Решение № 7957 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5696/2009 г.

Решение № 7957 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5696/2009 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Мирослав Найденов Кръстев срещу решение от 11.03.2009 г. на Административен съд - Монтана по адм. дело № 78/2009 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление на МВР - Лом, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Монтана е отхвърлил жалбата на Мирослав Найденов Кръстев срещу заповед № 8/15.01.2009 г. на началника на РУ на МВР - Лом, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите е постановен отказ да се издаде разрешение на жалбоподателя за закупуване на късо огнестрелно оръжие поради недоказана необходимост от притежанието му. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В подкрепа на този извод е изложил съображения, че според данните по административната преписка жалбоподателят не е доказал необходимост от притежаване на разрешение за боравене с огнестрелно оръжие, поради което законосъобразно административният орган е постановил оспорения отказ. Съдът е посочил, че обстоятелството, че лицето отговаря на формалните изисквания, разписани в нормативната уредба, за да му бъде издадено исканото разрешение, не е достатъчно, при положение, че не е представил убедителни доказателства, от които да се установи необходимост от закупуване и носене на огнестрелно оръжие. Изтъкнал е, че не установена нужда от самоохрана - липсват данни за посегателство против личността, семейството и имуществото на жалбоподателя, както и такива, свързани с упражняваната от него професия, а твърденията за заплаха за евентуални бъдещи негативни събития в тази насока не съставляват основание, годно да обоснове необходимост от издаване на исканото разрешение. Така мотивиран съдът е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено в нарушение на закона и е необосновано. Сочи, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствения материал в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи. Поддържа, че решенето не е съобразено с целта на закона, прокламирана в чл. 5, ал. 3 от ЗКВВООБ, според който за граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в правилника за прилагане на закона характеристики, предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди. Отново излага доводи, че необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие може да бъде обоснована с факта на съществуваща потенциална заплаха за личността и имуществото му, противно на приетото от съда. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение, както и оспорения отказ. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение не страда от порока материална незаконосъобразност и необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, който в случая е приложимия материален закон, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат при недоказана или отпаднала необходимост. При подаването на искане за издаване на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие, в тежест на заявителя е да докаже, че е налице необходимост от същото. Органът, компетентен да издаде разрешението, преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоохрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът правилно е счел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство, поради което органът законосъобразно е приел, че няма основание да му се разреши притежаването на огнестрелно оръжие. Този извод е правно обоснован и съответен на установените релевантни фактически обстоятелства. Неоснователни са оплакванията за противоречие с целта на закона. С разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗКВВООБ са регламентирани видовете оръжия, които гражданите и юридическите лица могат да притежават в зависимост от предназначението, за което се издава разрешението за боравене с огнестрелно оръжие, но текста не изключва задължението на заявителя да установи по предвидения в закона ред и с надлежни доказателства необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. Ето защо, съдът правилно е приел, че при недоказана необходимост от страна на жалбоподателя, процесният отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е законосъобразен. Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,