Решение № 5282 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2016 г.

Решение № 5282 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. С. Й. от гр. С., /починала в хода на процеса и заместена от наследника си по закон Л. В. Й./, допълнена с молба от 18.01.2016 г., против решение № 7643/07.12.2015 г., постановено по адм. д. № 8319/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена нейната жалба против Акт изх. № 02-220-6500/463 от 22.07.2015 г. на заместник- изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. В касационната жалба е наведено оплакване за недопустимост, алт. за неправилност на решението като се релевират основанията за касационна отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. За обосноваването им са направени твърдения, че съдът се е произнесъл "по недопустим начин, като не съобразил решение № 5256/12.05.2015 г. по адм. д. № 10016/2014 г. по описа на на III отд. на ВАС", нито липсата на основания за издаване на оспорения акт. Касационният жалбоподател моли решението да бъде обезсилено или отменено, като вместо него се постанови друго, с което ВАС да отмени оспорения административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 212. В открито съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В писмена защита от 10.04.2018 г. Л. В. Й. поддържа касационната жалба. Ответната страна по касационната жалба - зам. изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", в писмена молба чрез процесуалния си представител юрк. Тренчева, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че атакуваното съдебно решение не е недопустимо, но е неправилно, защото с него е потвърден акт, постановен след отмяна на предходен такъв с идентичен предмет между същите страни, като в процесния акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 от Програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. е цитирано като основание за провеждане на производството решение № 5256/2015 г. по адм. дело № 10016/2014 г. по описа на Върховния административен съд. С него е оставено в сила решение № 3970 от 16.06.2014 г. на Административен съд С.-град по адм. дело № 8311/2013 г., с което първоначалният акт е бил отменен като материално незаконосъобразен. Спорът е бил решен с влязло в сила решение, което е задължително за страните и не подлежи на пререшаване, освен в процедура по отмяна на влязло в сила съдебно решение, каквато не е провеждана. Сочи и, че съдът не е отменил акта в хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК, не е върнал преписката на административния орган с указания за ново произнасяне, поради което повторното произнасяне е в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, т. е. е нищожно. Предлага решението да бъде отменено като неправилно, като процесният акт бъде обявен за нищожен. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - С.-град е образувано по жалба на наследодателката на настоящия касатор против Акт № 02-220-6500/463 от 22.07.2015 г. на заместник- изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. по заявление с уникален идентификационен номер 22/300509/19532 за кампания 2009 г. за кандидатстване по схемата за подпомагане "Необлагодетелствани райони", подвид НР2 - плащания за земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските, поради неподадено за кампания 2011 г. заявление за подпомагане, издаден на основание чл. 14, ал. 1, вр. с чл. 4, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че оспорващата е подала до ДФЗ-РА общо заявление за единно плащане на площ с УИН 22/300509/19532 за кампания 2009 г. за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за земеделска дейност, след това-че е подала заявления по мярката и през 2010 г., но за кампания 2011 г. жалбоподателката не е подала заявление за подпомагане по процесната мярка, а с писмо от 22.05.2013 г. уведомила административния орган за причините, поради които не е подала заявление за подпомагане за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Съобразил факта, че на 21.06.2013 г. зам. изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" е издал акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР 2007 - 2013 г., с който поетият през 2009 г. петгодишен ангажимент от жалбоподателката е прекратен, който акт е отменен с решение на АССГ, оставено в сила с коригиращи мотиви с решение № 5256/12.05.2015 г. по адм. д. № 10016/2014 г. по описа на ВАС. Взел предвид, че основен правен извод за отмяна на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент е "липсата на доказателство за извършено първоначално компенсаторно плащане по поетия ангажимент, поради което не е следвало да се счита за възникнало задължението по чл. 4, т. 2 и 3 от Наредба № 11/2008 г. за подаване на заявление за 2011 г. ". По отношение на това обстоятелство констатирал прилагане на безспорни и неоспорени от жалбоподателката доказателства за наличие на оторизирани суми по подадените заявления за периода 2008 г. - 2010 г. - справки /л. 48-49 от делото/, установяващи, че на жалбоподателката- на 08.02.2010 г. е изплатена субсидия в размер на 5110,11 лева, с основание - плащания за фермери в райони, различни от планинските. Предвид на горното извел извод, че в настоящото производство вече е установено наличието на извършено първоначално компенсаторно плащане по поетия петгодишен ангажимент от страна на жалбоподателката. Взел предвид безспорния по делото факт, че жалбоподателката не е подала предвиденото в наредбата заявление за 2011 г./нито през 2011 г., нито по-късно/, поради което административният орган приел, че е налице неспазване на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от посочената по-горе наредба. Преценил като ирелевантни за настоящия спор инвокираните в предходното административно производство възражения за причините за този пропуск, поради това, че са преценени от съда като неоснователни. От правна страна съдът приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при делегирани правомощия, в изискуемата форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му. Приел, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, нито такива на материалния закон. Преценил оспорения акт за издаден при съобразяване с чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., в който случай ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Съобразил и разпоредбата чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., че кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, освен че следва да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане - съобразно т. 2 от същата норма. Обосновал решаващ извод, че при положение, че първото плащане е извършено 08.02.2010 г. по поетия ангажимент, когато е изплатена субсидия в размер на 5110,11 лева, от 2011 г. е третата година, в която е следвало да се подаде заявление, съгласно изискването на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата, поради което правилно административният орган е прекратил многогодишния ангажимент и финансовото подпомагане. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за недопустимост на обжалваното решение като постановено при несъобразяване с решение № 5256/2015 г. по адм. дело № 10016/2014 г. на Върховния административен съд. Наведеният довод не държи сметка, че по първоначалното заявление производството не е приключило и няма влязъл в сила административен акт. Жалбоподателят е обжалвал неизгоден за него акт, поради което са неоснователни възраженията относно процесуалната недопустимост на жалбата до административния съд. Затова и решението на административния съд не е недопустимо. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и правилно. Неоснователно е и възражението за допуснато от съда нарушение на материалния закон, предвид следното: Правилно първоинстанционният съд е приел, че относими към случая са разпоредбите на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, а с чл. 4, ал. 1, т. 3 (нова - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 11/03.04.2008 г., "първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Последица от неизпълнението на това задължение е предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. (относимата редакция ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.) съгласно която ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Съображенията, изложени от съда, следва да се допълнят и с това, че съгласно чл. 15, ал. 1 от тази наредба - в относимата редакция - /ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г./, разпоредбите на чл. 14 не се прилагат в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства, но те, съгласно ал. 2 на чл. 15, заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи това. В случая тази разпоредба очевидно не е спазена, поради което твърденията на касатора не водят до извод, противоположен на изведения. Противно на твърдяното в настоящата жалба, първоинстанционният съд, след като задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства, правилно е приел, че по отношение на наследодателката на касационния жалбоподател са били изпълнени материалноправните предпоставки за прекратяване на многогодишен ангажимент по процесната мярка. В този смисъл са и решение № 4618 от 11.04.2018 г. по адм. д. № 6895/2017 г., решение № 8372 от 29.06.2017 г. по адм. д. № 5185/2017 г. и решение № 7877 от 21.06.2017 г. по адм. д. № 7983/2016 г., трите на IV отд. на ВАС. Освен съображенията, изложени по-горе, следва да се посочи и че административният орган не е постановил отново същия административен акт, т. е. такъв със същото съдържание като предходно издадения и отменен с влязло в сила съдебно решение акт. Съдържанието между двата акта не е еднакво /фактическите основания са допълнени именно с оглед приетото от ВАС/, поради което не е налице обективна, а само субективна тъждественост, респ. административният орган не е пререшил разрешен със сила на пресъдено нещо спор, поради което и по аргумент от чл. 177, ал. 2 от АПК, оспореният административен акт не е нищожен. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС-СГ е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното в молбата от 10.04.2018 г. искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС, макар и заявено своевременно, е неоснователно-поради неосъществена процесуална защита. Поради горното съдът намира, че то следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение