Решение № 12246 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6156/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Аврамова, против Решение 681 от 23.04.2024 г., постановено по административно дело 20237160700574/2023 г. по описа на Административен съд Перник. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на първоинстанционния съд за нищожност на процесния ревизионен акт поради издаването му от некомпетентен административен орган. Според развитите съображения, от приложената Заповед РД-84-2200- 916/31.10.2022 г. на директора на ТД на НАП София, се установява, че П. Г. Г. е изрично оправомощена да изпълнява задълженията на Д. В. П. за времето от 31.10.2022 г. до 04.11.2022 г. Отправя искане за отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - КВТРАНС-ИНВЕСТ ЕООД, чрез адв. Рангелова, оспорва основателността на касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък на разноските и доказателства. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Перник е бил Ревизионен акт /РА/ Р-22001422005840- 091-001 от 24.07.2023 година, издаден от Д. В. П. на длъжност: главен инспектор по приходите, възложител на ревизията и Е. К. Д. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт П-22001423145862-003-001 от 25.07.2023 година, издаден от Е. К. Д. на длъжност: главен инспектор по приходите и М. А. К. на длъжност: главен инспектор по приходите и потвърден изцяло с Решение 1600 от 10.11.2023 година, издадено от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика при ЦУ на НАП- София, с който на дружеството- са определени задължения по Закон за корпоративното подоходно облагане в общ размер на 70 597,73 /седемдесет хиляди петстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/, в това число главница в размер на 55 966,96 лева /петдесет и пет хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/ и лихви в размер на 14 630,77 лева /четиринадесет хиляди шестстотин и тридесет лева и седемдесет и седем стотинки/, досежно данъчни периоди 2017 година, 2018 година, 2019 година и 2021 година. След извършена проверка по отношение на валидността на РА, първоинстанционният съд е приел, че същият е нищожен като издаден от некомпетентен орган, тъй като съставът на органите по приходите, издали РА, е формиран в противоречие с правилата на материалния закон. Съдът е приел, че заповедта, с която е поставено началото на ревизионното производство и е определен ревизиращият екип, в това число и ръководителят на ревизията е нищожна, тъй като същата е следвало да бъде издадена от лицето, която е изрично определено в заповедта на директора на ТД на НАП за заместник, а именни Д. Д. Д.; след като за последната не е съществувала обективна невъзможност да осъществи функция по заместване на титуляря Д. В. П.. С оглед на предвидената в закона компетентност на издателите на РА, опорочаването на участието дори и на единия от тях влече нищожност на РА като цяло. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилна преценка на доказателствата от страна на Административен съд Перник. Спорът по делото не касае фактическата обстановка, която е изяснена в цялост от първоинстанционния съд при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, а относно тълкуването и приложението на закона. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта, с която е поставено началото на ревизионното производство и е определен ревизиращият екип, е следвало да бъде издадена от лицето, което е изрично определено в заповедта на директора на ТД на НАП за заместник - Д. Д. Д., след като за последната не е съществувала обективна невъзможност да осъществи функция по заместване на титуляря Д. В. П.. Именно поради това, че издадената ЗВР, от орган, който не е бил материално компетентен да издаде същата, води до извод, че липсва надлежно определен ръководител на ревизията, липсва надлежно определен ревизиран период и период на извършване на процесуалните действия по събиране на доказателства. По делото не са налице доказателства за отсъствие на определения в заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за заместник - Д., към 31.10.2022г., което да обосновава издаването на заповед за заместване на П.. Ето защо, при липсата на доказателства за надлежно заместване на органа по възлагане на ревизии, крайният извод на първоинстанционния съд, че първоначалната заповед за възлагане на ревизията, е издадена от некомпетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, е законосъобразен. По изложените аргументи настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, е правилно и следва да се остави в сила. Първостепенният съд се е произнесъл след съобразяване на доказателствата и доводите на страните предвид изяснената фактическа обстановка по делото, поради което са налице условията за препращане към останалите мотиви съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. При този изход на спора в тежест на Национална агенция за приходите (по арг. § 1, т. 6 ДР АПК) следва да бъдат възложени разноските за касационното производство и на ответника по касация следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 6 300 лв., съгласно приложения списък на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,