Решение № 7709 от 11.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на община Поморие против решение 24/13.01.2023г., постановено по административно дело 1300/2022г. на Административен съд- Бургас, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу решение 02/07/2/2.0.0855/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ с изх. 01-0800/2634/06.07.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта му по т. ІІ, с която е отказано частично изплащане на финансовата помощ, представляваща плащане на община Поморие по договор 02/07/2/2.0.0855/3/01 в размер на 10 631, 26 лева. Касационният жалбоподател община Поморие изрично сочи, че обжалва решението на Административен съд-Бургас само в частта му, с която е отхвърлено оспорването против решението на изпълнителния директор на ДФЗ за отказ за изплащане на сумата 4824,48 лева и на сумата 1230 лева. Счита, че решенето в обжалваната му част е неправилно поради наличието на касационните основания по чл.209, т.3, предл. 1 и 3 от АПК- противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита, че административният съд не е обсъдил всички релевантни към спора факти, установени със заключението на съдебно-техническата експертиза. По тези съображения моли за отмяна на решението в оспорената му част и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на изпълнителния директор на ДФЗ за изплащане на сумата 4824,48 лева и на сумата 1230 лева. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по оспорването- изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана в представеното писмено становище. Моли за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, за която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административен съд- Бургас е образувано по жалбата на община Поморие срещу решение 02/07/2/2.0.0855/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ с изх. 01-0800/2634/06.07.2022 г. издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 46, ал. 1, т. 6 от Наредба 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на по подмярка 7. 2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. " (по-нататък само Наредба 12), в частта му по т. I е одобрено изплащането на финансова помощ на община Поморие по договор 02/07/2/0.0.0855 от 12.06.2018 г. за проект "Реконструкция и рехабилитация на водоснабдителните системи и съоръжения в [населено място] и [населено място], общ. Поморие", съгласно заявка за окончателно плащане 02/07/2/0.0.0855/3/01 в размер на 2 672 734, 50 лева, а в частта му по т. ІІ е отказано частично изплащане на финансовата помощ, съгласно заявка за окончателно плащане 02/07/2/0.0.0855/3/01, в размер на 10 631, 26 лева. Съобразно мотивите на цитираното решение, при извършена проверка на място на 20.04.2022 г. е установено, че са недопустими за плащане конкретно описани разходи в табличен вид, поради установено несъответствие между заявените за плащане и установените в действителност количества. Общият размер на наложената редукция е 4 824, 48 лева, като същата е наложена на основание чл. 48, ал. 1, т. 6 от Наредба 12 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от договора. Като недопустими за плащане в следствие на административни проверки на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от Наредба 12 са определени и разходи в размер на 4 576, 78 лева, във вр. с чл. 2, ал. 1 от договора и разходи в размер на 1 230, 00 лева, недопустими за плащане на основание чл. 48, ал. 1, т. 8 от Наредба 12 във вр. с наложена финансова корекция за дейност "Изготвяне на заявление за подпомагане и окомплектоване на пакета от документи". Административният съд е извършил проверка на административния акт на основанията по чл. 146 АПК и е мотивирал извод за законосъобразност на акта за финансова корекция - обжалваното решение на ръководителя на УО е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно и не страда от изтъкнатите в касационната жалба пороци, която касае само разходите в размер на 4824,48 лева и в размер на 1230 лева. По същество в касационната жалба се изтъкват отново оплакванията, които са били релевирани пред административния съд и са намерили подробен отговор в мотивите на решението на първоинстанционния съд. Мотивите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на административния акт са правилни и законосъобразни и касационната инстанция ги споделя изцяло, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл. последно препраща към тях. Направеното в касационната жалба оплакване, че съдът не е съобразил всички релевантни за спора факти, установени в рамките на производството, е неоснователно. Приетото от съда заключение по назначената съдебно-техническа експертиза е подробно обсъдено в мотивите на решението. Съдът е изложил убедителни аргументи защо съдът приема за недоказано извършването на посочените дейности в заявения размер. Действително в заключението на съдебно-техническата експертиза липсват констатации, които да доказват по размер заявените дейности. След подаденото искане за окончателно плащане, в съответствие с чл.46, ал.1,т.4 от Наредба 12 е извършена проверка на място, при която са установени редица несъответствия: Вместо заявеното количество от 11 115,24 м "Механизирано рязане на асфалтова настилка", реално са изпълнени 11 049, 00 м.; по отношение на "Разваляне на асфалтова настилка улицата" е заявено количество 6 563, 57м., е изпълнено на място 6 518, 57м.; монтирани са 2 бр. СК С РЧК ф 100ММ вместо заявените 3 бр.; съответно 5 бр. монтирани СК С РЧК ф 150ММ вместо заявените 7 бр. Относно монтаж фланци към тръби за ВЦТ до 100 АТМ. ф148/168<<09-28-004>> са заявени 27 бр., а са изпълнени 23 бр.; за "Монтаж фланци към тръби за ВЦТ до 100 АТМ. Ф82/89<<09-28-001>> са заявени 5 бр., а са изпълнени 3 бр. За направа и монтаж на шапка от гладка поцинкована ламарина (разгъвка до 0, 5м.) при висящи улуци са заявени 40 м като при проверката на място са установени изпълнени 37, 67м. За доставка и монтаж водосточни тръби е заявено количество 13, 50 мл., а са изпълнени 12, 40мл. Заявена е дейност "Заготовка и монтаж стоманен капак с размери 0, 8/0, 8м. с количество 1 бр., а на място е установено, че няма капак с такъв размер. Заявени са 10 076, 96 м за механизирано рязане на асфалтова настилка при установени на място 9 885, 46м; за разваляне на асфалтова настилка улицата дебелина под 10 см. са заявени 5 971, 65 м, а на място са установени 5 830, 65 м. За доставка и монтаж на сензор за налягане до 16 bar са заявени 2 бр., а на място е установен само 1 бр. Тези констатации са отразени в протокол, изготвен съобразно чл.46, ал.1, т.4 от Наредба 12, който представлява официален свидетелстващ документ, ползващ с материална доказателствена сила в съответствие с чл. 179 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Спазени са и разпоредбите на б. б, в и г от цитираната разпоредба на чл.46, ал.1, т.4 от Наредбата. Липсват доказателства, че в дадения срок общината е депозирала възражения, свързани с констатираните несъответствия. Остават недоказани твърденията на жалбоподателя, че заявените количества са изпълнени на място. Следва да се уточни, че именно установеното по време на проверката на място е относимо към издаването на оспорения административен акт. Ето защо касационната инстанция намира за правилен направения от първоинстанционния съд извод за необоснованост/недопустимост на заявените за подпомагане дейности или разходи и обосновават наличието на предпоставката за отказ за частично изплащане на финансовата помощ в размер на 4824,48 лева. Неоснователни са и поддържаните оплаквания относно незаконосъобразността на отказа за изплащане на сумата от 1 230, 00 лева, представляваща финансова корекция. В жалбата до първоинстанционния съд община Поморие е посочила, че за дейността Изготвяне на заявление за подпомагане и окомплектоване на пакета от документи е проведена процедура за избор на изпълнител по реда на ЗОП, същата е изпратена за предварителна проверка и е съгласувана от отдел Контрол върху обществените поръчки с наложена финансова корекция в размер на 5% върху одобрените разходи по договора в размер на 24 600 лева, отразена в окончателен анекс за вписване на изпълнители по ЗОП. В жалбата е посочено, че така наложената финансова корекция е приспадната при авансовото плащане. Административният съд е приел, че финансовата корекция е надлежно определена и е констатирал, че процесната сума не е приспадната два пъти, поради което е направил правилни изводи за неоснователност на оплакванията в тази насока. Изложените съображения водят до извод, че оспореното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от изложените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. Съдът определи същото в размер на 200 лева на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25 от НЗПП. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,