Решение № 4679 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 849/2013 г.

Решение № 4679 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 849/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Никола Стефанов Кирков от Асеновград срещу решение № 2747 от 15.12.2012 г. по адм. дело № 2199/2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Със заявление вх. № МП-76561 от 18.11.2010 г. касационният жалбоподател Никола Стефанов Кирков е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.10.2010 г.

С разпореждане № 4710224567 от 03.05.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив е отказало да отпусне исканата пенсия с мотиви, че сборът от възрастта на жалбоподателя и установения от него осигурителен стаж, превърнат в трета категория, е 99, а правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст възниква само при сбор 100 (чл. 68, ал. 1 КСО в редакцията й към датата на разпореждането).

Разпореждането завършва с указанието: "На основание чл. 9а от КСО, в сила от 01.01.2011 г., лицата, които са навършили възраст по чл. 68, ал. 1 КСО, но на които не им достига до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, могат да внесат осигурителни вноски, изчислени върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по банков път. На г-н Кирков не му достига до 37 години - 06 мес. 18 дни. до 01.01.2011 г."

1. Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 10.05.2011 г., а на 11.05.2011 г. той подава ново заявление вх. № МП-32556 от същата дата, с което отново е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.10.2010 г.

С уведомително писмо № МП-32556#1 от 16.05.2011 г. длъжностно лице при РУСО съобщава на жалбоподателя, че към датата на подаденото от него ново заявление - 11.05.2011 г. - има възраст 63 г. 06 мес. 19 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд - 36 г. 07 мес. и 17 дни и недостигащ осигурителен стаж за право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО - 04 мес. и 13 дни, за покриването на който следва да внесе 331,41 лв. - общ размер на осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 2 КСО.

Жалбоподателят е изпълнил указанията и на 30.05.2011 г. е внесъл необходимите осигурителни вноски по чл. 9а, ал. 2 КСО, поради което с разпореждане № 4710224567 от 07.06.2011 г., изменено с разпореждане № 4710224567 от 12.07.2011 г., длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е отпуснало исканата от Никола Стефанов Кирков пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 30.05.2011 г.

1. Никола Стефанов Кирков е подал жалба вх. № МП-49275 от 25.07.2011 г. "относно: отмяна датата на разпореждане № 4710224567 за отпущане на лична пенсия за ОСВ от 30.05.2011 г. съгласно чл. 117, ал. 2 КСО." Единственото оплакване в жалбата е, че пенсията неправилно е отпусната от 30.05.2011 г., вместо от 25.10.2010 г., от която дата е прекратено осигуряването на жалбоподателя.

С решение № 349 от 19.08.2011 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата като неоснователна За да постанови този резултат директорът се е позовал на правилото по чл. 9а, ал. 4 КСО (в редакцията му към датата на решението), според което правото на пенсия възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски, а тази дата в случая е 30.05.2011 г.

1. Никола Стефанов Кирков отново подава жалба до директора на РУСО - вх. № Ж-284 от 30.09.2011 г., с която инвокира следните доводи:

а) длъжностното лице не е изпълнило правилото на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) да го уведоми за липсата на необходимия осигурителен стаж, за да отстрани той тази неизправност;

б) подаденото от него на 11.05.2011 г. заявление не е ново, а добавка към заявлението му от 18.11.2010 г.;

в) съгласно чл. 94 КСО пенсията следва да му бъде отпусната от датата на прекратяване на осигуряването - 25.10.2010 г., заявено на 18.11.2010 г.

С писмо изх. № Ж-284#1 от 06.10.2011 г. жалбоподателят е уведомен, че подадената от него втора жалба е изпратена за разглеждане по подсъдност на Административен съд - гр. Пловдив.

1. По тази жалба в Пловдивския административен съд е било образувано адм. дело № 2330/2011 г., завършило с решение № 97 от 16.01.2012 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на Никола Стефанов Кирков срещу решение № 349 от 19.08.2011 г. на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че според чл. 9а, ал. 4 КСО правото на пенсия възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски, поради което законосъобразно длъжностното лице е отпуснало пенсията за ОСВ от датата, на която жалбоподателят е внесъл недостигащите осигурителни вноски - 30.05.2011 г.

Със същото решение, обаче, Пловдивският административен съд е приел, че жалбата вх. № МП-49275 от 25.07.2011 г., отхвърлена от директора на РУСО с решение № 349 от 19.08.2011 г., е била подадена не само срещу разпореждане № 4710224567 от 12.07.2011 г., но и срещу разпореждане № 4710224567 от 03.05.2011 г., а в решение № 349 от 19.08.2011 г. няма произнасяне по оспорването на това разпореждане и затова административното производство не е приключило. Въз основа на така приетото от него Пловдивският административен съд изпраща делото като преписка на директора на РУСО за да се произнесе и по оспорването на разпореждане № 4710224567 от 03.05.2011 г.

Сезиран с частна жалба от директора на РУСО, Върховният административен съд, шесто отделение, с определение № 2917 от 28.02.2012 г. по адм. дело № 2581/2012 г. оставя в сила в тази му част (имаща характер на определение) решението на Пловдивския административен съд. За да постанови този резултат Върховният административен съд е приел, че "изводите за проведено оспорване по административен ред намират опора в анализа на обстоятелствената част на жалба вх. № МП-49275/25.07.2011 г. по описа на ТП на НОИ, очертаваща като спорен предмет началната дата на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст."

II. В изпълнение на посочените съдебни актове директорът на РУСО е издал ново решение № 191 от 19.06.2012 г., с която е отхвърлил оспорването на разпореждане № 4710224567 от 03.05.2011 г. За да постанови този резултат директорът на РУСО е приел, че към датата на разпореждането Никола Стефанов Кирков няма необходимия сбор 100 от възраст и осигурителен стаж и с подаденото от него на 18.11.2010 г. заявление не е заявил, че иска да се ползва от правото по чл. 9а, ал. 2 КСО.

С посоченото по-горе решение № 2747 от 15.12.2012 г. по адм. дело № 2199/2012 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил оспорването на Никола Стефанов Кирков срещу това решение на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че по аргумент от чл. 9а, ал. 4 КСО правото на пенсия е възникнало от датата, на която са внесени осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 2 КСО, а това в случая е 30.05.2011 г.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изразеното от Пловдивския административен съд становище и изложените в мотивите към решението аргументи, които го обосновават.

Според чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а и с оглед на неговата дата решението на Пловдивския административен съд няма как да бъде съобразено с новото правило на чл. 9а, ал. 4 КСО, поради което правилно (законосъобразно и обосновано) този съд е преценявал законосъобразността на решение № 191 от 19.06.2012 г. с редакцията на чл. 9а, ал. 4 КСО към датата на неговото издаване - 19.06.2012 г. и е направил верния извод, че "дори да бе разяснена на жалбоподателя възможността да "закупи" недостигащия му осигурителен стаж, то на осн. чл. 9а, ал. 4 КСО пенсията щеше да му бъде отпусната не от датата на прекратяване на осигуряването, тъй като към тази дата не отговаря на условията за пенсиониране, а пенсията пак щеше да бъде отпусната от датата на внасяне на осигурителните вноски за закупения осигурителен стаж и именно това е сторено с второто разпореждане."

Към изразеното от Пловдивския административен съд становище следва да бъде добавено само това, че на 25.10.2010 г. недостигащият осигурителен стаж на жалбоподателя е повече от 7 месеца (в разпореждане № 4710224567 от 03.05.2011 г. той е посочен като 06 мес. 18 дни., но към 01.01.2011 г.), а внесените от него осигурителни вноски по чл. 9а, ал. 2 КСО са за 4 месеца, т. е. и на 30.05.2011 г. той отново няма сбор 100, изчислен от осигурителния му стаж, вкл. и този по чл. 9а, ал. 2 КСО и възрастта му към датата 25.10.2010 г., на която е било прекратено осигуряването му.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,