Решение № 5411 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8815/2018 г.

Решение № 5411 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8815/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Б. Кънева, в качеството й на процесуален представител на Я. Биразова, срещу решение № 3294 от 18.05.2018 г. по адм. дело № 10476 по описа за 2017 г. на административния съд - София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-02-16-623 от 22.08.2017 г. на Главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) относно прекратено служебно правоотношение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - главният секретар на МРРБ оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт Б. Хаджиева. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - София град е била заповед № РД-02-16-623 от 22.08.2017 г. на Главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. С нея, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), Устройствения правилник на МРРБ, длъжностно разписание на МРРБ, утвърдено със заповед № РД-02-34-12/22.08.2017 г. на министъра на РРБ, заповед № РД-02-14-346/05.05.2017 г. на министъра на РРБ за упълномощаване на главния секретар на МРРБ за орган по назначаване, е прекратено служебното правоотношение на Я. Биразова, поради съкращаване на щата. Същата е била на длъжност "главен експерт" в отдел "Предварителен контрол и мониторинг", Главна дирекция "Градско и регионално развитие" при МРРБ, с присъден ранг І младши. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, приложените правни разпоредби и е направен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискващите се реквизити, фактически и правни основания за издаването му, като при това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав споделя всички мотиви на първоинстанционния съд, с които се обосновава неоснователността на жалбата на лицето, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК (редакция, ДВ, бр. № 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. За точност следва да се посочи, че административният съд се е позовал на Устройствения правилник на МРРБ, съответно на структурата на министерството според него, и утвърденото длъжностно разписание на същото министерство от 17.05.2017 г., както и след 22.08.2017 г., когато е обнародвано ПМС № 171/16.08.2017 г. за приемане на нов Устройствен правилник и с който са осъществени структурни и функционални промени в МРРБ. При това двете дирекции "Градско и регионално развитие" и Главна дирекция "Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство" са закрити, като е създадена нова Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие". Направил е съпоставка на Главна дирекция "Градско и регионално развитие" с шест отдела, отдел "Предварителен мониторинг и контрол" в нея и заеманата длъжност "главен експерт" при него от жалбоподателката, съществували преди тази дата и новата Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие". Тя сочи на съществени различия във функционалната компетентност на двете дирекции и отделите към тях. Новата дирекция е с нови функции, а към отдел "Контрол на обществените поръчки и нередности" преминават функциите на закритите два отдела, между които е и отделът, в който е работила жалбоподателката и е създаден нов отдел "Мониторинг". При съпоставка на длъжностните характеристики за длъжността "главен експерт" при отдел "Контрол на обществените поръчки и нередности" и при двата нови отдела не се установява припокриване. Отчетено е намаляването на бройките за длъжност "главен експерт". От поименното длъжностно разписание се констатира, че една бройка е предвидена за отдел "Контрол на обществените поръчки и нередности" и тя е заета от служител със служебно правоотношение, а за отдел "Мониторинг" броят е шест и те са заети от лица със служебни правоотношения. При тази фактическа обстановка правилно е прието от съда, че е налице реално съкращаване, като за органа по назначаване не съществува задължение за подбор, а преценката за прекратяване на конкретно служебно правоотношение не подлежи на съдебен контрол, поради това, че се прави в условията на оперативна самостоятелност. За точност следва да се посочи, че обединяването на две длъжности в една, каквото възражение има в касационната жалба, по повод заеманата длъжност преди съкращаването, и впоследствие разделянето им и преминаването им в различни отдели, респ. частично запазване на същата, се явява неоснователно. Преценката се основава на анализ на длъжностните характеристики преди и след съкращаването, и се прави върху конкретните такива след реализираните структурни и функционални изменения и за задълженията по новите такива, като очевидно е, че няма идентичност. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, а това са тези, съдържащи се в административната преписка, разпределил е правилно доказателствената тежест и не е допуснал твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора касационният жалбоподател Я. Биразова следва да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 100. 00 лв., представляваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение