Решение № 4355 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2015 г.

Решение № 4355 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Я. В. П. и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията), срещу решение № 7275/28.11.2014 г., постановено по адм. д. № 8447/2014 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът Я. В. П. оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради неизясняване на спорните факти и обстоятелства и неправилно приложение на административната уредба. Тези доводи могат да бъдат определени като касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска да бъде "отхвърлено" (т.е. отменено) обжалваното решение. Не претендира заплащане на разноски. Касаторът КЗЛД оспорва съдебното решение като излага съображения в подкрепа на своето решение, което е оспорено пред АССГ. Този касатор също не навежда конкретни касационни основания за отмяна, но от подробното изложение на обстоятелствата по спора и тълкуването, което се прави в касационната жалба, е възможно да се приеме, че се твърди допуснато от АССГ нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение със "следващите се от това последици". Претендира разноски. Ответникът Районен съд - Ямбол оспорва и двете касационни жалби по подробни съображения, изложени в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение 7275/28.11.2014 г., постановено по адм. д. № 8447/2014 г. по описа на АССГ е прогласена нищожността на Решение № Ж-56 от 4.08.2014 г. на КЗЛД (решението на КЗЛД), в частта, с която е отменен изричен отказ за заличаване на личните данни на Я. В. П., обективиран в решение от 6.02.2014 г. на Районен съд - Ямбол (т. 3 от диспозитива на решението на КЗЛД), отменено е решението на КЗЛД в частите, с които е обявена за основателна жалба с вх. № Ж-56/13.02.2014 г., подадена от Я. В. П. срещу Районен съд - Ямбол в частта, с която се обжалва изричният отказ на Районен съд Ямбол за заличаване на личните му данни (т. 2 от диспозитива на решението на КЗЛД) и е наложено на Районен съд-Ямбол административно наказание "имуществена санкция" в размер на 13000 лв. за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) за това, че в качеството си на администратор на лични данни е съхранявал в бюлетин за наложени административни наказания по чл. 78а от Наказателния кодекс (НК) личните данни на Я. В. П. по повод Решение № 771/6.06.2003 г., постановено по н. а. х. д. № 393/2003 г. на Районен съд - Ямбол. Административният съд е обосновал извода си за частична нищожност на атакуваното пред него решение на КЗЛД с констатираната липса на правомощие за Комисията да отменя актове на администраторите на лични данни. АССГ приема, че в останалите части решението на КЗЛД е постановено в противоречие с материалния закон, а по отношение на т. 4 и поради нарушение на административнопроизводствените правила. Основните съображения на първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното съдебно решения са за формиране на правен извод, че срокът за обработване на личните данни на Я. В. П., съобразно нормата на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (Наредба № 8) е 15-годишен и изтича на 24.06.2018 г., поради което обработването на неговите лични данни от страна на Районен съд-Ямбол е законосъобразно и не противоречи на закона, както е приела Комисията. Така постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. При правилно установена фактическа обстановка административният съд е постановил обосновано съдебно решение в съответствие с материалния закон, без допуснати процесуални нарушения. Двете касационни жалби възпроизвеждат аргументи и съображения, които са разгледани от първата инстанция и са взети предвид при постановяване на съдебното решение. На практика страните по делото не спорят относно фактическата обстановка, която е съвсем правилно установена от АССГ, а именно, че със заявление рег. № 1394/20.01.2014 г. Я. В. П. е поискал от Районен съд-Ямбол на основание чл. 28а от ЗЗЛД да бъдат заличени личните му данни, съдържащи се в бюлетин за наложени административни наказания по реда на чл. 78а от НК. Информация за съдържанието на бюлетина за наложеното с Решение № 771/6.06.2003 г. по н. а. х. д. № 393/2003 г. на Районен съд- Ямбол наказание Я. В. П. е получил при получаването на свидетелство за съдимост с рег. № 2646/4.04.2011 г., в което това обстоятелство е отразено. С решение от 6.02.2014 г. Районен съд - Ямбол е отказано да бъдат заличени личните данни на Я. В. П., съдържащи се в бюлетина за наложени административни наказания по реда на чл. 78а от НК. Комисията е сезирана с жалба на Я. В. П. на 13.02.2014 г. с твърдения за незаконосъобразно обработване на личните му данни чрез съхраняване бюлетина за наложени административни наказания по чл. 78а НК след изтичане на законово определения срок; предоставяне, въз основа на изискана справка от Регионална дирекция "Гранична полиция" - Елхово на личните му данни и издаването на постановяване на писмен отказ от 6.02.2014 г. за заличаване на личните му данни. Тази жалба Комисията е приела за основателна (т. 2 от диспозитива на решението на КЗЛД) относно оспорването на изричния отказ за заличаване на личните данни като го е отменила (т. 3) и е наложила имуществена санкция в размер на 13 000 лв. на Районен съд - Ямбол за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД. Решението на КЗЛД по т. 1, с която е обявена за неоснователна жалбата на Я. В. П. с твърдения за неправомерно предоставяне на данни на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Елхово не е оспорено пред АССГ и не е предмет на съдебен контрол, но следва да се има предвид, че е постановено с мотиви, които са в противоречие с изложените от същия състав на Комисията по повод т. 2- 4 от същото решение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД КЗЛД се произнася в 30-дневен срок от сезирането с решение, като може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание, като на основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд по общите правила за подсъдност. При съвместно тълкуване на тези две разпоредби следва, че изводът на АССГ за липса на компетентност у Комисията да се произнася по жалби срещу актове на администратор на лични данни и да ги отменя е материалнозаконосъобразен. Решението на КЗЛД в частта, с която е отменен изричен отказ за заличаване на лични данни на физическо лице т. е. административен акт на администратор на лични данни е нищожно, защото за оспорването на този административен акт е предвидено само обжалване по съдебен ред. Изричните процесуални норми не е възможно да бъдат тълкувани разширително, както се твърди в касационната жалба на КЗЛД. Установяването на нарушение на ЗЗЛД от специализиран орган не е равнозначно на отмяна на административен акт, за който е предвидено само съдебно оспорване. По отношение твърденията на касационните жалбоподатели относно начина на изчисляване на сроковете за сезиране на комисията и съхраняване на личните данни относно наложените наказания по чл. 78а от НК, настоящият касационен състав също намира, че са неоснователни. През м. април 2011 г. Я. В. П. е предоставил на Главна дирекция "Гранична полиция"- Елхово свидетелството за съдимост рег. № 2646/4.04.2011 г., издадено от Районен съд - Елхово, от което следва, че към този момент той е узнал какви лични данни се съхраняват/обработват от Районен съд - Ямбол. Жалбата, с която Комисията е сезирана е от 13.02.2014 г. т.е. след изтичане на срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД - една година от узнаване на нарушението. Обстоятелството към кой момент Я. В. П. е преценил, че тази известна му информация представлява нарушение е без значение за начина на изчисляване на сроковете и в този смисъл са неоснователни аргументите относно липсата на юридическо образование, което представлявало пречка да се разбере правното значение на съдържанието на свидетелството за съдимост. Съгласно чл. 31, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2013 г., в сила от 15.02.2013 г.) от Наредба № 8 бюлетините за наложени административни наказания по чл. 78а от НК се съхраняват и унищожават в срок петнадесет години от влизане в сила на съдебния акт. По отношение на наложено наказание по чл. 78а от НК през 2003 г. този срок не е изтекъл и към настоящия момент. Неправилно КЗЛД и Я. В. П. се позовават на отменената редакция на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8, при която срокът е петгодишен, защото към датата на постановяване на решението на КЗЛД тя не е действащо право и защото и при тази редакция данните, вписани в бюлетините не се унищожават, а продължават да се съхраняват в азбучния указател и в електронния архив на бюрото за съдимост съгласно чл. 28 от Наредбата. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № 8, според която въз основа на данните в азбучния указател и електронния архив може да се издаде дубликат от бюлетин за съдимост. Това разбиране е в съответствие с изискванията на чл. 78а, ал. 2, б. "б" от НК според който лицето не може да бъде повторно освободено от наказателна отговорност по този ред. Ясна е целта на закона относно необходимостта от съхраняване на този вид лични данни при нормативно определени условия, които са съобразени от Районен съд - Ямбол. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователно, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство не е направил разноски, не е представляван от юрисконсулт, а то законен представител, поради което независимо от направеното искане и изхода на спора, няма право на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,