Решение № 319 от 20.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 313/2009 г.

Решение № 319 от 20.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 313/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано по касационна жалба на гражданските ищци и частни обвинители Н. Д. Г. и Е. А. Г. срещу въззивно решение № 31 от 10.03.2009 г. по внохд № 16/2009 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 98 от 20.12.2008 г. по нохд № 816/2008 г. постановена от Пазарджишкия окръжен съд. В жалбата се поддържа, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон, а наказанието е явно несправедливо. Обжалва се и гражданската част на присъдата, като се прави искане за увеличаване размера на присъденото гражданско обезщетение. Подсъдимият Х. Е. Г. чрез защитника си моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като при постановяване на решението не са допуснати визираните в жалбата нарушения. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Окръжният съд Пазарджик е признал подсъдимия Х. Е. Г. за виновен в това, че на 15.07.2008 г. в гр. В. умишлено е умъртвил Г. Н. Г. ЕГН **********, като деянието е извършил в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие /нанасяне удари в областта на лицето/ и от това е било възможно да настъпят тежки последици за него, поради което и на основание чл. 118 във вр. с чл. 115 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален лек режим на изтърпяване. ОСЪДИЛ е подсъдимия Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на по 20 000 /двадесет хиляди/ лева на Н. Д. Г. и Е. А. Г. - родители на пострадалия, ведно със законните последици, или общо сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева. отхвърлил е исковете до предявените размери за всеки от тях в размер на по 40 000 лева. Касационната жалба е частично основателна: Доводите в жалбата са развити пред въззивния съд, който по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е дал отговор на поставените въпроси. Частните обвинители поддържат, че съдът е разгледал делото при условията на чл. 371, т. 2 НПК без да съобрази възражението им срещу съкратената процедура, и без участието им в първоинстанционното производство, с което е нарушил процесуалните им права. Делото е разгледано по глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият е заявил лично и чрез защитника си, че признава изцяло фактическите обстоятелства по обвинението и е съгласен да не се събират доказателства. С определение в заседание от 20.12.2008 г. съдът е допуснал производството да протече по реда на чл. 370 и сл. НПК и е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 вр. с чл. 371, ал. 4 НПК съдът е огласил събраните на досъдебната фаза доказателства, предявил е на подсъдимия вещественото доказателство - нож с дължина 26 см, за който последният е заявил, че с него е нанесъл удар, и е дал ход на съдебните прения. Възражението, че правото на частния обвинител да даде становище по искането за съкратен процес, както и да участва в съдебните прения е нарушено, е неоснователно. С определение от 1.11.2008 г. съдът е конституирал Н. Г. и Е. Г. като частни обвинители и граждански ищци по делото. В съдебно заседание на 20.12.2008 г. същите се явили с повереника си адв. ... Видно е от съдебния протокол, че при направеното от подсъдимия и неговия з. искане за съкратено съдебно следствие, адв. ... не е взел становище, но е участвал в съдебните прения. В последните е изразил мнение, че съкратено следствие не може да се проведе без да бъдат изслушани експертизите по делото, но предвид определението на съда за процедура по глава 27 от НПК е заявил съгласие с пледоарията на прокурора, както по отношение на фактите, така и на наказанието. От изложеното става ясно, че жалбоподателите не са били лишени от правото на становище по проведената съкратена процедура и от правото на участие в предварителното изслушване. Съгласно чл. 370, ал. 1 НПК решението за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия. Това означава, че при направени самопризнания и констатация, че тези признания се подкрепят от събраните доказателства съдът е длъжен да приеме направеното искане. В този смисъл е разпоредбата на ал. 2 на чл. 370 НПК, според която съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията по глава 27. Становището на частния обвинител и гражданския ищец по искането на подсъдимия или във връзка с инициативата на съда няма обвързващ характер при вземане на решението за допускане на тази форма на съкратено съдебно следствие. В този смисъл е и Тълк. решение № 1 от 6 април 2009 г. на Общото събрание на Наказателните колегии при ВКС. По изложените съображения, като е разгледал делото по реда на чл. 370 и сл. НПК окръжният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, с които да е нарушил правата на жалбоподателите като с. по делото. Не е допуснато и нарушение на материалния закон. Деянието правилно е квалифицирано по чл. 118 вр. с чл. 115 НК. Доводите за деяние по чл. 116 т. 6 НК не се подкрепят от събраните доказателства. При определяне на наказанието не е допусната явна несправедливост. Разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК предпоставя задължително санкциониране при условията на чл. 55 НК. В случая правната норма на чл. 118 вр. с чл. 115 НК предвижда наказание от една до осем години лишаване от свобода, което означава, че наказанието от единадесет месеца лишаване от свобода е максимално допустимото по закон. Жалбата е основателна в гражданската й част. Съдилищата са приели, че присъдената на родителите на убития обща сума от 40 000 лева е справедлива, тъй като е съобразена и в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Преценката не съответства на общия критерий за възмездяване загубата на човешки живот. Приетото съпричиняване безсъмнено е обстоятелство, което следва да се отрази както на наказанието, така и на размера на обезщетението. В случая обаче не е оценена степента на съпричиняване от с. на пострадалия. От данните по делото е видно, че действията на последния се изразяват с удари по лицето на подсъдимия, докато подсъдимият е действал с нож, с който при приетите обстоятелства по делото, е нанесъл удар в лявата долна половина на шията на около 2 см над ключицата. Ножът е проникнал в лявата сънна артерия и вена, полученото срязване е довело до кръвозагуба, анемия на вътрешните органи и смъртта на пострадалия. Изложеното, съпоставено с младата възраст на убития, тежката загуба за родителите му, дава основание за извод, че присъдената сума не съответства на тежкия резултат и е неоснователно занижена. В този смисъл, касационният състав прие, че за справедливото възмездяване на гражданските ищци сумата следва да се увеличи в размер на по 10 000 лева за всеки от родителите, или общият размер съставляващ обезщетение за смъртта на пострадалия следва да се увеличи на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева. Върху увеличената сума следва да се присъди допълнителна държавна такса в размер на 120 лева - 6% върху сумата от 20 000 лева. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение