Решение № 804 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6049/2013 г.

Решение № 804 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6049/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Нана комерс 2006" ЕООД-гр. Бяла, обл. Русе, представлявано от управителя Стефан Николаев Крушков, чрез пълномощника адв. Людмил Павлов, против решение № 250/6.02.2013 г., постановено по адм. дело № 982/2012 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 181102673/11.11.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 980/15.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС за д. п. м. 11.2010 г., м. 12.2010 г., м. 01.2011 г., м. 02.2011 г., м. 03.2011 г., м. 04.2011 г. и м. 05.2011 г. в общ размер на 19 909.92 лв. главница и 1 225.51 лв. лихва в резултат на отказано право на ползване на данъчен кредит по тринадесет фактури, издадени от "Лео комерс 2009" ЕООД, "Елетеза" ЕООД и "Ив Сити Строй" ЕООД. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата против РА, като е приел неправилно, че липсват доказателства, че преките доставчици са притежавали стоките - предмет на фактурите, както и такива за прехвърляне на собствеността на конкретизираните във фактурите стоки на дружеството-жалбоподател, че липсват доказателства за влагане на резервните части предмет на доставките в конкретни автомобили с оглед основната дейност на дружеството. Излага доводи, че съдът неправилно е интерпретирал заключението на вещото лице, както и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е събрал необходимите доказателства, не е изяснил спорът от фактическа страна. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА. Алтернативно отправя искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Варна с оглед новоприети доказателства от касационната инстанция. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" за гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА, като е приел, че не са налице реални доставки по процесните 13 бр. фактури. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата "Нана комерс 2006" ЕООД-гр. Бяла, обл. Русе, против ревизионен акт № 181102673/11.11.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 980/15.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. Осъдил е жалбоподателя да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 872.71 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно с обжалвания ревизионен акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице "Нана комерс 2006" ЕООД общо в размер на 19 909.92 лв. главница и 1 225.51 лв. лихва по 13 броя фактури, издадени от "Лео комерс 2009" ЕООД, "Елетеза" ЕООД и "Ив Сити строй" ЕООД за д. п. м. 11.2010 г., м. 12.2010 г., м. 01.2011 г., м. 02.2011 г., м. 03.2011 г., м. 04.2011 г. и м. 05.2011 г., с предмет на доставките различни видове резервни части за автомобили и автомобилни гуми. Установено е, че ревизираното дружество е извършвало основно товарен автомобилен транспорт и спедиция. В хода на ревизионното производство при насрещна проверка на доставчиците "Лео комерс 2009" ЕООД не е представило справка за стоковия поток, сочещ произхода на резервните части, предмет на процесните фактури, не са представени счетоводни извлечения, доказващи материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, складова база, транспортни средства, квалифициран персонал. Не е представен аналитичен регистър, съдържащ информация за количеството и стойността по отделните видове резервни части. От представените счетоводни регистри е видно, че процесните фактури, които са отразени в счетоводството, липсват други доказателства, установяващи прехвърлянето на собствеността на резервни части и гуми. Доставчикът "Елетеза" ЕООД не е открит на адреса за кореспонденция, а при проверка на приложените касови бонове се установява, че дружеството няма регистрирани или дерегистрирани ЕКАФП. Същото се установява и относно "Ив сити строй" ЕООД, което обаче е представило счетоводни регистри. При тази фактическа обстановка ревизиращите са приели, че липсата на документи, удостоверяващи прехвърлянето на собственост върху стоките по см. чл. 6 от ЗДДС и данъчно събитие по см. чл. 25 от ЗДДС, съставлява липса на основната предпоставка, пораждаща право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС са отказали право на данъчен кредит на "Нана комерс 2006" ЕООД. Назначената съдебно-счетоводна експертиза не е направила проверка в счетоводството на доставчиците и е дала отговор единствено, че е издаден е данъчен документ (фактура), в който ДДС е посочен на отделен ред; размерът му е включен при определяне на резултата за съответния данъчен период в СД по чл. 125 от ЗДДС за този период; фактурите са посочени в дневниците за продажби и на тримата преки доставчици за съответния данъчен период. Съдът е приел, че липсват доказателства преките доставчици изобщо да са притежавали стоките - резервни части за МРС и гуми, предмет на фактурите. Този извод съдът е основал на липсата на първични документи, установяващи придобиване на тези стоки от предходни доставчици и доказателства за счетоводното им отразяване у доставчиците. Съдът е споделил и извода на органа по приходите, че липсват доказателствата за прехвърляне собствеността върху конкретизираните във фактурите стоки на "Нана комерс 2006" ЕООД. Тълкувал е, че реалността на доставките на стоките с предмет резервни части и автомобилни гуми като родово определени вещи предполага представяне на доказателства за предаването им по смисъла на чл. 24, ал. 3 от ЗЗД, респ. за да се прехвърли собствеността на тези вещи е необходимо същите да бъдат отделени от останалите вещи от същия род чрез предаване, претегляне, натоварване и т. н. Предаването може да бъде доказано чрез приемо - предавателни протоколи, кантарни бележки, стокови разписки, доказателства за транспортирането, за складирането и съхранението им - нито един такъв документ обаче не е ангажиран от дружеството-жалбоподател в конкретния случай за нито една от тринадесетте фактури. На следващо място съдът се е позовал и на практиката на СЕС в решения по дело С-324/2011 г. и С-152/2002 г., според които за признаване на правото на данъчен кредит следва да бъде установено реалното осъществяване на фактурираната доставка между страните, фигуриращи в издадената фактура. Съдът е счел, че това изискване също не е изпълнено предвид факта, че сред доказателствата по делото липсват и такива, доказващи плащане по всяка от фактурите -към всички фактури и на тримата преки доставчици са приложени касови бонове, издадени от нерегистрирани ЕКАФП, които са негодни да удостоверят разплащане на фактурираните сделки (т. е. осъществяването им) между страните, посочени във фактурите. Съдът е преценил като доказателствено обвързан и материалноправно обоснован извода на органа по приходите, че по отношение на ползвания от тях данъчен кредит по всички 13 бр. фактури не е изпълнено главното изискване на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - реално получени стоки, собствеността върху която да им е била прехвърлена по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, съответно - и липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Липсата на кумулативно изискуема законова представка за начисляване на ДДС, в случая - липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, според административния съд квалифицира данъка по 13 бр. процесни фактури като неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, което е самостоятелно основание за отказ на правото на жалбоподателите да ползват данъчен кредит по тях. Поради това е приел, че органът по приходите обосновано и законосъобразно се е произнесъл с оспорения РА, поради което е отхвърлил жалбата на "Нана комерс 2006" ЕООД като неоснователна. В настоящето производство са представени допълнителни доказателства, приети в съдебно заседание на 15.01.2014 г. - приемо-предавателен протокол към фактура № 217/8.11.2010 г. между "Лео комерс 2009" ЕООД и "Нана комерс 2006" ЕООД за резервни части на обща стойност 10098.88 лева; приемо-предавателен протокол от 12.11.2010 г. към фактура № 1...220/12.11.2010 г. между "Лео комерс 2009" ЕООД и "Нана комерс 2006" ЕООД за резервни части на обща стойност 8453.87 лева; приемо-предавателен протокол от 8.12.2010 г. към фактура № 1...376/8.12.2010 г. между "Лео комерс 2009" ЕООД и "Нана комерс 2006" ЕООД за резервни части на обща стойност 7462.07 лева; приемо-предавателен протокол към фактура № 384/21.12.2010 г. между "Лео комерс 2009" ЕООД и "Нана комерс 2006" ЕООД за резервни части на обща стойност 4892.29 лева; приемо-предавателен протокол към фактура № 547/21.01.2011 г. между "Лео комерс 2009" ЕООД и "Нана комерс 2006" ЕООД за резервни части на обща стойност 10098.88 лева; приемо-предавателен протокол към фактура № 556/28.01.2011 г. между "Лео комерс 2009" ЕООД и "Нана комерс 2006" ЕООД за резервни части и гуми на обща стойност 8496.00 лева; приемо-предавателен протокол към фактура № 650/22.02.2011 г. между "Лео комерс 2009" ЕООД и "Нана комерс 2006" ЕООД за резервни части на обща стойност 7354.08 лева; приемо-предавателен протокол от 4.04.2011 г. към фактура № 2.... 15/4.04.2011 г. между "ЕЛЕТЕЗА" ЕООД и "Нана комерс 2006" ЕООД за резервни части на обща стойност 10490.28 лева; приемо-предавателен протокол от 11.04.2011 г. към фактура № 2.... 12/11.04.2011 г. между "ЕЛЕТЕЗА" ЕООД и "Нана комерс 2006" ЕООД за резервни части на обща стойност 8015.81 лева; приемо-предавателен протокол от 2.05.2011 г. към фактура № 127/2.05.2011 г. между "Ив Сити строй" ЕООД и "Нана комерс 2006" ЕООД за резервни части на обща стойност 9428.15 лева; приемо-предавателен протокол от 5.05.2011 г. към фактура № 131/5.05.2011 г. между "Ив Сити строй" ЕООД и "Нана комерс 2006" ЕООД за резервни части на обща стойност 10389.30 лева; приемо-предавателен протокол от 18.05.2011 г. към фактура № 135/18.05.2011 г. между "Ив Сити строй" ЕООД и "Нана комерс 2006" ЕООД за резервни части на обща стойност 4234.90 лева; Дневник за поддържане и ремонт на автомобил рег. Р 2858 РА - ремарке Р 1732 ЕХ с марка на автомобила МАН и два броя регистрационни талони; Дневник за поддържане и ремонт на автомобил рег. Р5056 РС, с марка на автомобила МАН и регистрационен талон; Дневник за поддържане и ремонт на автомобил рег. Р 4996 РХ, с марка на автомобила МЕРЦЕДЕС и регистрационен талон; Дневник за поддържане и ремонт на автомобил рег. Р 9412 РК - ремарке Р 5103 ЕХ с марка на автомобила СКАНИЯ и два броя регистрационни талони. Представените доказателства са от значение са за решаване на делото и целят установяване на твърденията на касатора досежно следните спорни обстоятелства по делото: дали стоките, предмет на процесните доставки са реално предадени, съответно дали е прехвърлена собствеността върху тях; дали тези стоки са били използвани в дейността на ревизираното лице; дали са налице реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и дали е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Предвид това, първоинстанционното решение ще следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като конкретните съображения на настоящия състав са следните: Касаторът твърди, че горепосочените писмени доказателства съставляват част от административната преписка, били са известни на органите по приходите към момента на извършване на ревизията, били са представени при проверката, но не са били взети предвид от тях, като това твърдение не е оспорено от ответника в рамките на настоящото касационно производство (последният е получил препис от касационната жалба своевременно преди датата на с. з.), макар че същото действително не е релевирано в хода на процеса пред първоинстаницонния съд. Обсъждането за първи път на тези доказателства в касационното производство е процесуално недопустимо, съобразно императивната забрана за фактически установявания пред Върховния административен съд, регламентирана в чл. 220 от АПК. Следва да се има предвид и фактът, че в случая се твърди и засягане на права и интереси на касатора, като необсъждането на относими за спора доказателства следва да бъде дефинирано като такова накърняване, като наред с това се държи сметка, че се преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Въз основа на гореизложеното, ВАС в настоящия си състав счита, че Административен съд- Варна е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Визираните по-горе процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като поставят под съмнение правилността на факти, правнозначими за законосъобразността на административния акт. Допуснатите нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на обжалваното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, като при новото произнасяне бъде извършена съвкупна преценка на всички доказателства и въз основа на нея бъдат изградени фактическите констатации и правните изводи на съда, след разглеждането им и в контекста на доводите на страните. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от касаторите искане за присъждане на сторените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения, ВАС, осмо отделение на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК