Решение № 10293 от 15.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4827/2022 г.

Решение № 10293 от 15.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4827/2022 г., II о., докладчик съдията Радостин Радков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. С., от [населено място], Столична община, чрез адв. П. Проданов, против Решение № 136 от 31.03.2022 г., постановено по адм. дело № 51/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 2250/09.12.2021 г. на кмета на Община Казанлък. В касационната жалба се излагат подробни доводи, че обжалваното решение е необосновано, неправилно, поради нарушение на материалния закон и постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при превратно тълкуване на доказателствата, погрешно разпределяне на доказателствената тежест. Претендира се отмяната му и уважаване на жалбата срещу оспорения адм. акт, както и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът - кмет на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител юриск. П. Славенска, в два писмени отговора изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на М. С., от гр. София, срещу Заповед № 2250/09.12.2021 г. на кмета на Община Казанлък, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, й е наредено премахването на незаконен строеж "гараж" със застроена площ приблизително 29, 50 кв. м в ПИ с идентификатор 35167.502.5447 по КККР на гр. Казанлък, представляващ УПИ I-5447, кв. 249 по ПРЗ на гр. Казанлък, с административен адрес гр. Казанлък, ул. "Войнишка" № 44, определен е 14-дневен срок за премахване на строежа от адресата на заповедта, и последиците при липса на доброволно изпълнение. За да постанови този резултат, съдът е приел: че заповедта е издадена от компетентен орган - кмет на Община Казанлък, по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, тъй като се касае за незаконен строеж от пета категория; че М. С. е собственик на западната половина от първи жилищен етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ I-5447, кв. 249 по ПРЗ на гр. Казанлък, а с Решение № 267/16.05.2018 г. по гр. д. № 3227/2017 г. на Районен съд Казанлък е разпределено ползването на имота като западната половина с площ 307. 15 км. е предоставена на нея съпруга й; че с Констативен протокол от 12.04.2021 г, съставен от служители в ТИКС в община е извършена проверката в процесния имот, която установила, че в югозападния ъгъл на имота, по западната и южната му регулационни линии е изграден масивен гараж, чиято покривната конструкция е метална, с едностранен наклон в насока собствения на жалбоподателя имот, с дървена обшивка, хидроизолация и монтирани улуци, а от северна страна на гаража на около 2 м. отстояние е монтирана малка метална барака със стени от LT ламарина и двускатен покрив върху бетонова настилка; че с писмо изх. № 194-Т-5664-1/03.09.2021 г жалбоподателя е уведомен за образувано административно производство относно изграждането на масивна сграда в собствения му имот; че С. е представила становище вх. № 194-Т-287-2-2/24.09.2021 г, в което заявява, че постройките в определената й за ползване част от ПИ започнали да се рушат и се наложило със съпруга й да предприемат неотложни ремонтни дейности по укрепването им, възстановявайки саморазрушеното от времето в съществуващия обем; че са съставени Констативен протокол от 14.10.2021 г. в присъствие на жалбоподателя и Констативен акт № 6/22.10.2021 г. от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ на в негово отсъствие, в който процесния строеж отново е описан подробно, а той е вписан като възложител и извършител на строителството, за което няма издадени строителни книжа; че Констативният акт е изпратен на жалбоподателя по пощата и е получен на 02.11.2021 г.; че от него е подадено възражение вх. № 194-Т-287-2-6/12.11.2021 г., с което той оспорва, че двете постройки с идентификатор 35167.502.5447. 6 и идентификатор 35167.502.5447. 7 представляват гараж с площ 29. 10 кв. м., а твърди, че са отделни долепени постройки на допълващо застрояване, за което не се изискват строителни книжа, построени от други лица, на които през пролетта на 2021 г. /представя декларация л. 15 той само е възстановил разрушения покрив, пострадал вследствие премахване на дърво от Община Казанлък; че възражението е разгледано и не е уважено от административния орган, който е издал оспорената заповед. Въз основа на приетото за установено, като обсъдил възраженията на жалбоподателя, съдът извел следните правни изводи: Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила при посочване на фактическите /извършено строителство на гараж без разрешение за строеж/ и правни основания /разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си, при съхраняване правото на жалбоподателя за участие и защита в административното производство, тъй като законът не изисква задължителна покана и присъствие на заинтересованото лице при извършване на огледа и съставянето на констативния акт; че жалбоподателя е уведомен за образувано административно производство, изрично му е указана възможността да се запознае със съставения протокол, поради което само невръчването на същия не опорочава издадената заповед за премахване; че е ирелевантно обстоятелството дали е връчен на всички заинтересовани лица, защото евентуалните такива разполагат със собствено право на жалба и оспорващата не може да се позовава на нарушени техни права; че няма пречка извън специалното производство по чл. 225а от ЗУТ да се събират данни и след преценката им да се състави констативен акт, както е процедирано в случая със съставянето на констативни протоколи от 12.04.2021 г., 25.08.2021 г. и 14.10.2021 г., изрично цитирани в заповедта за премахване на незаконния строеж; че строежа е индивидуализиран в достатъчна степен и при несъществени различия в квадратурата му по отделните протоколи за извършените проверки; че същия е такъв по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ- полумасивен гараж от пета категория, който е изграден на мястото на съществуваща преди това и съборена сграда, извършен без строителни книжа и без разрешение за строеж, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване; че предвид времето на извършване - пролетта на 2021 г., строежът не отговаря на условията за търпимост по § 16, ал. 2 на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки;. Съдът се произнесъл и по възражението на жалбоподателя, че не следва да е адресат на заповедта. Изложил съображения, че изграждането на строеж, без наличието на съответните строителни книжа, прави същия незаконен и подлежащ на премахване, независимо от неговата собственост, а в процесния случай за адресат е посочен извършителят на строителството и съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа, или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след преценка на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които касационната инстанция споделя напълно. Наведените касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, са неоснователни. Обосновани са изводите на съда за спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ процедура. Жалбоподателя правилно е определен като адресат на процесната заповед, поради това, че е идентифициран като извършител на строежа, уведомен е за образувано административно производство, изрично му е указана възможността да се запознае със съставения протокол като той е депозирал възражение и представил доказателства. Правилен е изводът, че в случая се касае за построен от жалбоподателя през пролетта на 2021 г. полумасивен гараж без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, по начина описан в констативния акт, и в тази връзка са неоснователни възраженията на касатора, че процесния строеж е съществувал като постройка и преди 2021 г. Налице са фактическите основания за наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и те са довели до реализиране правомощията на органа по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и издаване на процесния административен акт в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски, направени пред тази инстанция за юрисконсултско възнаграждение, в минималния размер от 100 /сто/ лева с оглед фактическата и правна сложност на делото, която не превишава обичайните за този вид съдебни дела. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,