Решение № 122 от 3.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5253/2014 г.
ВКСIII гражданско отделение03.06.2015 г.докладчик т Ценка Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Г. М. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 6389 от 04.10.2012 г. по гр. д. № 7935/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Г възз. с-в. ОСЪЖДА В. Г. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН ], да заплати на М. П. Г. с ЕГН [ЕГН ], Б. М. П. с ЕГН [ЕГН ] и С. Л. Г. с ЕГН [ЕГН ], сумата 1800 лв. разноски по делото. ОСЪЖДА В. Г. М. от [населено място] да заплати на Ц. Б. С. с ЕГН [ЕГН ], П. М. С. с ЕГН [ЕГН ], А. Х. С. с ЕГН [ЕГН ] и Ц. Б. С. с ЕГН [ЕГН ] сумата 360 лв. разноски по делото.
Мотиви
Решение № 122 от 3.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5253/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на В. Г. М. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 6389 от 04.10.2012 г. по гр. д. № 7935/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Г възз. с-в, с което са потвърдени решения № I-026-25 от 05.03.2012 г. и от 03.04.2012 г. по гр. д. № 51100/2009 г. на Софийски районен съд, 26 с-в. Въззивното решение е влязло в сила с постановяването на определение № 169/03.04.2013 г. по гр. д. № 1807/13 г. на ВКС, I г. о., с което не е допуснато касационно обжалване. Ответниците по молбата за отмяна Ц. Б. С., П. М. С., А. Х. С. и Ц. Б. С., чрез пълномощника си адв. Р. Ж., изразяват становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендират разноските по делото. Ответниците по молбата М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г. чрез пълномощника си адв. Ц. Т. изразяват становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Претендират разноските по делото. Държавата, представлявана от Министерство на регионалното развитие, чрез пълномощника на областния управител на Област София - юрисконсулт А. К., изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, трето г. о. взе предвид следното: Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение е приложимо, когато след влизане в сила на съдебния акт се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за решаването на делото, които не са били известни на страната, или макар и да са й били известни твърдените обстоятелства, тя не е могла да се снабди своевременно с писмени доказателства за установяването им. Молителката е обосновала искането си за отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, че чрез разпит на свидетели ще се установи друга фактическа обстановка по делото и това ще доведе до друг правен резултат по предявения от нея установителен иск за собственост. Счита, че свидетелските показания са нови факти и попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата за отмяна за неоснователна. По делото не са представени и не се твърди наличието на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, от значение за решаването на делото. Не са налице и нови обстоятелства по смисъла на същата разпоредба. Съгласно т. 4 на ППВС № 2/1977 г. отмяна на влязло в сила решение не може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. На ответниците М. П. Г., Б. М. П. и С. Л. Г. следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1800 лв., а на ответниците Ц. Б. С., П. М. С., А. Х. С. и Ц. Б. С. общо 360 лв. разноски по делото, съобразно представените договори за правна защита и съдействие. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение