Решение № 10503 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1333/2011 г.

Решение № 10503 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1333/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Адриан Георгиев Ангелов, от гр. София против решение № 3943/01.12.2010 г. по адм. дело № 3714/2010 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за гарантиране на вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) във връзка с чл. 6, т. 1 и чл. 25 от същия закон като сроковете за заявяване на правата не са преклузивни. Ответникът по жалбата, директорът на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че правилно съдът е приел, че молбата-декларация е подадена извън срока по чл. 25 от ЗГВРСНР, който е преклузивен, като след изтичането му териториалните поделения на НОИ не са компетентни да разглеждат подадените молби-декларации за отпускане на гарантирани вземания на работниците и служителите. Отбелязва, че е погасено не само искането за изплащане на гарантираното вземане, но и възможността на работника или служителя да се възползват от правото си на гарантирано вземане при откриване на производство по несъстоятелност. Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 3943/01.12.2010 г. по адм. дело № 3714/2010 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Адриан Георгиев Ангелов, от гр. София срещу разпореждане № 11 - ГВ - 4/08.04.2010 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане по чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че след като трудовото правоотношение на жалбоподателя не е прекратено към датата на обнародване на решението за откриване производството по несъстоятелност на "Кремиковци" АД, гр. София за него е налице възможност за удовлетворяване на своите вземания по реда на чл. 722 от Търговския закон. Посочил е, че срокът по чл. 25 от ЗГВРСНР е преклузивен и жалбоподателят го е пропуснал. Решението е правилно. Условията и редът за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са регламентирани в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). За да възникне правото на гарантирано вземане, следва да са налице всички кумулативни предпоставки, предвидени в закона. Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР субективното право на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, за откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност или за откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. За да е от категорията на правоимащите лицето трябва да е било в трудово правоотношение с работодател, по отношение на който да е открито производство по несъстоятелност и това трудово правоотношение да не е било прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 или да е било прекратено през последните три месеца преди тази дата. Съгласно чл. 25 от ЗГВРСНР гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление - декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава. Срокът, в който следва да бъде подадена молбата за отпускане на гарантираното вземане е 30-дневен и по силата на цитираната разпоредба започва да тече от момента на възникване на субективното право, т. е. от датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Този срок е преклузивен и пропускането му води до погасяване правото на лицето да получи гарантираното вземане (в този смисъл решение № 8529/19.09.2007 г. по адм. дело № 4557/2007 г. на ВАС, VI о.; решение № 15805/21.12.2010 г. по адм. дело № 9672/2010 г. на ВАС, VI о.). По делото е установено, че между Адриан Георгиев Ангелов и "Кремиковци" АД, гр. София е съществувало трудово правоотношение, прекратено със заповед № 3573/19.11.2009 г. на работодателя, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) във връзка чл. 326, ал. 2 от КТ. С решение № 41/6.08.2008 г. по търговско дело № 95/2007 г. по описа на Софийски градски съд, вписано на 11.08.2008 г. е открито производство по несъстоятелност на "Кремиковци" АД. Заявлението - декларация по чл. 25 от ЗГВРСНР е подадено от жалбоподателя на 23.02.2010 г., т. е. след изтичането на преклузивния 30-дневен срок и административният орган законосъобразно е постановил отказ за изплащане на начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. С приемането на ЗТР и влизането му в сила от 1.01.2008 г. бе отменена разпоредбата на чл. 6 от ТЗ и регламентираното с нея обнародване в "Държавен вестник" на решенията за откриване на производство по несъстоятелност. След тази дата публичността на предвидените в закона обстоятелства, свързани с правосубектността и дейността на търговците се регламентира чрез вписването им в търговския регистър. В тази връзка е изменена и разпоредбата на чл. 622 от ТЗ, предвиждаща обнародване на решенията по чл. 630 и чл. 632 от ТЗ, т. е. решенията по чл. 6 от ЗГВРСНР като същите, считано от 1.01.2008 г. се вписват в търговския регистър. Като е съобразил разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗТР, регламентираща действие на вписването, както и разпоредбите на чл. 71 и чл. 72 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и като е приел, че подаденото от Адриан Георгиев Ангелов заявление - декларация по чл. 25 от ЗГВРСНР не е в 30-дневния срок и е просрочено, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,