Решение № 3330 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8024/2011 г.

Решение № 3330 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8024/2011 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Светослав Лазаров - пълномощник на Панталей Василев Костадинов, Михаил Василев Костадинов и Калина Василева Ваташка, всичките от гр. София, срещу решение № 1957 от 26.04.2011 г., постановено по адм. д. № 5311 по описа за 2010 г. на Административен съд - София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповед на кмета на район "Витоша" на Столична община, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с която целият имот, предмет на земеделската реституция е определен за застроен. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в касационната жалба и в писмените бележки се моли, решението на съда да се отмени, като спорът се реши по същество и процесният имот се определи като свободен от застрояване. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна по касационната жалба - кметът на район "Витоша" на Столична община (СО) не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че с оглед на писмените доказателства съдът правилно не е кредитирал заключението на вещото лице, според което имотът е свободен от застрояване и върху него не са реализирани никакви строителни мероприятия. Счита, че съгласно чл. 24, ал. 2, ал. 3 и 4 ЗСПЗЗ решението на съда е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна при условията на субективно съединяване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - София-град е бил сезиран с жалба, подадена от наследниците на Лефтера Витанова Ваташка и Васил Костадинов Ваташки срещу заповед № РД-09-211 от 2.07.2010 г. на кмета на район "Витоша" на СО, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Със заповедта, на посочените в нея фактически и правни основания, кметът на района е одобрил решение № 4 по протокол № 10 от 4.06.2010 г. на назначената от него комисия по чл. 13 ППЗСПЗЗ, с която бившия имот № 4062 в кадастрални листове № 617 и 641, с площ от 1810 кв. м, а по удостоверение и скица от 1770 кв. м, попадащ в границите на урбанизирана територия, определена със застроителния и регулационния план на местността "РП Ботаническа градина - местност "Киноцентър I част", одобрен със заповед № 627 от 12.12.1960 г., е определен за изцяло застроен, поради това, че мероприятието е реализирано. Между страните не е имало спор относно активната и пасивна им легитимация. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че с решение № 9018 от 17.04.2006 г. на Общинската служба по земеделие и гори - Овча купел на наследниците на Лефтера Витанова Ваташка е признато правото на собственост върху нива от 1,770 кв. м при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, но е отказано реалното й възстановяване, поради това, че имотът попада под разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ - имотът е в Ботаническа градина. Със заповед № УЗ-00-6 от 25.01.1995 г. министърът на земеделието на основание чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 47 ППЗСПЗЗ е запазил правото на ползване на БАН върху земите на Ботаническата градина в кв. "Драгалевци" - София, при описаните граници, според действащия регулационен план, одобрен със заповед № 627 от 12.12.1960 г. От констативен акт № 6504 от 28.06.1995 г. за държавна собственост се установява, че терена на Ботаническата градина, след редуциране и влизане в сила на описаната вече заповед на министъра на земеделието включва описаните на гърба на акта имоти, между които и имот с № 4062. От приетото без оспорване от страните основно и допълнително заключение на вещото лице е прието за установено, че бивш имот № 4062 попада в Ботаническата градина. В заключението си вещото лице е посочило, че върху имота има диворастяща трева, храсти и тръни. Върху него не е имало реализирани надземни или подземни строителни мероприятия. От приложените скици-неразделна част от заключенията е установено местоположението на имота, който попада в терена на Ботаническата градина. При така установените относими факти и обстоятелства съдът е направил правни изводи за законосъобразност на издадената заповед. Съдът не е приел от заключението на вещото лице частта, съдържаща правни изводи. Установеното е привел към нормите на чл. 24, ал. 2, ал. 3 и 4 ЗСПЗЗ и е направил извод, че правилно имотът е определен за застроен, поради което е отхвърлил жалбата против заповедта на кмета. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението на съда е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Съдът е събрал всички относими към спора писмени доказателства и е уважил доказателствените искания на страните. Не е нарушил правото им на участие и на защита. Неоснователно е оплакването и за необоснованост на решението. Събраните писмени доказателства съдът е съпоставил към приложимото материално право и е извел обосновани и правилни правни изводи. Неоснователно е и последното оплакване за допуснато от съда нарушение на материалния закон. От данните по делото безспорно е установено, че със заповед на министъра на земеделието процесният имот е включен в редуцираната площ на Ботаническата градина, а правото на ползване върху нея е запазено за БАН, на основание чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ. За Ботаническата градина е издаден и акт за държавна собственост. От скиците към заключенията на вещото лице безспорно се установява местоположението на процесния имот, а то е почти в центъра на имота на Ботаническата градина. Този имот е предоставен за ползване за нуждите на БАН и правилно е определен за застроен, по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ доколкото изброяването в него не е изчерпателно. От данните по делото безспорно е установено, че застроителния и регулационния план на м. "Ботаническа градина - м. "Киноцентъра I част" е одобрен със заповед № 627 от 12.12.1960 г. Самият законодател в чл. 24, ал. 6 ЗСПЗЗ е определил земите, попадащи под чл. 24 за такива, върху които държавата запазва собствеността си, поради което собствениците им се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от адвокат-пълномощника на касаторите за присъждане на сторените разноски по делото ще следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение