Решение № 1051 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15241/2013 г.

Решение № 1051 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15241/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Лени Георгиева Иванова против решение № 246 от 01.10.2013 г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 285/2013 г. С него се отхвърля жалбата й срещу заповед № РД01-0381/03.07.2013 г. на директора на дирекция Социално подпомагане Хасково, потвърдена с решение № 94ЛЛ - 20/26.07.2013 г. на директора на РДСП - Област Хасково. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извеждат касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РДСП Област Хасково не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователностна жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираните заповед и потвърждаващото я решение на директора на РДСП Хасково. Със заповедта на основание чл. 14, ал. 6 от ЗСП във връзка с чл. 5а, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. на МТСП се лишава Лени Георгиева Иванова от правото да получава целева помощ за отопление през отоплителен сезон 2013/2014 г. Мотивите на заповедта са, че има неразплатени в срок задължения към електроразпределителното дружество за месец март 2013 г. и са предприети действия по прекъсване на електрозахранването. Съдът е разгледал по същество жалбата и е приел за установено, че на Лени Георгиева е била отпусната и изцяло изплатена целева помощ за отопление с електричество за сезон 2012/2013 г. от която не били платени в срок суми за електроенергия по фактура от месец март 2013 г. Прието е за безспорно, че жалбоподателката поради несвоевременно изплащане на други обезщетения средствата от целевата помощ за отопление са били използвани за други нужди. При тези констатации и при анализ на разпоредбите на цитираната наредба и чл. 14, ал. 6 от ЗСП съдът е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С жалбата пред административния съд се поддържа, че в срока за заплащане на електроенергията през месец март захранването е било изключено, но сумата заплатена на следващия ден и отново е било включено. Административният орган е издал обжалвания акт като се е позовал на информация от електроснабдителното дружество която е в смисъл, че по фактура от месец март има неразплатени суми към 30.05.2013 г. Видно от мотивите на решението на директора на РДСП Област Хасково като основание за издаване на заповедта се посочва именно този случай в който се е наложило прекъсване на захранването от електроразпределителното дружество. По делото обаче е останало неизяснено обстоятелството какви са били задълженията на жалбоподателката към месец март за заплащане на консумирана електроенергия, какъв е бил срокът за плащането им и платени ли са и кога изцяло или са останали неразплатени. Неразплатените задължения възникнали извън периода на отоплителния сезон са без значение за правото на целевата помощ. Съдът е възприел представените доказателства и анализа им съгласно мотивите на административния орган но не е извършил проверката им въз основа на направеното възражение от жалбоподателката. Следвало е да бъдат установени и проверени всички факти от значение за правилното решаване на спора включително и чрез назначаване на експертиза, поради което делото е останало неизяснено при липса на доказателства по причини на съда. При констатираното нарушение решението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд който да съобрази указанията, дадени в настоящето решение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение