Решение № 9464 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7789/2010 г.

Решение № 9464 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7789/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Оланд Интернешънъл" Б. В., със седалище и адрес на управление в Кралство Холандия, Амстелвеен, представлявано от пълномощника адв. Петко Илиев, против решение № 1029/20.04.2010 г., постановено по адм. дело № 6125/2009 г. по описа на Административен съд София - град, с която е отхвърлена жалбата му против Становище за липса на основание за прилагане на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с изх. № 2553-00-38/20.02.2009 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е тълкувал изискването по чл. 11, ал. 1 от СИДДО между Р България и Кралство Холандия, според което лицето, претендиращо прилагането на СИДДО следва да е действителен ползвател на лихвите. Счита, че изложените в тази връзка мотиви на съда са неотносими към основния спорен въпрос дали чуждестранното дружество е действителен притежател на дохода. Поддържа, че това обстоятелство е доказано с представянето на декларация от получателя на дохода, както и предвид това, че от останалите доказателства по делото е установено, че холандското дружество е извършило разпореждане с процесния доход от лихви, същото носи риска от неплащане на лихвоносното вземане и лихвите, има икономическа и персонална субстанция като холдингово дружество, както и достатъчен собствен ресурс, за да финансира. В същото време не са налице доказателства, че холандското дружество действа като агент, представител или комисионер на литовското дружество. Касаторът излага също, че съдът не е обсъдил заключението на вещото лице, с което се установява разпореждане с дохода от лихви, не е взел предвид и действащото холандско данъчно право, според което холандското дружество следва да се счита за действителен притежател на дохода от лихви. По подробни съображения в посочения смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното становище, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрисконсулт В. Арнаудова, оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат съображения, че съдът е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Поддържа, че чуждестранното дружество не е действителен притежател на дохода от лихви, поради което обжалваното становище за отказ за прилагане на СИДДО е правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против становището, като е приел, че холандското дружество не е действителен притежател на дохода от лихви. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "Оланд Интернешънъл" Б. В., със седалище и адрес на управление в Кралство Холандия, Амстелвеен, против Становище за липса на основание за прилагане на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с изх. № 2553-00-38/20.02.2009 г., издадено от орган по приходите - директор на офис "Средни данъкоплатци и осигурители" при ТД на НАП гр. София. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че становището е издадено по искане на холандското дружество за прилагане на СИДДО между Република България и Кралство Холандия по отношение на доходи, начислени от "ММБГ Проджектс" ЕООД - гр. София, представляващи доходи от лихви върху заем по договори № 20080401/О-MMBG и № 20080501/OL-BG-S, начислени към 30.04.2008 г., 31.05.2008 г. и 30.06.2008 г., общо в размер на 122758,31 лв., за които сумата на данъка по българския закон е в размер на 12275,83 лв. От фактическа страна съдът е приел за установено, че 18.12.2007 г. между "UAB MMM projektai" - Литва и "ММБГ Проджектс" ЕООД е подписан договор за кредит, въз основа на който към 1.04.08 г. българското дружество дължи лихва в размер на 9424 евро на литовското дружество; договорена е годишна лихва в размер на 6 %, а на 1.04.2008 г. "UAB MMM projektai", "ММБГ Проджектс" ЕООД и "Оланд Интернешънъл" Б. В. са подписали договор за поемане на задължение, чрез който част от дълга в размер на 657370 евро и лихва и размер на 9424 евро (общо 429239 евро) на българското дружество към литовското е прехвърлен на "Оланд Интернешънъл" Б. В. На същата дата е сключен договор № 20080401/О-MMBG между българското дружество и "Оланд Интернешънъл" Б. В. за оформяне на дълга, като е уговорена лихва, равняваща се приблизително на 6 % годишно. Установено е също, че на 10.03.2008 г. е подписан договор за заем, по силата на който "Максима България" ЕООД, чийто едноличен собственик е "Максима групе" УАБ - Литва, е предоставило на "ММБГ Проджектс" ЕООД средства в размер на 2 000 000 евро. Последователно са сключени няколко договора за прехвърляне на задължения и за прихващания на насрещни задължения, в резултат на което "ММБГ Проджектс" ЕООД има задължения към "UAB SOM" - Литва в размер на 2 012 444 евро и лихва - 6667 евро, или общо - 2 019 11 евро. На 1.05.2008 г. "Оланд Интернешънъл"Б. В., "UAB SOM" и "ММБГ Проджектс" ЕООД подписват договор, по силата на който задължението на "ММБГ Проджектс" ЕООД към "UAB SOM" е прехвърлено на "Оланд Интернешънъл" Б. В. На 30.04.2008 г. е сключен договор № 20080501/OL-BG-S между "ММБГ Проджектс" ЕООД и "Оланд Интернешънъл" Б. В. за оформяне на задължението. Съдът е посочил, че "UAB SOM" е било дъщерно на "UAB MMM projektai", като двете са се слели през 2008 г. и е продължило да съществува "UAB MMM projektai"; последното е единствен акционер на холандското дружество "Оланд Интернешънъл" Б. В., както и едноличен собственик на капитала на българското дружество "ММБГ Проджектс" ЕООД, поради което към датата на сключване на двата договора, по които са начислени доходите от лихви, българското и холандското дружество са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "з" ДР ДОПК, съответно холандското и литовското дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "е" ДР ДОПК, както и българското и литовското са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "е" ДР ДОПК. Въз основа на дадените писмени обяснения от холандското дружество е прието, че същото извършва финансирания чрез задлъжняване към "UAB MMM projektai" и "UAB SOM", като в тази връзка е представен договор за заем между холандското дружество и "UAB MMM projektai" от 24.07.2008 г., по който е уговорена лихва в размер на 6-месечен ЮРОБОР и 1,4 % марж на годишния лихвен процент. Прието е също за установено, че холандското дружество не разполага със заети лица, че плащанията за периода от 8.04.08 г. до 2.06.08 г. са от литовското дружество, общо в размер на 5 100 000 евро по договор № 20080401/О-MMBG, с посочено основание - договора от 18.12.2007 г., а първият превод от холандското дружество към българското е от м. юли 2008 г. Съдът е направил извода, че клаузите на договорите за заем са идентични, с изключение на уговорения лихвен процент, като "Оланд Интернешънъл" Б. В. получава лихва от "ММБГ Проджектс" ЕООД в размер, който е с 0,10 % по-висок спрямо лихвата, която начислява на "UAB MMM projektai". Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ДОПК, СИДДО се прилагат след удостоверяване на основанията за това, а начинът за доказването им е регламентиран в чл. 136 ДОПК, като основанията и предвидените за тях доказателства са подробно описани и анализирани в решението. Съдът е приел, че в случая спорът по делото е свързан с изпълнението на изискването по чл. 11, ал. 1 от СИДДО с Кралство Холандия, според което местното лице на другата държава следва да е действителен ползвател на дохода от лихви, за да се приложи правилото за облагането на този доход в другата държава, за която получателят на дохода е местно лице. Като е анализирал доказателствата по делото, включително заключението на съдебно-икономическата експертиза, както и клаузите на сключените договорите, съдът е възприел извода на органите по приходите, че с осъществените договорни отношения се цели избягване на данъчно облагане, предвид това, че по СИДДО между Р България и Литва доходите от лихви се облагат с 10 % данък, докато по СИДДО с Холандия - с нулев данък. В съответствие с това е направил извода, че холандското дружество не е действителен притежател на дохода от лихви по смисъла на чл. 11, ал. 1 от СИДДО, като в тази връзка се е позовал на Коментара на Модела на СИДДО. Анализът на договорите за заем между холандското и българското дружества показва, че договорите са сключени между свързани лица приблизително по едно и също време, при сходни условия на погасяване, при почти идентични лихвени условия, което дава основание да се приеме, че финансирането, което холандското дружество получава е предназначено за българското дружество, като по този начин се избягва прякото финансиране между литовското дружество и българското и се постига единствено фискален ефект, изразяващ се в избягване на дължимия данък при източника върху доходите от лихви в България. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че холандското дружество "Оланд Интернешънъл" Б. В. е подало искане за издаване на становище за приложение на СИДДО относно доход от лихви, начислен от българското дружество "ММВГ Проджектс" ЕООД в размер общо на 122758,31 лв., въз основа на договори между същите № 20080401/О-MMBG и № 20080501/OL-BG-S. Във връзка с договор № 20080401/О-MMBG са установени следните договорни отношения: на 18.12.2007 г. "UAB MMM projektai" - Литва и "ММБГ Проджектс" ЕООД са подписали договор за кредит № 20071218/МММР-ММBG, въз основа на който към 1.04.08 г. българското дружество дължи лихва в размер на 9424 евро на литовското дружество; договорена е годишна лихва в размер на 6 %. Във връзка с този договор орган по приходите при ТД на НАП София е издал протокол № 800649/24.04.2008 г., според който литовското дружество не следва да подава искане за прилагане на СИДДО, а дължи данък в размер на 10 %. На 1.04.2008 г. "UAB MMM projektai", "ММБГ Проджектс" ЕООД и "Оланд Интернешънъл" Б. В. са подписали договор № 20080401/ОВGМ за поемане на задължение, чрез който част от дълга в размер на 657370 евро и лихва в размер на 9424 евро, или общо 429 239 евро на "ММБГ Проджектс" ЕООД към "UAB MMM projektai" е прехвърлен на "Оланд Интернешънъл" Б. В. На същата дата е сключен договор № 20080401/О-MMBG, с който се оформя дълга на "ММБГ Проджектс" ЕООД към "Оланд Интернешънъл" Б. В общо в размер на 429 239 евро. По този договор е уговорена лихва 6-месечен ЮРОБОР и 1,5 % марж на годишния лихвен процент, което представлява около 6 % годишна лихва. На 1.05.2008 г. трите дружества са подписали допълнително споразумение към договора от 1.04.08 г., по силата на което останалата част от дълга на българското дружество към литовското е прехвърлена на холандското. Безспорно е установено, че за периода от 8.04.08 г. до 2.06.08 г. на българското дружество е отпусната сума в размер на 5 100 000 лв., като плащанията ефективно са извършени от литовското дружество и като основание за извършване на преводите е посочен договора между същите от 18.12.2007 г. В хода на данъчната ревизия не е доказано твърдението на холандското дружество, че причината за тези плащания е проблеми с електронното банкиране. Относно договор № 2008501/OL-BG-S са установени следните договорни отношения: На 10.03.2008 г. е подписан договор, по силата на който от "Максима България" ЕООД, чийто едноличен собственик е "Максима групе" УАБ - Литва, е отпуснат заем в размер на 2 000 000 евро на "ММБГ Проджектс" ЕООД. На 10.04.2008 г. е подписан договор 20080410/МВ, по силата на който задължението на "ММБГ Проджектс" ЕООД към "Максима България" ЕООД следва да се изплати от "МММ Проджектс България" ЕООД, което има задължение към "UAB SOM" - Литва по договор за заем от 15.06.2007 г. С договор за прехвърляне на дълг № 20080410/SMM "ММБГ Проджектс" ЕООД се задължава към "UAB SOM", а "МММ Проджектс България" към "ММБГ Проджектс" ЕООД. С договор за консолидиране № 20080410/МММ "ММБГ Проджектс" ЕООД и "МММ Проджектс България" ЕООД прихващат взаимно своите насрещни задължения. Така, по силата на посочените договори "ММБГ Проджектс" ЕООД има задължения към "UAB SOM" - Литва в размер на 2 012444 евро и лихва в размер на 6667 евро, или общо - 2 019 111 евро. На 1.05.2008 г. "Оланд Интернешънъл"Б. В., "UAB SOM" и "ММБГ Проджектс" ЕООД подписват договор № 20080501/OL-BG-S, по силата на който дългът на "ММБГ Проджектс" ЕООД към "UAB SOM" е прехвърлен на "Оланд Интернешънъл" Б. В. За окончателното оформяне на задължението на българското дружество към холандското е подписан договор № 20080501/ OL-BGММ от 30.04.2008 г. Безспорно е установено, че литовското дружество "UAB SOM" е учредено през 2007 г. като 100% дъщерно дружество на "UAB MMM projektai", а през 2008 г. двете дружества се сливат, "UAB SOM" престава да съществува като самостоятелно дружество, като всички негови права и задължения са прехвърлени на "UAB MMM projektai". Безспорно е доказано също, че литовското дружество "UAB MMM projektai" е единствен акционер в холандското дружество "Оланд Интернешънъл" Б. В. от учредяването му на 29.01.2008 г., като основният негов предмет е учредяване на предприятия и дружества, участие в предприятия и дружества, управление и осъществяване на надзор над такива. Дружественият дял е 90 000 евро, от които внесени 78 003 евро. Също така, "UAB MMM projektai" е едноличен собственик на капитала на българското дружество "ММБГ Проджектс" ЕООД до 14.01.2009 г., когато съдружник в последното става и "Оланд Интернешънъл" Б. В. Предвид това обоснован и законосъобразен е извода, че дружествата са свързани лица, българското и холандското - по смисъла на § 1, т. 3, б. "з" ДР ДОПК, а холандското и литовското, както и българското и литовското - по смисъла на б. "е" от същата точка на § 1 ДР ДОПК. Спорът по делото е свързан с наличието на основание за приложение на Спогодбата между правителството на Р България и правителството на Кралство Холандия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода, обн., ДВ, бр. 67 от 28.07.1995 г., в сила от 11.05.1994 г., и в частност на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Спогодбата, която предвижда, че лихви, произхождащи от една от държавите и изплатени на местно лице на другата държава, се облагат само в тази друга държава, ако местното лице е действителен ползвател на лихвите. По делото не се спори и е установено от събраните доказателства, че "Оланд Интернешънъл" Б. В. е местно лице на Кралство Холандия; от "ММБГ Проджектс" ЕООД, което е местно лице на Р България са начислени лихви по договори за заем между същите. Не се спори също, че начисленият доход от българското дружество на холандското представлява "лихви" по смисъла на СИДДО, предвид определението, дадено в чл. 11, ал. 3 от същата, според което "лихви" означава доходи от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това, дали са осигурени или не с ипотеки. Страните по същество спорят единствено относно изпълнението на изискването местното лице на едната договаряща държава, на което е изплатен доход от лихва, произхождащ от другата държава, да е действителен ползвател на лихвите. Подобно изискване е предвидено и в чл. 136, т. 2 ДОПК, като в чл. 137, ал. 2 ДОПК е регламентирано, че обстоятелството по чл. 136, т. 2 се декларира от чуждестранното лице. В случая е безспорно, че заедно с искането за издаване на становище за прилагане на СИДДО е приложена и декларация от "Оланд Интернешънъл" Б. В., че е действителен ползвател на дохода. Декларацията по своето естество представлява подписан частен писмен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, което означава, че документът не доказва съответствието на отразените в него факти и обстоятелства с обективната действителност. Частният писмен документ се ползва само с формална доказателствена сила и при оспорването му доказателствената тежест за доказване истинността му се носи от лицето, което го е представило. Обстоятелството, че в приложимия процесуален закон - ДОПК, декларацията е предвидено като доказателствено средство за установяване на обстоятелството по чл. 136, т. 2 ДОПК (че чуждестранното лице е действителен получател на дохода), не променя доказателствената сила на декларацията като вид писмен документ. Наред с това, чуждестранното лице се позовава на изгодния за него факт, че е действителен ползвател на дохода от лихви, поради което именно това лице следва да докаже твърдяния положителен факт. В този смисъл са общите правила за разпределение на доказателствената тежест по ГПК, които намират субсидиарно приложение в съдебното производство по административни дела. Поради това, в случая не е допуснато нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, а оплакването в касационната жалба в тази връзка е неоснователно. Във връзка с тълкуването на понятието "действителен ползвател на дохода", употребено в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 СИДДО правилно е отчетено, че липсва легално определение (такова е въведено с разпоредбата на чл. 136а ДОПК, ДВ, бр. 94/2010 г., която е в сила от 1.01.2011 г., следователно не може да бъде приложена за случая). Поради това следва да се приложат общите правила за тълкуване на международните договори, дадени във Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г., ратифицирана от Р България, обн., ДВ, бр. 87/1987 г., която предвижда в чл. 31, ал. 1, че договорите трябва да се тълкуват добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора в техния контекст, а също така в духа на обекта и целите на договора. В тази връзка, от страна на органа по приходите и от първоинстанционния съд напълно обосновано е съобразена една от основните цели на СИДДО с Кралство Холандия, която е да се предотврати отклонението от данъчно облагане. При тълкуване на разпоредбите на СИДДО, предвид разпоредбите на чл. 31, ал. 2, б. "в" и чл. 32 от Виенската конвенция, в практиката е прието да се взема предвид Коментара на Модела на данъчна спогодба на доходите и имуществото на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Модел на СИДДО на ОИСР). В чл. 11, ал. 1 от Модела е предвидено, че лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава, а според ал. 2, въпреки това, тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват и съобразно законодателството на тази държава, но когато бенефициентът на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 10 процента от брутната сума на лихвите. В коментара към чл. 11 от Модела - т. т. 8, 9, 10, 11, е посочено, че за изясняване значението на израза "платени на местно лице", използван в ал. 1 на този член, с ал. 2 от същия е въведено изискването за бенефициент на дохода. Посочено е, че държавата, източник на дохода не е задължена да се отказва от данъчнооблагателните си права по отношение на дохода от лихва, само защото този доход е моментно получен от местно лице на държава, с която държавата, източник на дохода, е сключила спогодба. В тази връзка е разяснено, че освобождаването от данък в държавата, източник на дохода, не може да бъде приложено, когато местното лице на другата държава, което е получател на дохода действа в качеството си на посредник (например агент или посочен (номиниран) вместо собственик), т. е. просто действа като насочващ дохода за друго лице, което фактически получава изгодата от съответния доход. Направен е извода, че дадено дружество за насочване на доход не може да бъде възприемано като бенефициент на доход, тъй като формалният собственик практически има много ограничени правомощия, които го правят във връзка с въпросния доход, обикновен фидуциар или администратор, действащ за сметка на заинтересованите страни. Като се има предвид това тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Модела на СИДДО относно изискването за бенефициент на дохода от лихви и във връзка с изискването по ал. 1 от чл. 11 от Модела доходът от лихви да е получен от местно лице, като се отчете обикновеното значение на израза "действителен ползвател на дохода", използван в чл. 11, ал. 1 от СИДДО между Р България и Кралство Холандия предвид изискването за тълкуване на международните договори в чл. 31, ал. 1 от Виенската конвенция, и като се съобразят целите и духа на Спогодбата между Р България и Кралство Холандия, следва да се приеме, че изискването за действителен ползвател на дохода по смисъла на чл. 11, ал. 1 от тази Спогодба, не е изпълнено по отношение на случаите като процесния, при които чуждестранното лице, посочено като получател на дохода, е поставено между платеца на дохода и бенефициента. От анализа на доказателствата по делото се налага извода, че "Оланд Интернешънъл" Б. В." само насочва получения доход към действителния му ползувател - литовското дружество "UAB MMM projektai", което е собственик, както на платеца на дохода - българското дружество "ММБГ Проджектс" ЕООД, така и на получателя на дохода - холандското дружество "Оланд Интернешънъл" Б. В. Обосновани са доводите на проходната администрация, че няма обоснована икономическа причина литовското дружество да не финансира пряко дъщерното си дружество "ММБГ Проджект" ЕООД, а да прави това чрез друго свое дъщерно дружество - холандското "Оланд Интернешънъл" Б. В., още повече че практически финансирането е осъществено именно пряко от дружеството - майка на българското дъщерно дружество, а впоследствие в резултат на поредица договори и споразумения, е придадена форма, че финансирането е между двете дъщерни дружества. Доводите, които са изложените в касационната жалба за неотносимост на мотивите изложени от първоинстанционния съд, са неоснователни. За да отговори на основния спорен въпрос дали холандското дружество е действителен притежател на дохода съдът е направил подробен анализ на отношенията между страните. Изложените от съда съображения за датата на учредяване на холандското дружество в много кратък срок преди да стане титуляр на вземането от българското дружество, вписания предмет на дейност на това дружество, липсата на наети лица, подробностите свързани с адреса на управление и управителите на същото, както и наличието на предходно становище за липса на основание за прилагане на СИДДО между България и Литва по договора от 18.12.2007 г., представляват само част от съображенията на съда, и те несъмнено подкрепят извода, че холандското дружество не е действителен ползувател на дохода. Аргумент в подкрепа на този извод представлява факта, че цялата сума по договорите за заем всъщност е предоставена от литовското дружество, а не от холандското, последното е придобило качеството на заемодател в резултат на няколко последователни (по всеки от двата договора) договори за заместване в дълг, прехвърляне на задължения, прихващания и т. н., чиято крайна цел и резултат е кредитор по заемното правоотношение да стане холандското дружество. В тази връзка без значение е обстоятелството дали холандското дружество е имало собствени финансови средства да предостави заема. Последователността на сключените договори налага извода, че средствата не са предоставени от това дружество, а от литовското. Освен това, наличието на собствени средства на холандското дружество се обосновава със сключения договор за заем между него и литовското дружество от 24.07.2008 г., което е няколко месеца след получаването на заемните средства от страна на "ММБГ Проджектс" ЕООД, съгласно описаната по-горе последователност на сключваните договори. При формиране на извода дали холандското дружество е действителен ползвател на дохода не може да не се държи сметка за факта, че трите дружества са свързани лица, както и че СИДДО, които са сключени от Р България, съответно с Кралство Холандия и с Държавата Израел предвиждат различно третиране на дохода от лихви. Така, при положение, че в конкретния случай вместо действителният бенефициент на дохода (литовското дружество) за такъв се приеме холандското дружество, това би довело до избягване на данъчно облагане, което противоречи на целта на СИДДО. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в необсъждане на заключението на съдебно-икономическата експертиза. Извод за такова нарушение би могъл да бъде направен само ако необсъждането на доказателство е довело до формиране на неправилни изводи по правния спор. Такава хипотеза в случая не е налице, тъй като на първо място съдът е обсъдил заключението в мотивите на решението, а на следващо място - това заключение не съдържа данни, които могат да обосноват различни от изводите, до които е достигнал съдът. Не може да се приеме, че с отговорите по т. 1 и т. 2 от това заключение се обосновава извод, че холандското дружество е действителен ползвател на дохода, тъй като според касатора било получател на икономическите изгоди от дохода от лихви. Изводите на вещото лице са базирани само на извлечения от счетоводни документи на холандското дружество, поради което не може да се направи извод за редовността на тези счетоводни записвания, респективно - за доказателствената им сила. Наред с това, от заключението е видно, че извода за икономическата изгода е изведен от обстоятелството, че според вписванията в Агенцията по вписвания холандското дружество придобива през 2009 г. дялове от българското дружество на обща стойност 15 423 900 лв., което представлява непарична вноска под формата на вземане на холандското дружество от българското, включващо главници и лихви по договори за кредит. Също така, изводите на вещото лице по т. 3 и т. 4 от заключението във връзка с размера на основния и собствения капитал на холандското дружество според представения баланс на същото, само потвърждават направените изводи за финансиране на холандското дружество от дружеството - майка. Обстоятелството, че процесният доход от лихва е включен в отчета за приходите и разходите на холандското дружество (т. 5 от заключението), само потвърждава направеното от дружеството счетоводно записване, но не променя същността на отношенията между това дружество, българското и дружеството - майка, насочени към избягване на данъчно облагане на дохода при източника. Неоснователни са оплакванията за несъобразяване на съда с приложимия холандски данъчен закон. На първо място, изобщо не може да се приеме, че е доказано действащото в държавата право, след като е представена извадка от закон, при това нелегализирана. На следващо място, в случая от значение е съдържанието на международния договор, подписан между България и Холандия - СИДДО, тъй като при колизия на данъчно облагане на определен доход в две държави именно спогодбата следва да намери приложение. Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че за "Оланд Интернешънъл" Б. В. не е изпълнено условието по чл. 11, ал. 1 от СИДДО с Кралство Холандия да е действителен ползвател на дохода от лихви, поради което оспореното пред съда становище е законосъобразно. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спор, на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова вече е присъдено с първоинстанционното решение, а в чл. 161 ДОПК не е предвидена възможност за присъждане на възнаграждения за всяка инстанция поотделно. Няма основание за прилагане по аналогия на разпоредбата, касаеща адвокатските възнаграждение, доколкото същите представляват реално направени разноски от съответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,