Решение № 105 от 25.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 438/2020 г.

Решение № 105 от 25.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 438/2020 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения С. З. Я. за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 1/25.02.2020 г. по нохд № 92/2019 г. на Районен съд гр. Бяла поради неучастието му в наказателното производство. В последствие, на същото основание са постъпили искания за отмяна на присъдата и от осъдените А. Ю. Ю. и Р. А. А., които са присъединени към образуваното касационно дело. В съдебно заседание осъдените и техните защитници поддържат подадените искания. Освен съображения за наличие на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство, защитниците на осъдените Ю. и А. излагат доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното и съдебното производства, относими към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира за основателно единствено искането на осъдения Я. и предлага производството да бъде възобновено само по отношение на него. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и се запозна с материалите по нохд № 92/2019 г. на РС гр. Бяла, установи следното: С присъда № 1/25.02.2020 г. Районният съд в гр. Бяла признал подсъдимите С. Я., А. Ю. и Р. А. за виновни в извършване на престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. А от НК и по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като за всяко от тях наложил съответно наказание, а на осн. чл. 23 от НК им определил общи наказания от по три години и шест месеца лишаване от свобода. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 12.03.2020 г. Исканията и на тримата осъдени са процесуално допустими, тъй като са депозирани в законния шестмесечен срок от узнаване за постановената присъда. По същество е основателно само искането на осъдения С. Я.. Досъдебното производство е образувано на 17.05.2016 г. по обединени три полицейски преписки по сигнали на трима пострадали за извършени кражби на 9/10.04.2016 г. На 11.04.2016 г. А. Ю. е дал обяснения по ЗМВР и с протокол за доброволно предаване е предал регистрационните табели на отнетия л. а. "Хюндай". Предприети са действия по издирване на Я. и А., за да бъдат разпитани като свидетели, но местонахождението им не е установено и с постановление на прокурора от 07.07.2017 г. производството по делото е спряно. След възобновяването му, с постановления от 03.05.2018 г. и от 24.10.2018 г. Р. А. е привлечен като обвиняем и е разпитан по повдигнатото обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК. Процесуално следствените действия са извършени в присъствие на защитник. С постановление от 15.05.2018 г. е привлечен като обвиняем по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК и е разпитан и А. Ю.. Призован е за предявяване на разследването на 26.10.2018 г., но не се е явил. От материалите по делото се установява, че С. Я. е търсен на постоянния му адрес, но не е намерен. Обявен е за местно издирване за установяване на адрес с цел призоваване за разпит като свидетел, но издирването не е дало резултат. Изяснено е, че той живее във Франция, тъй като през м. януари 2018 г. е подал заявление за издаване на лична карта в посолството ни в Париж, но е пребивавал и в страна, като има данни за напускането й през ГКПП "Дунав мост" на 13.06.2018 г. Първоинстанционното производство е образувано на 27.03.2019 г. по внесен обвинителен акт срещу тримата подсъдими. Подсъдимите са призовавани от известните по делото адреси за връчване на обвинителния акт, за провеждане на разпоредително заседание и за съдебно заседание, но не са намерени. Производството е проведено по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, с участие на служебни защитници. От така изложените данни е очевидно, че осъденият Я. изобщо не е бил информиран за образуваното досъдебно производство, за привличането му като обвиняем, за внасянето на делото в съда с обвинителен акт, за проведеното съдебно производство и за постановената присъда. Същото не важи за осъдените Ю. и А., които са привлечени като обвиняеми на досъдебното производство и са дали обяснения по обвинението. По отношение на двамата е взета мярка за неотклонение "подписка", която те са нарушили, като са напуснати местоживеенето си без разрешение на органа на досъдебното производство. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК изисква делото да бъде възобновено когато осъденият не е участвал в наказателното производство, освен ако се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство и поради това е невъзможно да се изпълни процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК, както и когато тя е изпълнена, но той не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини. В случая, хипотезата на укриване по отношение на осъдения З. не може да се обсъжда, доколкото той не е имал познание за обвинението срещу него. Налице са основанията за възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановената присъда, като делото следва да бъде върнато на прокурора за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Като взе предвид обстоятелството, че З. е осъждан многократно за извършени престъпления срещу собствеността, както и че е пребивавал продължително време извън границите на страната, касационният състав намери, че по реда на чл. 423, ал. 4 от НПК следва да бъде взета мярка за неотклонение "задържане под стража", тъй като е налице реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление ако бъде освободен от затвора. По отношение на осъдените Ю. и А. не е налице основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото. Те са знаели за воденото срещу тях наказателно производство, напуснали са местоживеенето си без разрешение на органите на досъдебното производство и са се укрили, като така сами са се лишили от правото лично да участват в процеса. Подадените искания следва да бъдат оставени без уважение. В тях осъдените се позовават единствено на обстоятелството, че съдебното производство е проведеното в тяхно отсъствие и искат възобновяване му, за да сключат споразумение с прокурора. Поради това наведените в съдебното заседание пред ВКС доводи от защитата за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила са неотносими към предпоставките по чл. 423, ал. 1 от НПК и касационният състав не им дължи отговор. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение