Решение № 12671 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4918/2017 г.

Решение № 12671 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4918/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. В. от [населено място], чрез пълномощника му адв. М. от САК против решение № 2034/08.12.2016 година, постановено по адм. дело № 1779/2016 година по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. №УРИ 251з-2493/05.08.2016 година на директора на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - Бургас. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на МВР - Бургас, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Бургас е била заповед рег. №УРИ251з-2493/05.08.2016 година на директора на Областна дирекция на МВР Бургас, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното правоотношение на И. В., поради неявяване в срок за заемане на длъжността, на която е възстановен. АС Бургас е установил следните факти по делото: С решение № 8211/04.07.2016 година, постановено по адм. дело № 7388/2015 година на Върховния административен съд е отменено решение № 581/26.03.2015 г., постановено по адм. дело № 1887/2014 г. на АС Бургас, като е отменена заповед №з-3434/27.08.2014 г. на Директора на Областна дирекция на вътрешните работи Бургас, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на И. В. за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.);. Със заявление вх. № 251000-16732/20.07.2016. от И. В. е поискал възстановяване на работа, съгласно влязлото в сила решение № 8211/4.07.2016 г. на ВАС. Във връзка с постъпилото заявление, на 02.08.2016 г. е изготвено предложение от началника на Пето РУ при ОДМВР Бургас до Директора на ОДМВР Бургас, според което решение № 8211/4.07.2016 г. на ВАС на РБ е влязло в сила на 4.07.2016 г. - датата на постановяването му, като в 14 - дневния срок, в който В.. може да заеме длъжността, на която е възстановен, е изтекъл на 18.07.2016 г., а заявлението е подадено два дни след изтичане на законоустановения срок, без да се сочат уважителни причини, поради които държавния служител не се е явил да заеме длъжността, на която е възстановен. Поради това със заповед № УРИ 251з-2493/5.08.2016 г., административният орган е прекратил на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител И. В. - старши полицай в група "Охрана на обществения ред" при сектор "Охранителна полиция" към Пето районно управление Бургас, поради неявяване на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен в 14 - дневен срок от влизане в сила на съдебно решение, с което е отменена заповедта му за уволнение. Като е обсъдил така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съответна е на материалноправните разпоредби и на целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 232 от ЗМВР при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната структура. Правилни за изводите на АС, че процесното съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, е постановено на 04.07.2016 г. в касационно производство и като неподлежащо на обжалване е влязло в сила в деня на постановяването му, в който ден същото е обявено на интернет страницата на съда, която е общодостъпна. При тези данни съдът е приел, че пропускането на срока по чл. 232 от ЗМВР не е уважително, тъй като оспорващият е могъл да положи дължимата грижа и да узнае своевременно датата на влизане в сила на решението, с което е отменено прекратяването на служебното му правоотношение, което не е направил. Неоснователни са доводите, които се навеждат в касационната жалба, относно противоречието на решението с разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КТ, който предвижда ред за уведомяване на работника /служителя/ за възстановяването му на работа, като съдът му изпраща съобщение за правото му в 2 - седмичен срок да се яви на работа. Цитираната правна норма е относима единствено до прекратяване на трудовите правоотношения и не е приложима спрямо служебните правоотношения, каквото е това на касатора. Съгласно чл. 223 от АПК касационното решение е окончателно и преписи от него не се връчват на страните. В този смисъл жалбоподателят е бил длъжен да следи за датата на обявяване на съдебното решение, от което зависи изхода на делото. Съдът няма задължение и не изпраща съобщения за постановяване на решението, което влиза в сила от момента на обявяването му. Такова задължение няма и органът по назначаване, както и първоинстанционният съд, на който е върнато делото. Недостатъчната активност на страната да узнае възможно най-бързо за касационното решение на ВАС, е станала и причина за пропускане на законоустановения срок за явяване на служителя да заеме длъжността, от която е бил уволнен. Фактът, че на жалбоподателя е издаден заверен препис от влязлото в сила на решение на Върховния адмиинстративен съд, от АС Бургас, на 11.07.2016 г., не означава, че съдът е имал задължение да му съобщава за решението. За разлика от разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КТ, фактът на узнаване за постановеното решение по реда на АПК е ирелевантен относно сроковете по чл. 232 от ЗМВР. Заявлението за възстановяване на работа е подадено до административния орган на 20.07.2016 година. Още повече, че в приложената по делото молба от пълномощника на жалбоподателя до директора на ОД на МВР от 18 август 2016 година, изрично е посочено, че решението на ВАС е от 04.07.2016 година, а подаването на заявлението е от 20.07.2016 година. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани пред касационната инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,