Решение № 13320 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14151/2016 г.

Решение № 13320 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14151/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" – [населено място] срещу Решение № 2106 от 28.10.2016 г., постановено по адм. д. № 829/2016 г. по описа на Административен съд – В.. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ допуска преотстъпване на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност само за едноличните търговци, регистрирани като земеделски производители. Сочи, че изрично условие за предоставянето на тази държавна помощ е да не се прилага по отношение на замеделски стопанства в затруднено положение, както и, че администраторът на държавна помощ е посочил в указанията си, че ползватели на помощта са само юридически лица и еднолични търговци. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Г. В. С. от [населено място], [община], чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на осъществените разноски.. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –В. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-03001815005396-091-001/04.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- В., потвърден с Решение № 692/22.02.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – В. при ЦУ на НАП, с който за Г. В. С. са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период 2011 г. в размер на 19 111,61 лева – главница и 10,77 лева – лихви за забава. За да достигне до извод за незаконосъобразност на РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство е констатирано, че ревизираният е регистриран като земеделски производител, но не и като едноличен търговец. Установено е, че 2011 г. С. е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е декларирал 60 % преотстъпен данък в размер на 19 111,61 лв. на основание чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. След анализ на ангажираните доказателства, приходните органи са приели, че макар да са изпълнени условията по чл. 189 б от ЗКПО, то след като ревизираният не е регистриран като едноличен търговец, същият няма право на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. След провеждане на СсчЕ и СОЕ, заключенията по която са кредитирани като обективно и компетентно дадени, първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните е правен и се свежда до въпроса – може ли от данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ/ в приложимата редакция към 2011 г. / да се ползва физическото лице- земеделски производител, което не е регистрирано като едноличен търговец. В тази връзка решаващият състав е тълкувал логически и систематично визираната норма, в резултат на което е приел, че към 2011 г. право на регламентираното данъчно облекчение имат лицата – земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък, независимо от правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. В обобщение е достигнал до извода, че незаконосъобразно с РА не е признато преотстъпването на данъка в посочения размер и вследствие на това е определено допълнително задължение за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и следващата се лихва за забава. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в приложимата й към 2011 г. редакция предвижда, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията за преотстъпване на корпоративния данък по чл. 189 б от ЗКПО. Данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189 б, ал. 1 от ЗКПО се предоставя на данъчно задължени лица, регистрирани земеделски производители, в размер до 60 на сто за данъчната им печалба от дейност по производството на непреработена растителна и животинска продукция.