Решение № 5930 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2270/2018 г.

от 03.08.2017 г. с искане да не бъде издавана заповед за прекратяване на правата произтичащи от лиценз на Общността № 14534. С. З. № РД-01-855/16.10.2017 г. на изпълнителния директор на ИА АА, на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗАвтП р, е наредено прекратяване на правата, произтичащи от Лиценз на Общността № 14534 г. за превоз на товари, издаден на "Л. 1" ЕООД и отписване от Регистъра по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП р на моторните превозни средства към Лиценз на Общността № 14534/26.01.2016 г. за превоз на товари. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗАвП, чл. 7, ал. 1 ЗАвП и Заповед № РД-08-367/15.07.2017 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която той е делегирал редица свои правомощия по ЗАвП на изпълнителния директор на ИА "АА". Изложил е, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма, предвид направеното в нея посочване на фактическите и правните основания, послужили за издаването и, както и реда за нейното обжалване. След анализ на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, б. "г" ЗАвП съдът е приел, че е налице хипотезата на цитираната разпоредба, предвид обстоятелството, че дружеството е използвало документ с невярно съдържание във връзка с дейността си при заявяване на настъпили промени в обстоятелствата - отнасящи се до промяна на ръководителя на транспортната дейност. Поради това съдът е достигнал до извод, че заповедта е издадена при наличието на фактическото основание, посочено в заповедта. Приел е, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, за осигуряване обществен превоз на пътници и товари само от лицензирани превозвачи, респективно от лица, отговарящи на изискванията на закона. Решението е неправилно. Обжалваното в настоящето производство решение е постановено при точно установена фактическа обстановка, неправилни са обаче правните изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд. Неправилно административният орган е приел за доказано цитираното в административния акт фактическо основание, а именно, че превозвачът е използвал документ с невярно съдържание при осъществяване дейността на дружеството, което е квалифицирано от административния орган като основание по чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗАвП, за прекратяване на правата на "Л. 1" ЕООД, произтичащи от лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари на територията на Р. Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗАвП правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б. или лицензът на Общността, се прекратяват по решение на лицензиращия орган, когато, съгласно б. "б", превозвачът престане на отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2, а съгласно б. "г", са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността. Според чл. 7, ал. 2 ЗАвП лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б. с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на изискванията за: 1. благонадеждност (добра репутация); 2. професионална компетентност; 3. финансова стабилност; 4. установяване на територията на Р. Б.. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. "б" ЗАвП предвижда правомощие на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да наложи принудителна административна мярка - временно спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници или товари, когато ръководителят на транспортната дейност е престанал да отговаря на изискванията за добра репутация или за професионална компетентност или когато превозвачът няма ръководител на транспортната дейност извън случаите по б. "а"- до отстраняване на несъответствието, но не повече от един месец. Анализът на цитираните по-горе разпоредби води до следните изводи: за да се прекратят правата на дружеството, произтичащи от лиценз на Общността, на осн. чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗАвП е необходимо представеният неистински документ или документ с невярно съдържание да е използван за осъществяване на дейността на дружеството. Законодателят е имал предвид дейността на дружеството, осъществявана във връзка с упражняване на правата, произтичащи от лиценза, т. е. във връзка с осъществяване на транспортната дейност на дружеството. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, документът не е използван въ връзка с дейността на дружеството. Следователно не е налице вторият кумулативен елемент от фактическия състав на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗАвП. В тази връзка основателни са възраженията на касатора, че административният орган е приложил неправилно материалния закон, доколкото не са били налице материалните предпоставки на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАвП за прекратяване на правата на дружеството, произтичащи от лиценза на Общността. В конкретния случай действително е допуснато нарушение на ЗАвП, но компетентният административен орган е разполагал с няколко възможности. Могъл е, на първо място, да наложи ПАМ по чл. 106, ал. 1, т. 6, б. "б" ЗАвП на дружеството, тъй като ръководителят на транспортната дейност е престанал да отговаря на изискването за професионална компетентност. В случай че в срок от един месец/ т. е. след изтичане на срока на наложената ПАМ/ дружеството не е отстранило допуснатото нарушение, изпълнителният директор на ИААА би могъл да прекрати правата на дружеството, произтичащи от лиценза на Общността, но на правилното правно основание - чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАвП, тъй като дружеството е престанало да отговаря на изискването на чл. 7, ал. 2 ЗАвП за професионална компетентност. Изложеното до тук води до извод, че прекратяването на правата на касатора, произтичащи от лиценза на Общността, е незаконосъобразно, тъй като е направено при неправилно приложение на материалния закон. Като е стигнал до извод, различен от горния, АС- Б. е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него - постановен друг, с който оспорената в първоинстанционното съдебно производство заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Разноски по делото не са претендирани от касатора, с оглед на което не следва да бъдат присъждани.