Решение № 13044 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4183/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФ3/, чрез упълномощения главен юрисконсулт М. Панчева, срещу решение 396/13.01.2025 г., постановено по адм. дело 2159/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено негово решение за налагане на финансова корекция с изх. 01-0800/1156#5 от 07.08.2024 г. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което оспорването срещу процесния административен акт да бъде отхвърлено. Представена е писмена молба от процесуалния представител, в която е заявено, че се поддържа касационната жалба. Претендират се разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът Община Девня, чрез процесуалния си представител адв. Т.Рачински, в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като де потвърди обжалвания съдебен акт. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя изводите на първоинстанционния съд, че административния орган е приложил неправилно материалния закон и заради това е отменен административния акт. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, и не страда от пороци по смисъла на чл. 209 от АПК. Предлага решението като обосновано да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Община Девня, срещу решение 01-0800/1156#2 от 07.08.2024г., издаден от Изпълнителния директора на Държавен фонд Земеделие. С процесното решение на Община Девня е наложена финансова корекция за нарушение на чл. 107, т.2, буква а от ЗОП, изразяващо се в незаконосъобразно отстраняване на участник в процедура и на основание т. 14 от Приложение 1 към чл.2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ /Наредбата/ е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на финансовата помощ 508 834.99 лева с ДДС, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: Извършване на строително-монтажни работи по проект Въвеждане на енергоефективни мерки на сграда на общинска собственост Младежки дом в кв. Повеляново в гр. Девня и е избран изпълнител Солей 06 ООД за изпълнение на одобрен проект по административен договор BG06RDNP001-7.008-0011-C01 от 21.11.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФ Земеделие и Община Девня с УРН 404517, в размер на 127 208.75 лева. С обжалваното съдебно решение, административният съд е отменил оспорения акт и е осъдил настоящия касационен жалбоподател да заплати на Община Девня направените в производството разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводственита правила. В оспореното решение за налагане на финансова корекция е посочено, че е допуснато нарушение от страна на възложителя на чл. 107, т.2 б. а от ЗОП, изразяващо се в незаконосъобразно отстраняване на участник в процедура, което попада в т.14 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата. Административния орган е приел, че за двамата експерти Технически ръководител и Експерт 2 Контрол по качеството , част от екипа на отстранения участник са представени необходимите и относими документи, които доказват наличието на изискуемия от възложителя за всеки един от тях професионален и специфичен опит съгласно посоченото в Техническата спецификация. Административиня орган е извел извода, че техническото предложение на участника БалканскиООД изпълнява в пълна степен изискванията в Техническата спецификация, по отношение и на двамата експерти, предвид което същият е бил незаконосъобразно отстранен от възложителя на основание чл. 107, т.2, б. а от ЗОП, тъй като е прието, че представената оферта не отговаря на предварително обявените условия. Административния съд е счел, че фактическите установявания на органа касаят констатациите по отношение на доказване на изискванията поставени от възложителя към експертите от ключовия екип на участника. Въведените минимални изисквания към екипа за изпълнение съставляват критерии за подбор и предвид описаните в акта фактически установявания, същите реферират към наличието на допуснато нарушение на чл. 107, т.1 от ЗОП, а не такова по чл. 107, ал.2, б. а от ЗОП, приетото от административния орган, поради което е обоснован извода, че така квалифицираното от органа нарушение на чл. 107, ал.2, б. а от ЗОП е несъответно на посочените фактически установявания. При така установеното първоинстанционния съд е приел, че неправилно определената правна квалификация на допуснатото нарушение съставлява съществено нарушение, което води до незаконосъобразност на акта, поради което е отменил същия. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. При вярно установена фактическа обстановка, административният съд формира неправилни правни изводи, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като е налице несъответствие между фактическите и правни основания, на които се е позовал административния орган. Всеки индивидуален административен акт, какъвто безспорно е и процесният, тъй като е издаден от административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК и засяга, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, права и законни интереси на бенефициера, за да бъде законосъобразен е необходимо да отговаря на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл. 146 АПК. Второто изискване на чл. 146 АПК е изискването за форма. Безспорно процесният акт е издаден в исканата от закона писмена форма чл. 59, ал. 1 АПК. Но разпоредбата на алинея 2 на чл. 59 АПК изрично сочи, че когато актът се издава в писмена форма, той трябва да има точно определено съдържание. В точка 4 на алинея 2 на чл. 59 АПК законодателят е поставил изискването актът да съдържа фактически и правни основания. Посочването на мотивите, наложили издаването на акта, цели да свърже пряко едно фактическо или юридическо положение, факт, с волеизявлението на органа. Фактите представляват основанието за упражняването на властта от административния орган. Именно тях той преценява с оглед хипотезите на правните норми. Правните основания, от своя страна, показват целта, с която органът упражнява властническите си правомощия и по същество определят последиците, които са целени с волеизявлението му. Тази цел ще бъде постигната едва когато фактите, установени по преписката/делото отговарят на хипотезата на сочената от органа правна норма. И обратно ако те не осъществяват фактическия състав на конкретната разпоредба, целта на органа не би могла да бъде постигната. В тази връзка, доколкото единствено органът знае целта, която преследва при постановяването на акта си, само той е компетентен да посочва правното му основание. Съдът е обвързан от посоченото правно основание и няма правомощия да дава собствена правна квалификация на установените факти, защото по този начин би променил целта, която преследва административният орган, което би било недопустимо. Всъщност ролята на съда е да осъществи контрол за законосъобразност на акта на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, така, както е описан от фактическа и правна страна от последния. По тази причина наличието на фактическите и правните основания е от такава важност, поради което е уредено като основание за незаконосъобразност на административния акт чл. 146, т. 2, вр. с чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. Наличието им несъмнено гарантира законосъобразното упражняване на държавната власт и е предпоставка за нормалното осъществяване на правото на защита, регламентирано като основен принцип в чл. 56 от Конституцията на Република България (КРБ). Също така, спазването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК позволява и на съда да осъществи дължимия контрол за законосъобразност (чл. 120, ал. 1 КРБ). В конкретния случай след извършване на проверка от страна на Изпълнителна агенция Сертификационен Одит на Средствата от Европейски Фондове при сертифициране на финансовия отчет на разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на ДФ Земеделие РА за финансовата 2022г., по отношение на проведена от община Девня обществена поръчка на осн. чл. 18, ал.1, т.12 от ЗОП с предмет: Извършване на строително-монтажни работи по проект Въвеждане на енергоефективни мерки на сграда на общинска собственост Младежки дом, в кв. Повеляово в гр. Девня е установено допуснати от общината възложител нарушения на разпоредби от ЗОП. Във връзка с което е открито производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал.2 от ЗУСЕФСУ и в последствие издадено решение за налагане на финансова корекция. Административния орган е установил, че е налице нарушение на чл. 107, т. 2, б. а от ЗОП, изразяващо се в незаконосъобразно отстраняване на участник в процедурата, което попада в т. 14 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Видно от доказателствата по делото е, че Община Девня е провела обществена поръчка по реда на чл. 18, ал.1, т. 12 от ЗОП, с предмет: Извършване на строително-монтажни работи по Проект Въвеждане на енергоефективни мерки на сграда общинска собственост Младежки дом в кв. Повеляново в гр. Девня. В Техническата спецификация е предвидено, че за изпълнение на обществената поръчка, участниците следва да разполагат с персонал и/или ръководен състав с определена професионална компетентност, включително най-малко следните експерти: Експерт 1 Технически ръководител, с професионална компетентност /придобити знания и умения/ за извършване на техническо ръководство на строежа, съобразно изискванията на чл. 163а от ЗУТ и Експерт 2 Контрол на качеството, с професионална компетентност /придобити знания и умения/ за осъществяване на контрол върху качеството на изпълнение на строежа и за съответствие на влаганите строителни продукти със съществени изисквания за безопасност. От критерии за възлагане на поръчката и методика за оценка е видно, че обществената поръчка е възложена въз основа на икономически най-изгодната оферта по критерий за възлагане: оптимално съотношение качество/цена, като комплексната оценка на всеки участник се изчислява като аритметичен сбор от оценките на офертите по показател Предложена цена за изпълнение, показател Срок за изпълнение на СМР и показател Технически персонал с професионална компетентност за изпълнение на поръчката. В случая относим е последният показател Технически персонал с професионална компетентност за изпълнение на поръчката, в които се изчислява по подпоказател Професионална компетентност : знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация за Експерт 1 Технически ръководител, подпоказател Професионална компетентност: умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция за Експерт 1 Технически ръководител, по подпоказател Професионална компетентност : знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация за Експерт 2 Контрол на качеството и по подпоказател Професионална компетентност: умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция за Експерт 2 Контрол на качеството. Следователно при така заложеното в условията на обществената поръчка в изпълнение на разпоредбата на чл. 101, ал. 5 от ЗОП, участниците следва при изготвяне на заявления за участие или оферти да се придържа точно към обявените от възложителя условия. В същия смисъл е нормата на чл. 39, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за обществените поръчки. В този случай щом в условията за възлагане на поръчката са заложени изисквания за наличието на персонал и/или ръководен състав с определена професионална компетентност и опит, то в случаите когато не е изпълнено това изискване следва да намери приложение нормата на чл. 107, т. 2, б. "а" от ЗОП, според която възложителят отстранява от процедурата участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на поръчката. Административния съд в настоящият случай неправилно е приел, че въведените минимални изисквания към екипа за изпълнение представляват критерии за подбор, и предвид описаните в акта фактически установявания следва да намери приложение нормата на чл. 107, т. 1 от ЗОП. От всичко изложено следва, че е налице пълно съответствие между фактически и правни основания, посочени в оспореното решение за налагане на финансова корекция. По тези съображения касационната инстанция счита, че оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция е издадено в съответствие с изискванията на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, тъй като изложените фактическите основания отговарят на хипотезата на сочената от административния орган правна норма. В случая Административен съд - Варна не е осъществил дължимата проверка за законосъобразност на акта съобразно чл. 168, ал. 1 АПК и на предвидените основания в чл. 146 АПК. Касае се за обсъждане на възраженията на първоинстанционния жалбоподател, които са по същество на спора и не могат да бъдат разглеждани за първи път пред касационната инстанция, доколкото последната е инстанция по приложение на правото, а не за установяване на фактите по казуса. По изтъкнатите аргументи първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено поради неправилност, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да провери законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания по чл. 146 АПК. По направеното искане за присъждане на разноски с оглед правилото на чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ във връзка с чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,