Решение № 2183 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13550/2017 г.

Решение № 2183 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13550/2017 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Г.-С. С." против решение № 159 от 16.10.2017 г., постановено по адм. д. № 255/2017 г. по описа на Административен съд гр. Я.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на О. Я. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на ЕТ "Г.-С. С." против заповед № ТУ/04-00013/28.08.2017 г. на кмета на О. Я., с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 вр. 57а, ал. 3 ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне преместваеми обекти, разположени върху имот публична общинска собственост. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. В жалбата пред първоинстанционния съд жалбоподателят излага доводи за нищожност на оспорения административен акт и твърди, че същият е издаден от некомпетентен орган, а именно зам. кмета на О. Я. като в административната преписка не са налице доказателства, установяващи кметът на общината да е оправомощил зам. кмета да издава заповеди по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. Въпреки тези твърдения и в нарушение на чл. 152, ал. 4 АПК съдът не изисква от органа да приложи цялата административна преписка в т. ч. и цитираната в оспорения административен акт заповед № РД/02-00437/24.08.2017 г. на кмета на О. Я.. При това положение делото остава неизяснено от фактическа страна, а изводът на съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган е необоснован и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да изиска от административния орган да представи заповед № РД/02-00437/24.08.2017 г. на кмета на О. Я. и съответно да направи извод относно компетентността на издателя на акта. По изложените съображения и на основания чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,