Решение № 10850 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1149/2019 г.

Решение № 10850 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1149/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и е образувано по касационната жалба на дружество "Осъм" АД, седалище и адрес на управление гр. Ловеч, "Северна индустриална зона" против решение № 14165 от 20.11.2018 г., постановено по адм. д. № 8611 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд. Релевира оплакване аз неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - министър на енергетиката чрез своя процесуален представител оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Върховен административен съд, в производство по чл. 145 и сл. от АПК, е отхвърлил жалбата на дружество "Осъм" АД против заповед № Е-РД-16-567 от 3.07.2017 г. на министъра на енергетиката, с която е отказано предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. Съдът е приел от фактическа страна, че дружеството е предприятие с основна икономическа дейност "Леене на чугун" с основна икономическа дейност в сектор с код 24. 51 по КИД-2008 - "Леене на желязо, стомана, леки метали и други цветни метали" с интензивност на електроенергията от ЗЗ. 74 %. В това си качество е подало до министъра на енергетиката заявление за подпомагане на 2.10.2016 г. На основание чл. 8, ал. 1 и 2 и § 1 ПЗР на Наредбата, със заповед от 29.11.2016 г. му е предоставена помощ за периода от 1.08.2015 г. до 30.06.2016 г. В същото си качество на 14.11.2016 г. е подало заявление за подпомагане за следващия втори ценови период. То е уважено и със заповед от 20.02.2017 г. на основание чл. 8, ал. 1 и 2 и § 2 ПЗР на Наредбата, министърът му е предоставил помощ за периода от 1.07.2016 г. до 30.06.2017 г. И в двата случая, съгласно изричните изключвания, съдържащи се в § 1, ал. 2 и § 2, ал. 2 ПЗР на Наредбата, по отношение на него не се е прилагал критерият за допустимост по чл. 3, ал. 3, т. 6 от нея. На 3.04.2017 г. дружеството е подало заявление за предоставяне на помощ, но вече за третия ценови период от 30.06.2017 г. до 30.06.2018 г.,. То е бланково, съгласно Приложение № 4 към чл. 5, ал. 1 от Наредбата и съдържа: Данни за заявителя; Ценови период, за който се заявява ползване на помощта; Вид на заявената помощ; Потребление на електрическа енергия; Приходи на предприятието за предходната календарна година; Кратко описание на дейността с посочване на приходите по години; Обектите, чрез които се осъществява дейността; Прогноза за потреблението на електрическа енергия за ценовия период; Информация за енергийното дружество, което плаща цената за задължения към обществото; Приложения. В последната точка на бланката са описани всички необходими за прилагане документи, като наличието им се отбелязва с попълване на оставените празни квадратчета в дясната колона на образеца. Подател на заявлението е изпълнителният директор, който е отбелязал с положителен знак всички описани приложения с изключение на Резюме от обследване за енергийна ефективност или декларация за прилагане на система за управление на енергията. Декларирал е, че представляваното от него предприятие е голямо предприятие и не е в затруднено положение. В това си качество, то не е адресат на задължението по чл. 5, ал. 6 и не дължи такова резюме. За извършване на същностна проверка на заявлението с отразените в него данни и приложените документи, както и в изпълнение на нормативното задължение по чл. 5, ал. 5, заместник-министърът на енергетиката, като надлежно упълномощено от министъра лице, е изискал служебно от Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) индивидуални справки за 31 заявителя, с данни за установяване на обстоятелствата по чл. 3, ал. 3, т. 6 и т. 7 за третия ценови период. Под т. 30 е вписано "Осъм" АД. На 21.04.2017 г. изпълнителният директор на агенцията е издал справка, в която ясно е отразил две обстоятелства: Първото е, че "Осъм" АД е изпълнило задължението си да има извършено обследване за енергийна ефективност, съгласно чл. 57, ал. 2 и ал. 3 ЗЕЕ, резултатите, от което са представени в АУЕР на 23.06.2016 г. Второто е, че не е изпълнило задължението си да предостави отчет за управление на енергийната ефективност, съгласно чл. 63 ЗЕЕ за 2016 г. На 23.05.2017 г., заместник-министърът на енергетиката е поискал от заявителя представяне на допълнителни данни, които не са относими към критерия за допустимост по чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата. Те са представени от заявителя с писмо от 6.06.2017 г. След тяхното получаване, съответното длъжностно лице на 7.06.2017 г. е попълнило Контролен лист за проверка за наличие на изискуемите документи с вписване на коментари в последната колона от редовете с описание на приложените документи. В т. 10 от раздела, касаещ критериите за допустимост, е отбелязало данните от АУЕР за извършено енергийно обследване. Под формата на забележка е отразена и втората точка от справката на изпълнителния директор на агенцията, а именно неизпълненото задължение от "Осъм" АД по чл. 63 ЗЕЕ да представи отчет за управление на енергийната ефективност. На 7.06.2017 г., определеният със заповед на МЕ екип № 3 е изготвил Протокол № Е-Е-ДП-269 с подробно описание на всички извършени до този момент действия в образуваното административно производство. Спрял се е и на изпълнението на критерия за допустимост по чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата, доколкото заявителят е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1 ЗЕЕ за обект в град Ловеч. Съобразил е съответствието с условието по б. "а" на приложимата точка и несъответствието с изискването по б. "б" – неизпълнение на задължение по чл. 63 ЗЕЕ да представи отчет за управление на енергийната ефективност. Помощният орган е направил извод, че дружеството не отговаря на критерия за допустимост по чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от Наредбата и е предложил на министъра, да откаже предоставяне на поисканата помощ. Предложението е възприето от него и обективирано в оспорения административен акт. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е направил извод за законосъборазност на оспорения административен акт заповед № Е-РД-16-567 от 3.07.2017 г. на министъра на енергетиката, с която е отказано предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилни обосновани са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновани за правните изводи ца съобразяване и спазване на материалния закон. С чл. 1, ал. 1 от от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници се определят условията и редът за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. В чл. 3, ал. 1 е разпоредено, че помощ може да бъде предоставена на предприятие, което е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, осъществяващо дейност/и в сектор/и, изложени на риск за неговата конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от разпределението на разходите за енергията от възобновяеми източници, като функция от неговата интензивност на електроенергия и излагането му на въздействието на международната търговия. В чл. 3, ал. 2 и ал. 3 са определени критериите за допустимост на предприятията по ал. 1 в условията на кумулация. Между тях попадат и тези по ал. 3, т. 6, относими към задължените лица по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗЕЕ. Обосновано е прието, че дружеството - жалбоподател е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1 ЗЕЕ, тъй като е предприятие за производство, което не е малко и средно. Същевременно то е задължено лице и по чл. 63, ал. 1 ЗЕЕ и като такова следва да представи в АУЕР отчет за управление на енергийната ефективност, съгласно същата разпоредба. Неизпълнението на това задължение води до липса на един от задължителните критерии за допустимост на подпомагането. За нововъзникващите случаи, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата поставя краен срок на подаване на заявленията – 31.03. на годината, в която започва ценовият период, за който се иска предоставянето на помощ. Тази дата вече обективно позволява на предприятията, задължени лица по чл. 63 ЗЕЕ, към момента на заявлението да са представили отчетите в АУЕР, доколкото крайният срок за това съгласно ал. 4 на чл. 63 е 1 март на годината, следваща годината на отчитане. Конкретното заявление е постъпило в Министерство на енергетиката на 3.04.2017 г. и съдържа претенция за подпомагане за третия ценови период, начиная от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. Ето защо по отношение на него е в сила нормативното задължение да подаде най-късно до 1.03.2017 г. в АУЕР отчет за управление на енергийната ефективност, което то не е направило. Отчетът е внесен в Агенцията на 4.07.2017 г. след издаване на административния акт и след изтичане на определения срок. Неоснователно е оплакването, че не са налице нарушение на административнопроизводствените правила от страна на министъра на енергетиката, изразяващи се в неупражняване на правомощието служебно, при констатация, че заявлението и приложенията към него не отговарят на изискванията, да уведоми писмено заявителя и да определи подходящ срок за отстраняване на несъответствията или да изиска представяне на допълнителна информация относно това дали заявителят разполага с изготвен отчет за управление на енергийната ефективност за 2016 г. и да го изиска допълнително. Редът, по който се установяват обстоятелствата по чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г., касаещи основанията за допустимост на заявленията е специален и следва да се приложи стриктно съобразно предписанията на Наредбата. Освен това, както обосновано и правилно е посочено в решението, изискванията по чл. 3, ал. 3 от Наредбата са установени в условията на кумулативност, каквото е изричното предписание на приложимия нормативен акт, и тя се установява при едновременно представяне на доказателства за посочените в нея обстоятелства. Следва да бъдат споделени изводите на съда, че предоставянето на помощ на предприятие, което не съответства на един от критериите за допустимост - този по чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от задължителния за прилагане подзаконов нормативен акт, съставлява пряко нарушение на прогласените принципи в § 187 от насоките на Европейската комисия, а за установените в наредбата задължителни за прилагане правила и норми, комисията предварително е надлежно уведомена. Подпомагане на предприятие извън критериите за допустимост, предоставени за запознаване на ЕК, директно би могло да се прецени, като несъвместимо, тъй като надхвърля случаите, които са приети от комисията за съвместими. С оглед на изложеното настощият петчленен състав на Върховния административен съд намира обжалваното решение 14165/20.11.2018 г. за обосновано и правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд