Решение № 6126 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15766/2008 г.

Решение № 6126 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15766/2008 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи, Пловдив (ОДМВР), против Решение № 1168/07.11.2008 г. постановено по а. д. № 1310/2008 г. по описа на Административен съд Пловдив (АСВ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСП е отменил като незаконосъобразна заповед на директора на ОДМВР № з-3447/05.06.2008 г. с която, на основание чл. 76, т. 3 от ЗБДС, на Димитър Панайотов Панайотов от гр. Карлово, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на страната и издаване на паспорти и заместващи ги документи". Недоволен от решението, директорът на ОДМВР го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и такива на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на Панайотов. Претендира и за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Димитър Панайотов, чрез представения по делото "Писмен отговор", счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставянето в сила на обжалваното решение. Прокурорът счита, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло установената от АСП фактическа обстановка. Тя не се оспорва от страните по делото. Предмет на касационната жалба са правните изводи на съда, относно приложимостта на чл. 142, ал. 1 и 2 от АПК. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява основателна по следните съображения: Безспорно е, че към датата на издаване на обжалвания административен акт са били налице всички фактически основания за това: искане от страна на частен съдебен изпълнител до директора на ОДМВР за издаване на акта; наличие на издаден от съда изпълнителен лист, в числото на солидарните длъжници по който фигурира Панайотов; установено чрез него задължение към юридическо лице в големи размери по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗБДС ; своевременно уведомяване на лицето за започналото производство по издаване на ПАМ и липса на отговор и/или предоставени от него данни за собствено имущество, покриващо задължението или представено обезпечение за него. Т. е. изхождайки от събраните в административното производство доказателства и преценен актът съобразно чл. 142, ал. 1 от АПК, той се явява законосъобразен. Едва след издаването му на 05.06.2008 г., на 18.07.2008 г. Пловдивският окръжен съд със свое Определение № 2015 по ч. гр. д. № 2172/2008 г., е отменил определението на Карловския районен съд (КРС) по ч. гр. д. № 39/2008 г. в частта му, установяваща задължението на Панайотов. Доказателствата за притежаване на собствено имущество пък са представени от процесуалния представител на лицето в с. з. на 09.10.2008 г. Мотивиран от така представените нови доказателства, с които административният орган не е разполагал на 05.06.2008 г., АСП е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК и е отменил заповедта. Настоящият състав отчитайки, че обжалваното решение се явява неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Като такова то следва да се отмени. Обжалваният акт е издаден съобразно доказателствата с които е разполагал административният орган. Недоизясняването на фактическата обстановка е станало по вина на Панайотов, който не е представил исканите му доказателства, вкл. такива за собствено имущество и предприети от него действия във връзка с отмяна на неправилния акт на КРС. Прилагайки разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, АСП е следвало да отхвърли жалбата на лицето. Всъщност представените нови доказателства, довели съда до различен от извода на административния орган, не са били достъпни за последния по вина единствено на лицето. Недопустимо е Панайотов, неизпълнил задълженията си по закон, да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Представянето на нужните доказателства пред административния орган е довело до издаването на Заповед № з-6075/02.10.2008 г., която възстановява накърнените права на Панайотов. Това обаче следва да стане считано от датата на издаването й, а не от датата на издаване на първата Заповед № з-3447/05.06.2008 г. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Следва да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Панайотов против заповедта на директора на ОДМВР. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение