Решение № 461 от 8.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 454/2010 г.

Решение № 461 от 8.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 454/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационен протест на Военно-апелативна прокуратура, против въззивно решение на Военно-апелативния съд, постановено по внохд № 29/2010 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и се иска да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание не поддържа подаденият протест. Подсъдимите чрез техните защитници, считат протеста за неоснователен. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 35/10.06.2010 г., Военно-апелативният съд на Република България, е изменил присъда № 79/08.01.2009 г., постановена по нохд № 79/2008 г., на Варненския военен съд, като я е отменил в частта с която подсъдимият о. р. подполковник С. И. Н., е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 387, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК и не му е наложено наказание и в частта с която предявеният граждански иск срещу тримата подсъдими е отхвърлен като неоснователен, като е прекратил наказателното производство в тази му част. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода в протеста за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения в касационният протест, се свеждат лаконично до твърденията, че е налице съставомерност на инкриминираните с първоначалното обвинение деяния и от тримата подсъдими и че неправилно е била изменена в посочената по - горе част протестираната присъда. Настоящата инстанция приема тези възражения, които не се поддържат от прокуратурата в съдебно заседание, за изцяло неоснователни. При установените от предходните съдилища фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните разпоредби на чл. 348 НПК, са законосъобразни направените изводи, че по делото не са налице доказателства подсъдимите: о. р. подполковник С. Н., о. р. полковник М. М. и гр. л. А. М., да са осъществили състава на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. т. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което са били оправдани по това обвинение, както и за вината на подс. Н. по чл. 387, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК, с приложение на изтекла давност. Тези изводи са подкрепени изцяло от приложения договор № 4/21.10.1996 г., с предмет изграждане на санитарен възел, който е бил основание за всички действия на подсъдимите, сключен по разпореждане и с разрешение на Управление химически войски при Г. щаб на БА, съобразен и с чл. 16 от Наредба за планиране, финансиране, изпълнение, отчитане и приемане на ремонтите на казармения фонд, действала по това време, от заключението на съдебно-техническата експертиза за стойността на часовите ставки и допълнителните разходи, при приет от съда вариант с най-ниски стойности, за наложителността поради хиперинфлацията по това време от преговаряне на процента на допълнителни разходи върху труда и часовата ставка, от акт - образец 19 за извършени строително - монтажни работи, изготвен от св. В., притежаваща необходимата квалификация, като дори не са били актувани действия, които реално са били извършени, от показанията на разпитания свидетел и приложените останали писмени доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване процесуалното изискване на чл. 303 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин и че присъдата не може да почива на предположения, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че не е осъществен и от тримата подсъдими състава на посоченото престъпление. При така приетите факти и обстоятелства относими към предмета на доказване изводът, че не се касае за извършено престъпление "присвояване" в големи размери, е напълно законосъобразен. Установените от инстанциите обстоятелства изключват каквото и да било намерение за извършване на присвоителна дейност. Законосъобразни са изводите и досежно извършеното от подс. Н. престъпление по чл. 387, ал. 4 НК. Като длъжностно лице - н-к на поделение 18860 Шумен, не е следил лично извършваните строително-монтажни работи и извършваните разходи, като възложил на св. В. - проектант-нормировчик, подготвянето и подписването на акт-образец 19. Точно е посочено в тази връзка, че вредните последици са били причинени по непредпазливост. И това е така защото свидетелката е имала съответната квалификация да извършва тази дейност, заемала е съответната длъжност в съответствие с този ресор и друг път са били възлагани подобни функции. Поради това подс. Н. е бил със съзнанието, че тя ще изпълни коректно възложените й функции. Длъжен е бил обаче да проконтролира дейността й. Той не е предвиждал настъпването на тези последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати. Законосъобразно за това престъпление въззивната инстанция е приложила чл. 1, ал. 1 от Закона за амнистия - ДВ, бр. 26/07.04.2009 г. Правилно е било прекратено делото от въззивната инстанция и в частта относно гражданския иск, тъй като има влязло в сила решение по гр. д. № 154/1998 г., на Шуменския окръжен съд. Посочените в касационният протест кратки възражения във връзка с този направен довод, са идентични с поддържаните и пред второинстанционния съд. Същият подробно и задълбочено се е занимал в мотивите си с тези твърдения и е изложил в тази връзка убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от събраните доказателства, защо не ги възприема. Касационната инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяването на оправдателната присъда и приложение на Закона за амнистия по отношение престъплението по чл. 387, ал. 4 НК. Счита, че мотивите и на двете инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, поради което не се нуждаят от преповтаряне. С оглед на всичко изложено, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. Ето защо, Върховният касационен съд счита, протеста за неоснователен, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд