Решение № 9461 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5548/2014 г.

Решение № 9461 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5548/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Борисова Иванова, от гр. София против решение № 884/18.02.2014 г. по адм. дело № 10654/2013 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54а, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалбата страна - директорът на ТП на НОИ - гр. София, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд не е съобразил обвързващата сила на мотивите на решение № 8736 от 17.06.2013 г. на ВАС - шесто отделение по неприложимост на чл. 54ж, ал. 1 от КСО да отменя с нови разпореждания свое предходно, влязло в сила разпореждане по чл. 54а от КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. С решение № 884/18.02.2014 г. по адм. дело № 10654/2013 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Елена Борисова Иванова, от гр. София срещу решение № РО-744 от 01.10.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. София и потвърденото с него разпореждане № 214-00-3145-11 от 08.08.2013 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО, с които на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при извършена допълнителна проверка на данните в информационната система на НОИ се е установило, че за жалбоподателката са подавани данни за осигурителен стаж и доход за периода от 01.04.2009 г. до месец август 2009 г., като за останалото време липсват данни за осигурителни вноски. Направил е извода, че Елена Иванова не е била осигурявана във фонд "Безработица" за периода, посочен по чл. 54а, ал. 1 КСО до прекратяване на трудовото и правоотношение на 11.01.2012 г. и не е придобила право на парично обезщетение за безработица. Констатирана е обективна невъзможност да бъде извършена проверка на първично-счетоводната документация на работодателя, тъй като последният не може да бъде намерен на адреса на управление от органите на ИА Главна инспекция по труда и липсват доказателства, че същият продължава да развива дейност. Посочил е, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби. Решението е правилно. По делото е установено, че на Елена Борисова Иванова е било отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО за периода от 02.05.2012 г. до 10.04.2013 г. в размер на 7,20 лева дневно. С разпореждане № 214-00-3145-6 от 21.05.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на паричното обезщетение, считано от 02.05.2012 г. до извършване на проверка в ТД "Фактор РДД" ЕООД. С последващо разпореждане № 214-00-3145-7 от 05.06.2012 г. на основание чл. 55 АПК спряното производство е възобновено, считано от 02.05.2012 г. поради невъзможност за извършване на проверка в търговското дружество. С разпореждане № 214-00-3145-8 от 05.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО и чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е отменено разпореждане № 214-00-3145-5 от 21.05.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. В мотивите на разпореждането е посочено, че основание за това са новопредставени документи - разпореждане № 22 - 26/02.04.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - София. Съгласно чл. 54ж КСО (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г.), ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Съществена е разпоредбата на новата ал. 2 (ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), че влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на ПОБ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителните вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца, през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. С нормата на чл. 54а, ал. 7 от КСО е дефинирано, че при извършване на преценката на правото по чл. 54а, ал. 1 от КСО се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, които осигурителите са длъжни да подават в НАП за всяко осигурено лице. С нормата на чл. 6, ал. 3 КСО е посочено, че осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения, или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и професия. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал., т. 1 от КСО са работили при пълно законоустановено за тях време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии. В случая по делото е установено, че съгласно данните в информационната система на НОИ и констатираните при извършената проверка на осигурителните органи факти и обстоятелства от значение за правото по чл. 54а, ал. 1 от КСО, липсват доказателства за осъществяване на дейност от "Фактор РДД" ЕООД и престиране на труд от страна на жалбоподателката. С оглед на изложеното за Елена Борисова Иванова не възниква задължение за осигуряване при цитирания работодател, поради което същата не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. По смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. По административната преписка са безспорни данни, че при направената проверка в информационната система на НОИ за жалбоподателката са подавани данни за осигурителен стаж и доход само за периода от 01.04.2009 г. до м. 08. 2009 г., като за останалото време липсват данни за осигурителни вноски. Установено е, че за Елена Борисова Иванова не са подавани редовно за останалото време на действие на трудовия договор до 11.01.2012 г. декларация обр. 1, както и че реално не са внасяни осигурителни вноски. Липсват и доказателства лицето да е осъществявало трудова дейност, като последица от преустановената дейност на осигурителя му. Съобразявайки гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че разпореждане № 214-00-3145-11 от 08.08.2013 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО, с което на Елена Борисова Иванова е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица е правилно, а решение № РО-744 от 01.10.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. София, с което същото е потвърдено, се явява законосъобразно, постановено при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение