Решение № 4829 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1903/2014 г.

Решение № 4829 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1903/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на "Ес Пи Ай 97" ЕООД, гр. София, чрез пълномощник - адвокат Виктор Бърчев срещу Решение № 815 от 21.12.2013 г. на МС на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18"Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0+00 до км 0+780" на територията на област София, в частта относно определеното обезщетение за отчуждените части от собствения на дружеството имот с идентификатор 68134.2808.2133, целият с площ от 1303 кв. м., от който се отчуждават 246 кв. м., за които е определено обезщетение в размер на 13 825 лева. Имотът се намира в урбанизирана територия и е с предназначение - за друг вид застрояване. Иска от съда да измени решението в оспорената част по отношение размера на обезщетението, като го увеличи, съгласно заключение на съдебно-оценителна експертиза по посочената от вещото лице двойна данъчна оценка. Ответникът по оспорването - Министерски съвет оспорва жалбата, намира решението за законосъобразно и иска от съда да отхвърли оспорването. По делото са конституирани като заинтересовани страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, които чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат от съда да отхвърли оспорването. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо изх. № 04-19-202 от 13.12.2013 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Път II-18"Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0+00 до км 0+780" на територията на област София". Към искането са приложени: заверени копия от влезли в сила решения на Столичен общински съвет за изменение на ПУП, доклад за определяне на равностойно парично обезщетение, комбинирани скици. Със съвместен доклад от министърът на регионалното развитие и министърът на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-186 от 19.12.2013 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект, което решение е прието на заседание на МС. В приложение към точка 1 от решението под номер 23 е описан имотът на оспорващото дружество, което го е придобило през 2006 г., видно от представения нотариален акт № 182 от 21.03.2006 г. С договор № РД-37-7 от 31.07.2013 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. За изпълнение на възложената поръчка, лицензираният оценител е ползвал удостоверения за пазарни аналози, съгласно чл. 32 от ЗДС от Службата по вписванията, като са изискани и взети предвид сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от дванадесет месеца преди възлагане на оценката, а именно - 31.07.2012 г. до 31.07.2013 г., както и писмо от 16.10.2013 г. от Столична община - дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", район Надежда/Връбница за служебно издадени данъчни оценки на имотите, подлежащи на отчуждаване. За имотът на оспорващите оценителят е приел, че няма налични сделки с имоти с подобни характеристики. Приложил е чл. 96, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за имоти в урбанизирана територия в съответствие с нормите на приложение 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност на данъчна оценка се удвоява и е определил цена за отчуждената част. Експертната оценка на лицензирания оценител е предадена на възложителя АПИ с приемо-предавателен протокол от 12.12.2013 г. Посочената цена за имотите по двойната данъчна оценка е възприета от административния орган и е определена като обезщетение на собствениците на отчуждените имоти. В настоящето производство е оспорен размерът на определеното от административния орган обезщетение и по искане на оспорващите е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на имота, предмет на отчуждаване. Експертизата е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". Вещото лице установява, че няма налични сделки с имоти с подобни характеристики, които да се използват като пазарни аналози за определяне на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от процесния имот. От заключението на съдебната експертиза се установява, че имотът се намира в урбанизирана територия в район Връбница, попада в строителните граници и е закупен като УПИ още през 2006 г. Вещото лице е дало оценка на отчуждената част по удвоената стойност на данъчната оценка на имота в размер на 81 040 лева, като е взело предвид данъчната оценка, която е посочена в съобщението за дължими данъци през 2013 г. Експертното заключение е прието от съда и не е оспорено от страните. По делото са представени писмени доказателства във връзка с данъчната оценка на имота, предмет на отчуждаване. Административната оценка е изготвена въз основа на данъчна оценка, посочена в писмо от 18.10.2013 г. до АПИ, изпратено от Столична община, дирекция "ПАМДТ", Надежда/Връбница със списък на служебно издадени данъчни оценки за описаните имоти, подлежащи на отчуждаване за реализиране на обект Софийски околовръстен път. Имотът на оспорващите е под номер 20 поред, за който е посочена данъчна оценка в размер на 36 614.30 лева. Представено е удостоверение за данъчна оценка № 7204008712 от 20.11.2014 г., издадено от същата дирекция на отдел МДТ Надежда/Връбница, в което е посочена данъчна оценка за имота в размер на 33 374.90 лева. Представени са декларациите по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти, подавани от търговското дружество през 2006 г. и 2007 г. за имота. В писмо от 26.03.2015 г. дирекция МДТ Надежда/Връбница посочва данъчна оценка за имота в размер на 33 374.90 лева. Във връзка с различните размери на данъчната оценка за имота в писмо от 26.03.2015 г. същата дирекция МДТ Надежда/Връбница уведомява съда, че размерът на данъчната оценка в съответните документи е посочен по изходни данни на заявителя. Респективно държавният данъчен орган заявява на съда, че разликите в данъчната оценка за един и същ имот е в зависимост от изходната информация на лицето, което я е поискало. Така в писмото, което е изпратено до АПИ е посочен размер на данъчната оценка за цялата площ на имота от 1303 кв. м. в размер на 36 614.30 лева, в удостоверението за данъчна оценка от 20.11.2014 г. е посочена данъчна оценка по данни от декларация от 2006 г. в размер на 33 374.90 лева и в съобщение за дължим данък е посочено, че данъкът за 2013 г. се дължи за данъчна оценка на имота в размер на 214 623 лева. При така установените обстоятелства, от правна страна съдът установи: Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собствениците на отчуждените имоти е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността им. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /в приложимата редакция по процедурата на отчуждаване преди изменението с ДВ, бр. 105/2014 г./ са осреднените цени на всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Целта на законодателя е при определяне на справедливата пазарна цена да се вземат предвид данните от поне 20 сделки, които са неизчерпателно изброени в текста на закона, за да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, които да бъдат обезщетени за принудителното им отчуждаване на собствен недвижим имот с цена, каквато биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти. В ал. 2, 3 и 4 на същия текст е посочен реда и критериите за определяне на равностойно парично обезщетение, като то се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизане в сила на ПУП, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. За определяне пазарната стойност на отчуждената част от имотите административният орган е приложил разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС и е определил стойността на равностойното парично обезщетение в размер на удвоената данъчна оценка на имотите. Приел е, че няма сделки с имоти в близост до отчуждавания с подобни характеристики. Съгласно разпоредбата на § 1а, т. 4 ДР ЗДС имоти в близост до отчуждавания са тези, които се намират в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Няма спор по делото за предназначението на имота, предмет на отчуждаване, че представлява урбанизирана територия с предназначение - за друг вид застрояване и се намира в строителните граници. Имотът е отчужден и оценен от административния орган като имот в урбанизирана територия. Няма спор между страните, че няма сделки с имоти с подобни характеристики, които да послужат като пазарни аналози по смисъла на ЗДС, въз основа на които да се определи равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота. Както и не е спорен въпросът, че приложима е разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС. Спорен е въпросът за размера на данъчната оценка на имота, която следва да се вземе предвид при определяне на равностойното парично обезщетение по реда на чл. 96, ал. 1 от ППЗДС и приложение № 2 към чл. 20 от ЗМДТ. Следва да се възприеме определеният от вещото лице размер на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота на оспорващите. Експертното заключение е изготвено въз основа на данъчната оценка, посочена в съобщението на данъчните органи за дължим данък. Съдът намира, че следва да се вземе предвид тази оценка, тъй като тя е относима за релевантния период на отчуждаване - 2013 г., както и защото това е сумата, въз основа на която оспорващите заплащат дължимия данък върху недвижимия имот. По горните съображения, съдът намира, че оспорването е основателно и следва да се уважи, като се измени решение № 815 от 21.12.2013 г. на МС на РБ, в частта относно оценката за имот с идентификатор № 68134.2808.2133, находящ се в район Връбница, като се увеличи от 13 825 лева на 81 040 лева. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на съдебни разноски, следва ответникът да бъде осъден да заплати от бюджета на органа, издал акта съдебни разноски на оспорващия в размер на 950 лв., от които 50 лв. ДТ, 700 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. възнаграждение за вещото лице. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение