Решение № 13123 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2024 г.

ВАСШесто отделение04.12.2024 г.докладчик т Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1061 / 16.02.2024 г., постановено по адм. дело 9610 / 2023 г. по описа на Административен съд София град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на РЛГ 2016 ЕООД, ЕИК: 203970521, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. З. Наумов против решение 1061 / 16.02.2024 г., постановено по адм. дело 9610 / 2023 г. по описа на Административен съд София град. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.12, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът Дирекция Инспекция по труда гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 1061 / 16.02.2024 г., постановено по адм. дело 9610 / 2023 г., Административен съд София град е отхвърлил жалбата на РЛГ 2016 ЕООД против предписание по т.1 от протокол ПР2333035 / 15.09.2023 г., издадено от инспектори в дирекция Инспекция по труда София и е присъдил разноски. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че инспектори от Дирекция инспекция по труда (ДИТ) са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в РЛГ 2016" ЕООД. При проверката е било установено, че с трудов договор от 07.09.2017г. Д. И. Б. е назначена в дружеството на длъжност заместник мениджър лаборатория", с договорено брутно трудово възнаграждение в размер на 1400.00 лв. В трудовото й досие се съдържа заповед към индивидуалния трудов договор за назначаване за работа, като в т.4, буква а) от същата е определено допълнително възнаграждение за продължителна работа 0,6 % за всяка година трудов стаж. При преглед на платежните документи за периода от месец 09.2020г. до месец 07.2023г. вкл., контролните органи установили, че на служителката не е изплатено допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в процент върху основната работна заплата, определена със заповед към индивидуалния трудов договор, след като е придобила това право, в съответствие с чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРВ). Съгласно чл. 404, ал.1 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки. Текстът на чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ гласи, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Втората алинея на цитираната разпоредба предвижда, че за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. Разпоредбата на чл. 12, ал. 9 от НСОРЗ предвижда, че правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година - условие, на което отговаря работника. Като не е сторило нормативно предписаното му задължение, дружеството е извършило нарушение на трудовото законодателство. Решението на Административен съд София град се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни норми, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно производство е събрал относимите доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция на касационния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да бъде уважена, а предвид липсата на такава от страна на ответника разноски не му се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,