к. го познавал отдавна и никога преди това не е създавал проблеми. Към 12, 00 часа мл. експерт С. Стефанов докладвал по телефона на младши експерт И. Георгиев – младши оперативен дежурен в ОДЧ 04 РУ – Варна, че задържаният Атанасов е избягал. В 12, 05 часа Стефанов се обадил и на инспектор В. Димитров и го уведомил, че задържаното лице е избягало и вече го търсят в гр. Варна. Младши експерт И. Георгиев веднага докладвал, че задържаният е избягал, на началника на участък Белослав и Аврен – инспектор В. Димитров, който заявил, че знае за случая, както и че е уведомил главен инспектор Витанов. Служителят И. Георгиев докладвал за случая на началник сектор "Криминална полиция" гл. инспектор Бойчев и на началника на 04 РУ – Варна гл. инспектор П. Витанов. Гл. инспектор Бойчев също е докладвал на гл. инспектор Витанов за бягството на задържаното лице. Георгиев не е докладвал на дежурния в ОДЧ на Областна дирекция на МВР – Варна за настъпилото произшествие в участък Белослав и Аврен, т. к в телефонен разговор по служебен телефон му било издадено устно разпореждане от главен инспектор Витанов да не докладва за същото. Към 12, 45 часа инспектор В. Димитров събрал служителите в участъка и служители от 04 РУ – Варна, изпратени от инспектор Бойчев, за да предприемат действия по издирване на лицето. Поради това че издирването било безрезултатно, около 16, 00 часа служителите на 04 РУ се върнали в управлението, а по разпореждане на инспектор Димитров около 16, 30 часа в участъка Белослав и Аврен се прибрали служителите Стефанов и Ялъмов. По разпореждане на инспектор Димитров служителят П. Ялъмов попълнил в заповедта за задържане като дата и час на освобождаване на задържания Атанасов - 30.08.2017 г., 11, 40 часа, а към 17, 30 часа отново по разпореждане на инспектор Димитров в графата "подпис на задържаното лице" в заповедта за задържане се подписал бившият служител на МВР И. Иванов. Служителят Ялъмов, в изпълнение на разпореждане на инспектор Димитров, около 17, 30 часа попълнил книгата за задържани лица на участък Белослав и Аврен като записал час на освобождаване на задържания Атанасов – 11, 40 часа. След това се обадил по телефона на младши експерт И. Георгиев и обяснил, че по разпореждане на инспектор Димитров е записал час на освобождаване 11, 40 часа. Георгиев не попитал защо се записва такъв час на освобождаване, т. к. преди да излезе от 04 РУ – Варна, началникът на управлението главен инспектор П. Витанов влязъл в дежурната стая, за да се информира за оперативната обстановка и му казал: "Колегите от Белослав ще ти се обадят за задържания. " Около 18, 00 часа инспектор Димитров взел заповедта за задържане и другите съпътстващи документи и ги занесъл в 04 РУ - Варна. Дисциплинарно наказващият орган е обсъдил в заповедта представените сведения от служителите по преписката и въз основа на направения анализ на същите е приел, че инспектор В. Димитров е докладвал на 30.08.2017 г. на началника на 04 РУ – Варна гл. инспектор П. Витанов – два пъти по мобилен телефон, за бягството на задържания Атанасов в участък Белослав и Аврен, предприел е действия във връзка със случая по разпореждане на гл. инспектор Бойчев, на който същите са били разпоредени от гл. инспектор Витанов. В заключение, дисциплинарно наказващият орган е приел за безспорно установено, че гл. инспектор П. Витанов е знаел за задържането на Атанасов и за неговото бягство. Изложените фактически обстоятелства кореспондират със събрания доказателствен материал по дисциплинарната преписка и коректно са отразени в оспорената заповед. При тези фактически обстоятелства, дисциплинарно наказващият орган правилно и обосновано е приел, че служителят е извършил следните дисциплинарни нарушения: На 30.08.2017 г. в качеството си на началник на 04 РУ – Варна П. Витанов е получил информация за бягство на задържаното лице Д. Атанасов, което съгласно чл. 99, т. 9 във вр. чл. 97 от Инструкция № 8121 з – 470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания (...) в МВР се квалифицира като произшествие в МВР. Витанов е разбрал, че бягството е вследствие на нарушения на служител от структурно звено на ръководеното от него районно управление, което е съставомерно по чл. 201, ал. 1, т. 5 ЗМВР – "нарушаване на служебни задължения, довели до бягство на задържано лице", за което следва наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" и компетентен да го наложи е директорът на Областна дирекция на МВР – Варна, но не е предприел следващите се от нормативните разпоредби и вътрешни правила действия в тази ситуация. В заповедта е посочено какви точно служебни задължения са възникнали за гл. инспектор Витанов при получаване на информацията за бягство на задържано лице: по чл. 9, т. 2 вр. чл. 8, чл. 10 и 102 от Инструкция № 8121 з – 470/27.04.2015 г. – да не допуска укриване или омаловажаване на допуснатото дисциплинарно нарушение от подчинените му служители, писмено да уведоми компетентния дисциплинарно наказващ орган - директорът на Областна дирекция на МВР – Варна и незабавно да докладва по реда на подчиненост и уведоми "Човешки ресурси" в ОДМВР – Варна. Посочени са и служебните му задължения, произтичащи от типовата длъжностна характеристика. Вместо да изпълни същите, служителят е предприел действия за прикриване на произшествието – бягство на задържано лице, и такива по прикриване на дисциплинарното нарушение на подчинените му служители от участък Белослав и Аврен: На 30.08.2017. в периода от 13, 17 часа до края на работния ден 17, 30 часа гл. инспектор Витанов е разпоредил на младши експерт И. Георгиев да не докладва на дежурния в ОДЧ на ОДМВР – Варна за бягството на задържания Д. Атанасов и указал на Георгиев, че ще му се обадят служители от участък Белослав и Аврен да отпише задържаното лице от книгата за задържани лица в ОДЧ – 04 РУ – Варна. Това поведение на служителя точно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и т. 2 ЗМВР - неизпълнение на издадените въз основа на Закона за Министерството на вътрешните работи подзаконови нормативни актове и неизпълнение на служебни задължения, във вр. чл. 9, т. 2 вр. чл. 8, 10 и 102 от Инструкция № 8121 з – 470/27.04.2015 година. С поведението си главен инспектор Витанов е злоупотребил с предоставените му правомощия като началник на районно управление и доверието на ръководството на МВР, използвал е служебното си положение за лична облага – да не му се търси дисциплинарна отговорност за неосъществен контрол и за облага на трети лица – да не се търси дисциплинарна отговорност на служителите Димитров и Стефанов за допуснатото от тях дисциплинарно нарушения. Дисциплинарно наказващият орган вярно и мотивирано е приел, че гл. инспектор Витанов виновно е нарушил и правилата за етично поведение, посочени в обжалваната заповед, както следва: По т. 13, съгласно която дейността на държавните служители се осъществява при спазване на етичните принципи за поведение – законност, лоялност и почтеност - като началник на районното управление не е зачел и спазил правата на подчинените му служители – разпоредил им е извършването на противоправни действия за прикриване на бягство на задържано лице, държал се е неморално, некоректно и не е уважил мнението на мл. експерт Георгиев и ст. Инспектор Димитров. По т. 15, съгласно която държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме – разпоредил е на подчинените си служители да извършат действия, за да бъде прикрито произшествие, въпреки че с това се нарушава нормативно определения ред за докладване и търсене на отговорност. По т. 19, която изисква държавният служител да пази доброто име на институцията, която представлява – с неправомерното си поведение служителят е създал впечатление, че ръководните служители на МВР за да укрият станалите им известни нарушения използват предоставената им власт, независимо от последствията. По т. 20, според която държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и по т. 57, която гласи, че държавният служител в качеството си на ръководител е пример за професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на служебната дейност – гл. инспектор Витанов, в качеството си на ръководител, разпореждайки неправомерни действия на служителите си, е дал крайно отрицателен пример за толериране на неправомерни действия, за да се избегне понасянето на отговорност за допуснато нарушение и да бъде прикрито. По т. 64 и 83 от Етичния кодекс, съгласно които служителят е длъжен да дава точен и обективен отчет пред ръководителите си и не прикрива доведено до знанието му правонарушение – като ръководен служител, вместо да разпореди да бъде установено нарушението на неговите служители е направил опит да прикрие случая от ръководството на ОДМВР – Варна. Поведението на служителя е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата. В заповедта са обсъдени доводите и възраженията на жалбоподателя и мотивирано са отхвърлени като неоснователни. Съобразно правната квалификация на дисциплинарните нарушения, при отчитане на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган, на основание чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 1 и 2, т. 7, пр. 2 и т. 13 ЗМВР, е наложил на гл. инспектор П. Витанов най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Върховният административен съд намира за неоснователни доводите и възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на уволнителната заповед. С оглед събрания доказателствен материал по дисциплинарната преписка, счита, че не са налице сочените от оспорващия основания по чл. 146, т. 1 - 5 АПК за отмяната й. Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Неоснователни са доводите в жалбата, че заповедта не съответства на изискванията по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В същата са описани подробно фактическите обстоятелства, съобразно които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, обсъдени са по отделно и в съвкупност и въз основа на направения анализ са подведени към съответните правни разпоредби. Противно на твърденията в жалбата, в акта са уточнени времето и мястото на извършване на дисциплинарните простъпки, т. е. налице са реквизитите по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Посочени са точно нормативните и етични правила, които са нарушени от жалбоподателя, фактическите състави на дисциплинарните простъпки и правното основание за налагане на дисциплинарното наказание. Дисциплинарното производство е проведено в съответствие с регламентираната процедура в чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР. Жалбоподателят е запознаван с издаваните заповеди в хода на дисциплинарната процедура. Имал е възможност да упражни правата си, като е запознат със събраните материали по дисциплинарната преписка, представил е становището си по тях, направил е искания по процедурата и за събиране на доказателства, които са били съобразени от дисциплинарно разследващия орган. Не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с формиране на персоналния състав на дисциплинарната комисия. Председателят на дисциплинарната комисия, срещу чието участие е възразявал, се е отвел по собствена преценка и е заменен с друг служител със заповед на министъра на вътрешните работи. Охранено е правото му на защита, съгласно правилото на чл. 205, ал. 3 ЗМВР. Заповедите във връзка с производството са издавани от компетентните органи и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както се поддържа в жалбата. Служителят е депозирал писмени обяснения по време на дисциплинарното производство, които са инкорпорирани в обобщената справка, подробно са обсъдени от дисциплинарно разследващия орган и аргументирано е отговорено защо не се кредитират. След запознаване с обобщената справка, жалбоподателят е направил писмено възражение. Писменото обяснение и възражението са приети и коментирани от дисциплинарно наказващият орган, който е посочил защо не ги приема за основателни. Обстоятелството, че дисциплинарно привлеченото лице не е запознато със становището на дисциплинарната комисия не обуславя извод за нарушение на процесуални правила, в т. ч. правото му защита. То е аналогично по своето съдържание с обобщената справка, с която е запознат служителя. Съгласно чл. 207, ал. 12 ЗМВР, дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство като е изготвил становище, което е адресирано до дисциплинарно наказващия орган. При отсъствие на различия в релевантните фактически и правни обстоятелства в съдържанието на двата документа, за органа не е възникнало задължение да запознава служителя със становището по чл. 207, ал. 12 ЗМВР. Не е основателно и оплакването за различна правна квалификация на дисциплинарното деяние в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание сравнение със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Дисциплинарното производство е започнало по повод данни за извършено дисциплинарно нарушение от служителя, но едва след провеждане на дисциплинарното разследване и установяване на правнозначимите факти, същите могат и следва да бъдат точно субсумирани към релевантните правни разпоредби. Обжалваната заповед е издадена в рамките на сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Дисциплинарното наказание е наложено преди да изтекат две години от извършване на нарушението и в двумесечния срок от постъпване на материалите при дисциплинарно наказващия орган. Изложеното разбиране в жалбата, че двумесечният срок по 195, ал. 2 ЗМВР започва да тече от момента на извършване нарушението – 30.08.2017 г., не почива на нормативната уредба. Съгласно чл. 196, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на чл. 196 ЗМВР е дефинирано, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая дисциплинарната преписка е постъпила при дисциплинарно наказващия орган с изпращането на становище рег. № 365 р-4272/29.01.2018 г., а обжалваната заповед е издадена на 26.03.2018 г., т. е. в рамките на двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Ето защо оплакванията на оспорващия в жалбата, че са нарушени правата му при провеждане на дисциплинарното производство, не намират опора в данните по дисциплинарната преписка и са неоснователни. Обжалваната заповед е материално законосъобразна. Установените факти и изградените въз основа на тях правни заключения са базирани на приобщените по дисциплинарната преписка материали. Независимо от употребената в заповедта условност на изказа при обсъждане на сведенията на полицейските служители, във връзка с бягството на задържаното лице и предприетите действия от ръководния състав по прикриването му, фактическите обстоятелства, в т. ч. поведението на дисциплинарно привлеченото лице са установени и описани точно и конкретно. Изяснени са действията на всеки един от служителите, както и тези на жалбоподателя и въз основа на обективната им оценка дисциплинарно наказващият орган е достигнал до обоснован извод, че не е изпълнил служебните си задължения и е нарушил етичните правила за поведение по начина, описан в оспорената заповед. Релевантните факти са субсумирани към фактическите състави на съответните правни разпоредби. Обосновано дисциплинарно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е бил запознат своевременно с фактическата обстановка по задържането на лицето и бягството му и вместо да предприеме необходимите действия, следващи от нормативните и вътрешно служебните правила, е насочил усилията си към прикриване на дисциплинарната простъпка на подчинените му служители с цел да избегне ангажиране на собствената им и тяхната дисциплинарна отговорност. Поведението на жалбоподателя е в нарушение и на етичните правила, визирани в оспорената заповед, то показва злоупотреба с доверие, станало е известно на широк кръг лица и е довело до уронване авторитета на службата. С действията си оспорващият е нарушил основни законови и етични принципи правила, които изискват от служителите на ведомството да спазват нормативните разпоредби и служебната етика. При определяне тежестта на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган е обсъдил релевантните обстоятелства и при правилно прилагане на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание на служителя. Предвид изложеното, не са налице сочените основания по чл. 146, т. 1 – 5 АПК за отмяната на обжалваната заповед, поради което жалбата на П. Витанов следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,