Решение № 9407 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2637/2011 г.

Решение № 9407 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2637/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е образувано по касационна жалба на Атанас Василев Атанасов от гр. Варна против решението от 13.12.2010 г. по административно дело № 3068/2002 г. на Софийски градски съд (СГС), административно отделение, III "Б" състав, с което първоинстанционният съд е прогласил нищожността на експертно решение на НЕЛК № 0944/29.08.2002 г. По съображения за необоснованост и съществени процесуални нарушения се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в СГС от друг състав с указание за назначаване на вещо лице - токсиколог, а в условията на евентуалност, постановяване на друго решение, с което да се признае професионалния характер на заболяванията на жалбоподателя. Ответникът Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) не изразява становище по касационната жалба, а ответникът "Солвей соди" АД гр. Девня, чрез упълномощения юрисконсулт Красимир Кръстев писмено възразява срещу касационната жалба, като навежда доводи, че същата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес у жалбоподателя да обжалва съдебния акт, а в случай че бъде приета за допустима, моли за оставянето й без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оставянето й без уважение като насочена срещу правилен съдебен акт. Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно (доколкото крайният правен резултат не отговаря целите на търсената от жалбоподателя съдебна защита да му се признае професионално заболяване), срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението на СГС за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, които биха обусловили неговата неправилност. С обжалваното пред първоинстанционния съд експертно решение на НЕЛК се потвърждава ЕР на НЕЛК № 0286/21.03.2002 г. За да прогласи нищожността на процесния административен акт градският съд е приел, че той е издаден след изтичане на преклузивния 45-дневен срок, т. е. при липса на материална компетентност за това, както и, че възможността НЕЛК да преразглежда решенията си предпоставя влязъл в сила административен акт, а случая не е такъв, защото ЕР на НЕЛК от 21.03.2002 г., отменено с ЕР на НЕЛК № 0944 от 29.08.2002 г. (предмет на съдебно-административното производство в първата инстанция), не е било влязло в сила. Тези изводи на съда кореспондират с правилно установените факти по делото и трябва да бъде споделени. Наведените аргументи от касатора са изцяло несъстоятелни. Въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал и след извършване на дължимата преценка на обжалвания административен акт с оглед първия от критериите по чл. 41, ал. 3 от Закона за административното производство (отм.), Софийският градски съд обосновано е приел в мотивите на проверяваното решение, че оспореното пред него експертно решение на НЕЛК № 0944 от 29.08.2002 г. е нищожно. В хода на съдебния процес е било установено, че първоначалното експертно решение, което е било потвърдено с процесното, не е било влязло в сила, защото срещу него е била подадена жалба в компетентния съд. Доколкото настоящият акт е бил издаден при условията на чл. 16, ал. 3 от КЗСО (отм.), органът е постановил недопустим акт, сезирайки се с процедура, която вече е оспорена по съдебен ред. Съдът е констатирал и нарушението в преклузивния 45-дневен срок на чл. 27 от Наредба за експертиза на работоспособността (отм.). Решението на органа е произнесено след посочения в наредбата срок и не е могло да породи правни последици за страните. Първоинстанционният съд е постановил решението си съобразно приложимите материалноправни разпоредби и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно са тълкувани относимите в случая норми на чл. 16, ал. 3 от КЗСО (КСО) и чл. 27, изр. първо от Наредбата за експертиза на работоспособността (отм.). При установената нищожност на обжалваното експертно решение с основание съдът не се е произнесъл по останалите доводи, касаещи съществото на спора, а исканата от касатора токсикологична експертиза се явява безпредметна. В тази връзка не са налице твърдяните в касационната жалба съществени процесуални нарушения. Съдебното производство се осъществява по установени от законодателя процесуални (съдопроизводствени) правила. Доказването е процесуална дейност, която се осъществява в хода на съдебното производство и поради това също така е подчинена на определени от законодателя процесуални правила, които в случая не са нарушени с неизвършването на съдебно-медицинска експертиза от токсиколог, защото с оглед обстоятелствата по делото исканото здравно освидетелстване е ирелевантно за изхода на спора. Горното обуславя извода за правилност на постановеното от Софийския градски съд решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна трябва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че останалите възражения в касационната жалба са по съществото на спора и се отнасят до процедурата по установяване и доказване характера на заболяването, довело до различни изводи в разглежданите експертни решения, а не до мотивите и изводите на съдебния акт, поради което не са от характер да повлияят отрицателно на преценката на касационната инстанция за правилност на проверяваното съдебно решение. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,