Решение № 15861 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2019 г.

Решение № 15861 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие", гр. Плевен, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. Петрова, против решение № 155 от 15.04.2019 г., постановено от Административен съд - Враца по адм. дело № 575/2018 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Претенцията е за отмяна на обжалваното решение като постановено при несъобразяване с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Заявява се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – С. Кръстева от [населено място], в писмен отговор и становище по съществото на спора, оспорва касационната жалба. чрез упълномощен адв. Николова, която в съдебно заседание пледира за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и за оставяне в сила оспореното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, регламентиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 155 от 15.04.2019 г. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 06/112/10044/04/01 от 17.09.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" Плевен. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд - Враца е констатирал, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него акт е незаконосъобразен, тъй като с неподаване на заявка за второ плащане оспорващата не е извършила нарушение на договорно или нормативно задължение, тъй като макар и да е предвидено подаване на заявка за второ плащане, неизпълнението на този срок не е скрепен със санкции – отказ от плащане, нито неподаването на заявката е пречка административният орган да извърши проверка на изпълнението на поетия ангажимент. Приел е, че само по себе си неподаването на заявка за второ плащане не е нередност по смисъла на европейското право или на легалното определение по пар. 1, т. 24 от приложимата Наредба № 9/3.04.2008 г. на МЗП /т. нар Наредбата/. Счита, че неподаването на заявка за второ плащане не означава непременно неизпълнение на одобрения бизнес план, чието неизпълнение само има за последица отказ от плащане – чл. 26б от Наредбата. Също така намира, че за неподаването на заявка за второ плащане е налице обективна причина и се дължи на временна нетрудоспособност на лицето, както и че е налице отказ от страна на административния орган да приеме заявка за плащането предвид явяването на адресата на акта на 19.07.2019 г. в офиса в гр. Плевен. При тези съображения оспореният АУПДВ е отменен като незаконосъобразен. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. АУПДВ е издаден от компетентен орган, притежаващ правомощия да организира и ръководи дейността на РА и да я представлява - чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/, като е съобразена нормата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, с която на изпълнителния директор е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз и от националното законодателство, на директорите на областните дирекции на фонда, предвид приложена по делото нарочна заповед, основана на чл. 20а, ал. 2 и 4 ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от УП на ДФ "Земеделие", с която изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на директорите на ОД "Земеделие", съобразно териториалната им компетентност, правомощията по издаване на АУПДВ по мярка 112 "Създаване стопанства на млади фермери" по ПРСР 2007-2013 г. Безспорно е установено, че по силата на сключения на 15.05.2014 г. договор между ДФ "Земеделие" и жалбоподателя за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР за периода 2007-2013 г., за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес-плана, в който договор е предвидено помощта да се изплаща на два етапа: първо плащане в размер на 24 446 лв., дължимо в рамките на нормативно установения срок, получено, и второ плащане в размер на 19558 лв., при нарастване на икономическия размер на стопанството с 7, 16 икономически единици /ИЕ/ като ползвателят се е задължил да извърши инвестициите, основните дейности и цели, заложени в бизнес-плана - Приложение 1, в срок от 3 години от датата на подписване на договора, впоследствие променен с анекса на четвъртата година – или 15.05.2018 г. Съгласно т. 5. 1. от договора заявката за второ плащане е следвало да се подаде в двумесечен срок до 15.07.2018 г. /почивен ден/, т. е. в случая до 16.07.2018 г. вкл. Установено е, че такава заявка в срока не е подадена като такава и ведно с всички документи по приложение № 4 към Наредбата, удостоверяващи изпълнението на бизнес плана. Установено е посещение на С. Кръстева на 19.07.2018 г. в офиса на ДФЗ Плевен за разяснение предвид пропускането на срока за подаване на заявката. На 20.07.2018 г. Кръстева е входирала в ДФЗ Плевен болничен лист за временна нетрудоспособност и домашен режим на лечение в периода 9.07.2018 г. -18.07.2018 г. вкл. По делото са събрани гласни доказателства относно действията на Кръстева и служителите на ДФЗ Плевен на 19. 07. и 20.07.2018 г. На 24.07.2018 г. на Кръстева е връчено писмо с акт за откриване на производство по издаване на АУПДВ. Подадено е възражение от 25.07.2018 г. Данни за подадена заявка /без дата/ за второ плащане са налице едва с писмените доказателства, представени от Кръстева по делото с молба от 22.02.2019 г. Настоящият съдебен състав счита, че при така изложените правнорелевантни факти и обстоятелства първоинстанционният съд е извел неправилни и необосновани правни изводи. Преди всичко следва да се има предвид, че изводите на съда относно последиците от неподаване на заявление за второ плащане са материално незаконосъобразни. Преди всичко задължението за подаване на заявление за второ плащане, в установения преклузивен срок, ведно с необходимите придружителни документи, е съществено задължение на ползвателя на безвъзмездната помощ, залегнало в договора му, както и в Наредбата. Това е така, защото въз основа на подаваните документи може да се извърши проверка за допустимост на плащането предвид изпълнението на заложения и одобрен бизнес план. В тази връзка са предвидени нормативно и договорно уредени последици от неподаването на заявление за второ плащане по реда и в сроковете по чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. В случая, с оглед преклузивния характер на срока, късното подаване на заявление се приравнява на пълно неизпълнение, т. е. на липса на кандидатстване за второ плащане. При липса на подадено заявление не само не се извършва второ плащане поради липса на съответна претенция и основание за това, но настъпват и последиците по чл. 33, ал. и чл. 8, ал., т. 6 от Наредбата, а именно, когато ползвателят не е подал заявка за второ плащане в срок, с което и не изпълнява свое нормативно или договорно задължение - ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото до този момент плащане, ведно със законната лихва и не получава последващото плащане. В този смисъл е и издаденият АУПДВ. Или, като е приел, че неподаването в срок на заявка за второ плащане, няма за последица връщане на получената до този момент безвъзмездна помощ и не може само по себе си да служи като основание за неплащане на остатъка от помощта, административният съд е достигнал да незаконосъобразни изводи неправилно е приложил материалния закон. Основателни в тази връзка са направените от касатора възражения, че в тези случаи е препятствана и съответно невъзможна последващата проверка за изпълнение на договора, проекта и одобрени бизнес план по реда и при условията на чл. 26 и 26а от Наредбата. В процесния случай безспорно не се установява подаване на заявка за второ плащане в договорно и нормативно установения срок до 16.07.2018 г. вкл.. Позоваването от страна на ползвателя на помощта на настъпила обективна невъзможност за подаване на заявката с оглед на настъпила временна нетрудоспособност, удостоверена с болничен лист до 18.07.2018 г. вкл., в случая е ирелевантно, тъй като дори и да се приеме такава невъзможност като форсмажорно обстоятелство, то би следвало заявката да се подаде най- късно до 19.07.2019 г., или да се поиска изрично удължаване на срока за подаване, в който смисъл по делото не са налице данни. Преди всичко по делото са останали недоказани твърденията на жалбоподателката, че на 19.07.2018 г. и на 20.07.2018 г. същата е предприела действия по подаване на заявка за второ плащане, която не е била приета от органите на ДФ Земеделие, офис Плевен. Нито с оглед събраните писмени доказателства, нито от събраните гласни доказателства, се установява наличие на предприети действия от страна на ползвателя на помощта за удължаване на срока и/или за подаване на заявка за второ плащане. В тази връзка са налице само твърдения, които са останали недоказани, не са налице данни за отказ от страна на служителите да приемат заявлението, съответно няма данни такъв отказ да е удостоверен, формиран или обжалван по административен или съдебен ред. Категорично се установява по делото, че данни за подадено заявление лично, или чрез упълномощено лице - за случаите по чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, не са налице в преклузивния нормативно установен срок, за периода след изтичане на срока на временната нетрудоспособност на ползвателя и до издаване на обжалвания АУПДВ. Подаването на заявление за второ плащане в периода след изтичане на срока за това и след издаване на обжалвания АУПДВ, е ирелевантно, както за спора, така и за наличието на предпоставки за извършване на плащането. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение на АС - Враца е незаконосъобразно и необосновано. Същото следва да бъде отменено като неправилно. Предвид установената по спора фактическа обстановка и липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на необходимост от събиране на допълнителни доказателства, касационният съд се произнася по съществото на спора. С оглед и на изложеното дотук, се приема, че са налице фактическите и правни основания за издаване на оспорения по съдебен ред АУПДВ, поради което същият като законосъобразен административен акт следва да бъде потвърден. В жалбата си и в списък на разноски касационният жалбоподател претендира за заплащане на разноски в касационното производство, само за дължимо юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника своевременно претендираното от него юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв., определен от съда в съответствие с нормата на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В първата съдебна инстанция не е представен списък на разноски от ответника по жалбата. Не се присъждат разноски за тази инстанция. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,